По повод отчета на дейността през 2024 година от Министерството на иновациите и растежа (МИР) съобщиха днес, че през годината са отворени процедури за бизнеса за над 700 млн. лева. Те са по линия на двете европейски програми, които управляват от МИР - тази за "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" и "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация". Броят на поискалите безвъзмездна подкрепа компании и институции по отворените през годината 13 процедури надхвърля 4000, съобщиха от МИР.
Безвъзмездното финансиране е послужило за разработване на иновации, утвърждаването на България като конкурентна инвестиционна дестинация, за засилване на взаимодействието между бизнеса и научните организации, както и за цифрова трансформация на публичния сектор в страната, уточняват от министерството.
Оттам наблягат и на подкрепата за семейни компании, занаяти и творчески индустрии със 117,5 млн. лв., с цел придобиване на нови машини, съоръжения, оборудване, инструменти, както и специализиран софтуер, осигуряващи подобряване на производствения им капацитет.
По Националния плана за възстановяване и устойчивост (НПВУ) сключените през 2024 г. договори по мерките, които от МИР управляват, възлизат на 420 млн. лв. С почти половината от тази сума са финансирани 11 индустриални парка и зони - 207 млн. лв. Подкрепените зони и паркове са в десет общини – Русе, Шумен, Свищов, Ловеч, София, Бургас, Стара Загора, Видин, Търговище и Сливен. Тази инициатива е важен елемент от политиката по реиндустриализация на България и балансиране на стопанската активност на територията на страната.
От МИР изтъкват и ролята на Българската банка за развитие (ББР) при изпълнението на политиката за реиндустриализация чрез осигурената подкрепа за изграждането на индустриалните паркове и за бъдещи инвеститори. През 2024 г. банката премина през ключова трансформация, припомнят от министерството, което е принципал на ББР. С приетата през юни т.г. тригодишна стратегия от насърчителната банка се превърнаха в партньор на държавата в изпълнение на ключови публични политики в стратегически сектори като здравеопазване, енергетика, военнопромишлен комплекс, както и експортна дейност на производствените предприятия.
В подкрепа за инвеститорите от МИР са издали 22 сертификата за инвестиционни проекти в размер на близо половин милиард лева по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Проектите предвиждат разкриване на близо 1700 работни места в секторите ИТ, производство, здравеопазване, складиране, логистика и др. Инвестициите ще се реализират в Перник, Русе, София, Пловдив, Балчик, Симитли, Сопот, Шумен, Стара Загора, Търговище и Кърджали.
В момента още над 40 проекта са в процес на сертифициране по ЗНИ.
По ЗНИ от МИР са подкрепили и пет общини за изграждане на довеждаща пътна и техническа инфраструктура. Общата стойност на договорите за насърчителната мярка с Русе, Марица, Сопот и Куклен е близо 10 млн. лв. Инвестициите са в индустрията за над 70 млн. лв. и над 440 работни места.
По линия на Фонда на Фондовете през тази година започнаха три процедури за избор на финансови посредници за изпълнение на финансови инструменти, подкрепени с публичен ресурс, в размер на общо 770 млн. лв. Очаква се той да бъде наличен на пазара през 2025 г.
Над 500 български малки и средни предприятия са били подкрепени и от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, структура, която е част от портфейла на МИР, посредством участието им на международни изложения, институционални щандове, бизнес делегации и търговски мисии, а над 1000 - на бизнес форуми и конференции в страната.
По отношение на стратегическия национален приоритет за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от МИР наблягат и върху важната стъпка, направена от ведомството към пълноправно членство в ОИСР. След представяне на националната позиция и изслушване на служебния министър на иновациите и растежа Росен Карадимов относно напредъка по препоръки в областта на цифрова политика бе взето положително решение и България затвори тази глава от преговорния процес. Генералният секретар на ОИСР Матиас Корман потвърди на среща с министър Карадимов, че се очаква България да се присъедини към организацията през есента на 2025 г.
МИР провежда и политика за създаване на сътрудничества за разработка на ключови технологии с космически приложения, като целта е България да се превърне в регионален лидер в иновациите в космическия сектор. Стратегическото партньорство по Споразумението "Артемида" беше обсъдено на среща на министър Карадимов с ръководителя на НАСА Бил Нелсън в МИР тази есен, припомнят от ведомството.
БТА припомня, че по-рано тази седмица, в рамките на двадесетото издание на Националния иновационен форум, беше публикуван последният доклад "Иновации.бг" на Фондация "Приложни изследвания и комуникации". Авторите на документа, който се ползва и от Европейската комисия за формулиране на политики в областта на иновациите и технологиите, заключават, че съществуващите инструменти и мерки, насочени към подкрепа на новосъздадени и съществуващи малки и средни предприятия (МСП) за технологично обновяване, продуктови иновации и интернационализация, нямат съществен ефект на макро равнище.
Докладът анализира напредъка на страната в областта на информационно-комуникационните технологии; човешките ресурси и персонала, зает в сферата на научната и изследователска дейност; инвестициите и финансирането на иновации в България; създаването на технологичен продукт в страната и заявителската активност на българските изследователи пред Европейското патентно ведомство и Патентното ведомство на Република България; световния принос на българските учени и изследователи в създаването на научна продукция; степента на развитие на предприемаческата среда. Авторите на доклада наблягат и на факта, че България остава в групата на "скромните иноватори" в Европейското иновационно табло с иновационен индекс 50,6 и показатели, които почти не бележат положително развитие спрямо базовата 2017 г. Според тях България не успява да изпълни националните цели за преминаване към по-високата категория на "умерените иноватори" и остава далеч от желаното равнище от 1,5 процента на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), при средна цел от 3 процента на ЕС.
/ВЙ/
news.modal.text
