site.btaПредставители на бизнеса и научните среди обсъдиха на форум бъдещето на енергетиката с акцент върху ВЕИ и технологиите с ниски въглеродни емисии

Представители на бизнеса и научните среди и служебният заместник-министър на енергетиката Ива Петрова обсъдиха бъдещето на енергетиката, в което акцентът е поставен върху възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и технологиите с ниски въглеродни емисии. Това беше тема на втория ден на форума "Green Transition Forum 4.0 - Новите перспективи пред Централна и Източна Европа" в София Ивент Център.

Това е четвъртото издание на форума, посветен на зеления преход и организиран от Dir.bg и 3Е News. БТА е медиен партньор на събитието.

Ива Петрова изтъкна, че екипите на Министерството на енергетиката са успели в последните месеци да предложат проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие и актуализиран Интегриран национален план "Енергетика и климат". По думите й двата документа са били разработени с принос на различни заинтересовани страни и отразяват повишените амбиции в рамките на Зеления пакет и специфичните препоръки към България.  

Предизвикателството е общо за ЕС, но конкретните мерки трябва да отразяват ресурса и възможностите, с които разполага всяка държава-членка, отбеляза Петрова. По думите й дългосрочната цел е сигурни доставки и устойчива енергия на достъпни цени за потребителите. 

Това, което е заложено в стратегията, е максималното оползотворяване на потенциала на възобновяемите енергийни източници с постепенно въвеждане на гъвкави мощности за производство на енергия и постепенно извеждане на изкопаемите горива, каза заместник-министърът.

В моделите към стратегията и актуализирания план е заложено почти трикратно увеличение на възобновяемите енергийни източници, нови ядрени мощности за производство до 2035-2040 година и нови ПАВЕЦ в системата, добави тя.

Петрова изтъкна, че във фокуса по отношение на потребителите е енергийната ефективност и възможността за сформиране на енергийни общности, в които участват крайните клиенти. В момента има осигурена подкрепа за домакинства за фотоволтаици, като на първата покана са подадени 2000 предложения, които са в период на оценка, обясни Петрова и добави, че след около два месеца ще има данни какъв е резултатът, колко и какви проекти ще бъдат подкрепени. 

Еленко Божков, изпълнителен директор на Камарата на енергийните общности в България, посочи, че в законодателството вече са въведени начините за създаване на енергийна общност. Като граждани за бита потребяваме 12 милиона мегаватчаса годишно, а имаме потенциал за производство от 90 милиона квадратни метра покриви в страната или 14 милиона мегаватчаса, каза той.  

Генералният секретар на Съюза на електроенергийната индустрия - Eurelectric, Кристиан Руби акцентира върху това, че скоростта на Зелената сделка не се забавя дори и след изборите за Европейски парламент, които се проведоха в началото на юни. Законодателството не спира, търсят се чисти технологии. Няма как да твърдим, че всичко ще тече по мед и масло, но очевидно зелената сделка върви напред и е въпрос на време да се озовем там, където планираме. През тази година до момента 74 процента е делът на чистата енергия в енергийния микс, като 51 процента е от възобновяеми енергийни източници, а останалото е ядрена енергия, отбеляза Руби. 

Според него обаче са нужни инвестиции от страна на операторите в енергийните мрежи, защото повечето от тях в Европа са на над 40 години.  
 
Надежда Кокотович, директор на Брюкселския енергиен клуб, акцентира върху проблемите с мрежата в страните от Западните Балкани. Тя изтъкна, че в петък Албания, Черна гора и Босна са били без ток 34 часа. Операторите на преносната мрежа бяха претоварени, беше много горещо, но който познава региона, знае, че причините за този срив са по-дълбоки и те имат системен характер. Липсва планиране за това какво ще се случи в близко бъдеще, каза Кокотович. 

Божидар Дедус, съосновател на Хърватската асоциация за развитие и приложение на водородни горивни клетки, изложи опита на страната си. Слънчевата енергия е сред зелените източници и тя се използва и в момента, за да се създава балансът в енергийната мрежа. За съжаление вятърът не се използва в достатъчна степен. Правим проучвания за геотермални енергийни източници, имаме и ядрени мощности, отбеляза той. 

По думите му отскоро Хърватия все повече доказва своето място като част от гръбнака на европейската енергийна система.

Франк Нил, член на Изпълнителния съвет, OMV Petrom, Румъния, посочи, че компанията иска да е пионер в енергийния преход в Югоизточна Европа. Изпълняваме ВЕИ проекти и такива за декарбонизация на транспорта, каза той и добави, че компанията цели да разработи нови газови източници в региона, което е много важно, за да се премине от въглища към газ. Ако осъществим тази цел, ще можем да доставяме газ на достъпни цени. В морските територии на Румъния има находища, които могат да се разработват, в морската територия на България има такива, които могат да се проучат, отбеляза той. OMV Petrom планира също да увеличи зарядните станции за електроколи до 5000.