Фондациите "Отворено общество", филантропските организации, които милиардерът Джордж Сорос основа през 70-те години на миналия век, обявиха днес първия си нов голям ангажимент след дългогодишна вътрешна реорганизация, обещавайки 400 милиона долара през идните осем години в подкрепа на развитието на зелената икономика, предаде Асошиейтед прес.
В едно от първите си публични изказвания, откакто беше назначена за председател на Фондации "Отворено общество" през март, Бинайфер Новроджи заяви пред АП, че целта на инвестицията е създаването на устойчиви работни места, преход към чиста енергия и отдалечаване от въглеродно интензивните индустрии в Бразилия, Мексико, Южна Африка, Сенегал, Малайзия и Индонезия.
"Идеята за свободни пазари не може да реши всичко, най-вече не може да разреши климатичната криза", каза Новроджи. Фондациите ще подкрепят мозъчни тръстове, правителства и граждански общества в страните със средни доходи.
Новроджи, адвокат по правата на човека от Кения, която работи във фондациите в продължение на 20 години, пое кормилото на организацията с активи от 25 милиарда долара след три години на изкупуване, съкращения и структурни промени. "Отворено общество" до голяма степен спря отпускането на нови безвъзмездни средства през изминалата година, тъй като премина към това, което нарече нов оперативен модел.
Смята се, че промените са задвижени от Алекс Сорос, един от синовете на Джордж Сорос, който беше избран за председател на управителния съвет през декември 2022 г.
Сорос, унгарски евреин, оцелял след нацистката окупация и натрупал богатството си като инвеститор, в крайна сметка емигрирал в Обединеното кралство, а след това в САЩ, където получил гражданство. Фондациите, съставени от редица международни и базирани в САЩ субекти, работят за насърчаване на неговата гледна точка, че "никоя философия или идеология не е окончателният арбитър на истината и че обществата могат да процъфтяват само когато позволяват демократично управление, свобода на изразяване и зачитане на индивидуалните права", според сайта на фондациите.
Това си остава тяхна мисия, въпреки че подходите им могат да се променят, защото светът се променя, отбеляза тя. Пространствата за политическо несъгласие и свободно изразяване се затвориха в някои страни, в които "Отворено общество" инвестира сериозно от години. Те включват Мианма, който се управлява от военни от 2021 г., и Унгария, където правителството на премиера Виктор Орбан изтласка фондациите и Централноевропейския университет, основани от Сорос.
Миналата година "Отворено общество" обяви, че ще уволни 40 на сто от своите 800 служители в световен мащаб, процес, който все още продължава. Очакванията са фондациите да имат между 500 и 600 служители, каза Новроджи, признавайки, че съкращенията са оказали своето влияние.
Понастоящем бордът на фондации "Отворено общество" се състои от шестима членове, включително трима членове на семейството на Сорос. През 2016 и 2017 г. бордът имаше над 20 членове.
/ИЦ/
news.modal.text
