Сухоземната природа не е абсорбирала почти никакъв въглероден диоксид през миналата година, сочат най-нови измервания, пише „Гардиън“
Абсорбацията на въглероден диоксид от природата е един от хилядите естествени процеси, които регулират климата на Земята. Океаните, горите, почвите и други естествени абсорбатори на въглерод заедно поглъщат около половината от всички човешки емисии на този парников газ.
Но със затоплянето на Земята учените са все по-загрижени, че тези ключови процеси се разпадат.
През 2023 г., най-горещата година, регистрирана някога, предварителните резултати на международен екип от изследователи показват, че количеството въглерод, абсорбирано от сушата на Земята, временно се е сринало. Крайният резултат е, че горите, растенията и почвата не са абсорбирали почти никакъв въглерод.
В световния океан също има предупредителни знаци. Гренландските ледници и арктическите ледени покривки се топят по-бързо от очакваното, което нарушава океанското течение Гълфстрийм и забавя скоростта, с която океаните абсорбират въглерода. За зоопланктона, който се храни с водорасли, топенето на морския лед го излага на повече слънчева светлина - промяна, която според учените може да го задържи по-дълго в дълбините и да наруши вертикалната миграция, която складира въглерод на океанското дъно.
Нито един от тези модели не е взел предвид загуби като горските пожари в Канада миналата година, които се равняват на шест месеца емисии от изкопаеми горива в САЩ.
Сривът на поглъщането на въглерод от природата през 2023 г. може да е временен, смятат учените. Без натиска на безводието или горските пожари природата отново ще започне да поглъща въглерод. Но това показва крехкостта на тези екосистеми, което има огромни последици за климатичната криза.
Постигането на нулева нетна стойност на въглеродните емисии е невъзможно без природата. При липсата на технология, която да отстранява атмосферния въглерод в голям мащаб, огромните гори, пасища, торфища и океани са единствената възможност за абсорбиране на човешкото въглеродно замърсяване, което през 2023 г. достигна рекордните 37,4 млрд. тона.
Най-малко 118 държави разчитат на природата, за да постигнат националните си цели в областта на климата. Но повишаването на температурите, увеличаването на екстремните метеорологични условия и засушаванията тласкат екосистемите към неизвестното.
Бързият срив на поглъщането на въглерод от природата, който се наблюдава през 2023 г., не е включен в повечето климатични модели. Ако това продължи, се появява перспективата за бързо глобално затопляне отвъд предвиденото в тези модели, предупреждават учените.
Публикуван през юли документ установи, че макар общото количество въглерод, погълнат от горите между 1990 и 2019 г., да е било стабилно, то се е различавало значително по региони. В тайгата, която се простира в Русия, Скандинавия, Канада и Аляска, се наблюдава рязък спад на количеството въглерод, което се поглъща, с повече от една трета поради свързаните с климатичната криза епидемии от бръмбари, пожари и изсичане за добив на дървесина.
В съчетание с намаляващата устойчивост на Амазонка и засушаването в някои части на тропиците, горещите условия в северните гори спомогнаха за срива на поглъщащата природа през 2023 г.
„Миналата година натрупването на въглероден диоксид в атмосферата е много високо и това се изразява в изключително ниско поглъщане от земната биосфера“, казва Филип Сиас, изследовател от Френската лаборатория за климатични и екологични науки, който е сред авторите на споменатото проучване.
В северното полукълбо, където се поглъща повече от половината от въглеродния диоксид, наблюдаваме тенденция към намаляване на поглъщането от осем години насам, казва той и допълва, че няма основателна причина да се смята, че картината ще се възстанови.
Океаните са най-големият абсорбатор на въглероден диоксид. Те са погълнали 90% от затоплянето, причинено от изкопаемите горива през последните десетилетия, което е довело до повишаване на температурата на морската вода. Проучванията показват, че това от своя страна води до отслабване на поглъщането на въглерод от океаните.
Никой от моделите не е взел това предвид. Потокът на въглерода през сушата и океана остава една от най-слабо разбраните части на науката за климата, твърдят изследователи. Въпреки че човешките емисии са все по-лесни за измерване, броят и сложността на процесите в природния свят означават, че в нашето разбиране има сериозни пропуски.
Като цяло моделите се съгласяват, че както поглъщането от сушата, така и поглъщането от океана ще намалее в бъдеще в резултат на изменението на климата. Но изниква въпросът колко бързо ще се случи това. Моделите са склонни да показват, че това ще се случи доста бавно през следващите около 100 години, казва професор Андрю Уотсън, ръководител на Групата по морски и атмосферни науки към Университета в Ексетър.
Какво ще стане, ако естествените абсорбатори на въглерод спрат да работят? Последиците за целите в областта на климата са сериозни. Дори скромно отслабване на способността на природата да поглъща въглерод би означавало, че светът ще трябва да направи много по-дълбоки съкращения на емисиите на парникови газове, за да постигне нулева нетна стойност.
Какво е решението? През последните години бяха публикувани няколко оценки за това как светът може да увеличи количеството въглерод, което неговите гори и естествени екосистеми поглъщат. Но много изследователи казват, че истинското предизвикателство е да се защитят вече съществуващите природни въглеродни абсорбатори и хранилища, като се спре обезлесяването, намалят се емисиите и се гарантира, че природните дадености са във възможно най-добро здраве.
/РБ/
news.modal.text
