Форум "Бранд България - защита на българското земеделие и храни" събра участници от властта и бизнеса в "Гранд хотел Милениум София", за да обсъдят актуалните проблеми пред производството на храните у нас. Събитието е част от кампанията "Да! На българската храна" и е организирано от медия "Стандарт" в партньорство с Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Министерството на икономиката и индустрията, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Асоциацията на месопреработвателите в България, Асоциацията на млекопреработвателите в България, Националната лозаро-винарска камара.
Нашата отговорност е не само да произвеждаме качествени продукти, но и да ги представяме като национална идентичност. Българското земеделие е не само гръбнакът на нашата икономика, но и пазител на традициите, каза служебният заместник-министър на земеделието и храните Лозана Василева, подчертавайки, че министерството работи активно за осигуряване на благоприятна среда за развитие на българските земеделски производители, за прилагане на иновации, за нови модерни технологии за инвестиции в сектора.
Василева съобщи новина от последните часове, а именно, че са получили одобрение от Европейската комисия (ЕК) за второто изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. В него са отразени всички предложения и трудности, които са срещнали производителите през първата година на прилагането на Плана. По думите на Василева през следващата година измененията ще дадат възможност за по-голяма гъвкавост при спазване на определените екологични условия от стопаните, облекчаване на условията по прилагане на интервенциите и тяхното администриране.
Аграрният заместник-министър припомни, че за няколко месеца са отворили инвестиционните мерки по Стратегическия план за близо 1,3 млрд. лева, като целта е да се намалят съществуващите различия между селските и градските райони и да се подпомогне устойчивото социално-икономическо развитие на селските райони. Отворени са и трите дългочакани мерки за малки и нови земеделски стопани и за млади фермери. Вече тече приемът за иновации в селското стопанство, а през следващата седмица предстои отваряне на приема за групи производители, посочи Василева.
Тя допълни, че през следващата година предстои да отворят широк набор от мерки за близо 2,2 млрд. лева по най-атрактивните мерки за модернизация на земеделските стопанства.
Служебният заместник-министър на икономиката и индустрията Давид Сукалински подчерта, че селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост заемат важно място в българската икономика. Той заяви, че хранително-вкусовата промишленост е ключов отрасъл, които формира около 14 процента от промишленото производство на страната. В сектора са заети около 74 000 или близо 15 процента от заетите в цялата промишленост, което го прави един от най-големите работодатели в България.
По думите на Сукалински в последните години производството на храни в България отбелязва ръст, като през 2021 г. нараства с 6 процента, през 2022 г. - със 7,8, през 2023 г. браншът бележи лек спад, през периода от януари до септември 2024 г. отчита отново ръст на посочената годишна база.
Икономическият заместник-министър отбеляза, че българската хранително-вкусова промишленост продължава да има добър експортен потенциал – през 2023 г. износът на храни е достигнал стойност от 11,2 млрд. лева и е нараснал с близо 12 процента на годишна база, съставлявайки 13 процента от общия износ на страната.
Според Сукалински в бранша се наблюдава значителен напредък в технологията и иновациите, които оптимизират производството, като същевременно увеличават пазарната реализация в съответствие с информирания избор на съвременните потребители. Той заяви подкрепата на Министерството на икономиката и индустрията за прилагането на мерки, свързани с повишаване на конкурентоспособността в отрасъла.
Председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева обясни, че откакто от три години и половина има нулева ставка на хляба по дефиниция, което изключва луксозните хлябове, българските хлебари са платили под формата на данък печалба, осигурителни вноски, данък на физически лица и данък върху източника на доходите от дивиденти над 1,1 млрд. лева към държавния бюджет.
По думите на Кукушева с евентуалното връщане на ДДС, което тя изрази съмнение да се случи, на 1 януари ще има "специална честитка" за всички български граждани – цената на най-евтиния хляб в България да мине едно евро. Тя предупреди, че ако това увеличение се случи, тези 1,1 млрд. лева ще изчезнат. "Ще се търсят някакви 60 млн. лева, които пак няма да бъдат платени от всички, защото бизнесът веднага поради липсата на контрол ще мине в сивия сектор", коментира Кукушева. Тя заяви, че очаква някоя политическа сила да внесе изменение и допълнение на Закона за ДДС и да увеличи срока на нулевата ДДС ставка поне с още една година.
Бившият земеделски министър Иван Иванов ("БСП за България") обеща, че още утре ще внесат проектозакон за продължаване на нулевата ставка върху хляба. Той изрази надежда да се намери балансът, за да могат следващата година нашите производители да бъдат на нивото, което им позволява да надграждат, а не да бъдат в режим на оцеляване, както е в последните няколко години.
Председателят на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) Атанас Урджанов припомни, че преработвателите имат само една мярка, по която могат да кандидатстват за подпомагане, а всяка година браншът има нужда от финансово подпомагане. Той подчерта, че липсата на кадри при тях също е ужасяваща – има специализирани само две паралелки в средното образование, които могат да използват. Той апелира за помощ в тази насока, защото с висшето образование работят добре, но на едно преработвателно предприятие му трябват минимум двама технолози, а такива липсват.
Председателят на Националната лозаро-винарска камара Йордан Чорбаджийски заяви, че един бизнес се гради на предвидимост. По думите му не искат подпомагане, а предвидимост. Той заяви, че инвестициите за догодина в техния бранш ще са нула, няма да има такива. Чорбаджийски предупреди, че при тях сивият сектор е над 50 процента, а при вдигане на акциза, което се предвижда от догодина, сивият сектор ще се увеличи. Той посочи, че 320 млн. лева е целият акциз от високоалкохолни продукти, а на база вдигане на акциза държавата ще загуби 60 млн. лева - 30 млн. лева от акцизи и 30 млн. лева от ДДС, защото всеки потребител ще си купи домашна ракия.
Изпълнителният директор и член на Управителния съвет на Съюза на пивоварите в България (СПБ) Ивана Радомирова каза, че предложението да се вдигне акцизът на бирата с 33 процента от следващата година е непреодолима пречка за развитието на който и да е бизнес. По думите ѝ във всички страни, в които се вдига акцизът, има спад в продажбите, допълнително отрицателно въздействие върху работната заетост, върху останалите приходи в бюджета. Това не е фискална мярка, която ще има сериозно отношение върху увеличаването на приходите от акцизи, смята Радомирова.
Тя допълни, че не по-малко тревожен е и фактът, че по този начин се създава регулаторна среда, в която се нагнетява напрежение между отделните категории алкохолни напитки, защото докато предложението е акцизът на бирата да се вдигне с 33 процента, то при високоалкохолните напитки се предвижда скала на постепенно вдигане на акциза и на първо четене тяхното увеличение ще бъде 3 процента за следващата година.
Радомирова заяви, че не по-малко тревожно е, че в индустрия с шест пивоварни компании в страната, предстоящата 2025 г. е натоварена с още регулаторни тежести, свързани с опаковките, вдигането на продуктовите такси, влагане на рециклиран материал в пластмасовите опаковки, първи инвестиции за въвеждане на депозитната система в България, плюс трудовите разходи. Ако в тези трудни моменти не се подкрепим, ако не искаме да има предвидима бизнес среда с хоризонт от поне една година, няма как българският бизнес да продължи да се развива, нито как да защитим своите служители и да отговорим на очакванията на потребителите, смята Радомирова.
Председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните Божидар Петков обърна внимание върху въведената тази година наредба за държавните поръчки, в които да има задължително два процента биохрани. Той отбеляза, че това не се изпълнява и апелира да започне да се случва.
Живка Гроздева, член на УС на Асоциацията на овощарите в България, представи картината на производството на плодове и зеленчуци у нас към днешна дата, очертавайки множество проблеми, с които се борят стопаните. Тя отбеляза проблема с безводието, с липсата на работна ръка. Единственият начин да привличаме и да задържаме работници е да увеличаваме заплащането, коментира Гроздева, допълвайки, че производството на плодове е много скъпо занимание. Ако акумулираме увеличението на заплатите, сме увеличили двойно заплащането в сектор "Производство на плодове" от 2020 г. досега, докато субсидиите се явяват вече много малък процент от разходите, а рисковете стават все по-трудно управляеми, посочи Гроздева.
По думите ѝ искаме млади хора да се занимават със земеделие, да ядем качествена храна, но когато родителите се отказват, как младите ще искат да се занимават с това.
Председателят на УС на Националния съюз на градинарите в България Мариана Милтенова заяви, че административната тежест в България е безумна. Според нея основен проблем е, че наредбите в Брюксел и България се пишат от хора, които никога не са работили в практиката. Тя даде предложение администрацията у нас, която, по думите й, е "изключително раздута" и трябва да се съкрати с минимум 40 процента, да отиде в производствения сектор, където има недостиг на работници. Друго предложение на Милтенова е хората от МЗХ да се включат поне един месец да работят в земеделието, за да разберат как се работи, какви са проблемите и как да се решават. Тя подчерта още, че проблемът на сектор "Плодове и зеленчуци" с ДДС е огромен - никъде в Европейския съюз (ЕС) за храни няма такъв ДДС. Милтенова заяви, че техния сектор няма да стачкува на площада, тяхната стачка е тихомълком - спират да произвеждат.
Заместник-министър Василева не се съгласи с твърдението, че няма капацитет и експерти във ведомството. Тя припомни още, че в напояването има над 110 млн. лева по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), а по Стратегическия план са предвидени 200 млн. лева.
По думите ѝ напояването и сектор "Плодове и зеленчуци" са топ приоритет на Министерството на земеделието и храните.
Божидар Петков предложи да има национален фонд "Мелиорации", а "Напоителни системи" да бъде агенция вместо търговско дружество, като само по този начин водата ще бъде безплатна за всички.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
