site.btaНауката често се фокусира върху важни проблеми, които по-скоро са концептуални, докато бизнесът се нуждае от практически решения, според ректора на АУ - Пловдив

Системата за знания и иновации АКИС беше темата на първия панел на форума "Съветническите услуги в земеделието - история, настояще и бъдеще", с който Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) отбелязва своята 25-а годишнина. 

Служебният заместник-министър на земеделието и храните Лозана Василева подчерта важността на системата. Тя изрази мнение, че икономическото развитие, конкурентоспособността на сектора зависят от добре развита и функционираща система за знания и иновации. Поради тази причина в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони са заделени близо 160 млн. лева за тази система.

Ресорният заместник-министър подчерта, че е важно да се повиши осведомеността на земеделските производители, че чрез иновациите и чрез повече знания и умения могат да решават по-лесно и бързо проблемите си в практиката. Тя все пак отбеляза, че трябват и действия - да се свържат науката, съветниците и земеделските производители.

Василева апелира земеделските производители да са по-активни.

Тя посочи, че се планира през следващата година отваряне на мярката за обучение, на мярката за съветнически услуги.

Ректорът на Аграрен университет - Пловдив доц. д-р Боряна Иванова подчерта, че е важно да има осигурено финансиране, защото то позволява предприемането на много дейности, но от всички други по веригата се изисква да реализират успешно тези средства, като изградят сътрудничество, което да популяризира, да направи каналите за комуникация и да приведе във функционален режим системата. Така че първият момент е свързан с добрата комуникация и трансфера на знания, отбеляза Иванова. По думите ѝ вторият момент е свързан с фокусиране на усилията на научните среди, защото често науката се фокусира върху проблеми, които са важни, съществени, но по-скоро фундаментални или концептуални, докато бизнесът има нужда от практически решения.

Според ректора на АУ - Пловдив живеем в динамичен момент, който налага да бъдем иновативни, гъвкави, знаещи и можещи. Тя заяви, че образованието трябва да заеме своето достойно място по линия на трансфера на знания, науката обаче трябва да протегне ръка и тя да бъде поета от бизнеса, за да фокусират заедно усилията към създаване на продукти, услуги, технологии и нови решения, където бизнесът има нужда.

Иванова отбеляза още, че в европейските страни самият бизнес е много по-активен в търсенето на сътрудничество и оказването на натиск върху научната общност да фокусира потенциала си в решаването на конкретни проблеми. 

Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие "Биоселена", посочи, че системата АКИС е слабо популярна в България и по негово мнение трябва да измислим име на български и оттам да започнем да я подобряваме.

Според Апостолов проблемът е, че няма едно място, на което е събрана цялата информация. Ние сме участвали в четири проекта, всеки си има собствена страница, на която са качени, даде като пример управителят на "Биоселена". Той смята, че би било много по-удобно за всички, ако има един портал, където да има връзка по сектори и теми.

Като друг проблем Апостолов посочи разбирането, че трансферът на знания трябва да върви от учените към фермерите, а в момента често се наблюдава обратния процес - има толкова иновативни ферми и компании, че фермерите са водещи в много от нещата.

Готовността да бъдем отворени и да споделяме с останалите прави тази система да работи, коментира Апостолов. Според него трябва да се опитваме да бъдем отворена система - да не правим наша АКИС, наша система за споделяне на знания, а да бъдем поне част от европейската. Трябва да бъдем максимално отворени към Европа.

Изпълнителният директор на НССЗ доц. д-р Младен Младенов каза, че е крайно време в България да има закон за консултантите. Той цитира данни, според които за всеки един лев, който е вкаран в НССЗ, откакто съществува, службата е помогнала да се усвоят от земеделските стопани между 11 и 22 лева.

По думите на Младенов доста от страните, които са близко до нас, имат такива закони, защото не може всеки да бъде консултант. Той заяви, че ще подготви рамков материал с предложения, базирани на опита на други държави, по отношение на структурата на консултантската дейност и кой може да я осъществява.

Изпълнителният директор на НССЗ отново припомни, че проблем при тях е оредяването на редиците им – само тази година пет човека са се пенсионирали, а да станеш консултант изисква време. Младенов каза, че вижда резерв за попълване на редиците на службата в общинските служби и ще предложи това на Министерството на земеделието и храните.