site.btaБез стабилност в политиката няма как да говорим за устойчиво селско стопанство, подчерта Светлана Боянова

Председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова разказа за 7 ключови фактора, които според нея са, необходими за да говорим за устойчиво производство в България, пред аудиторията на форума "Green Transition Forum 4.0 - Новите перспективи пред Централна и Източна Европа", организаран от Dir.bg и 3Е News. БТА е медиен партньор на събитието.

Според Боянова селскостопанският сектор трябва да бъде стратегически за страната, политиците да имат ангажираност към него, да работят за него. "Без политическа подкрепа, без стабилност в политиката няма как да говорим за устойчиво селско стопанство", подчерта тя.

Сред другите фактори, които не зависят от Еврокомисията, но пречат на нашите земеделски производители да бъдат устойчиви, Боянова посочи работната ръка. "Предлагаме да има програми за субсидирана заетост, за да не разчитаме само на сезонната заетост – това не е устойчиво", коментира тя и предложи също ангажиране на общините, както е в Германия.

Друга ключова тема, върху която трябва да се работи у нас, е напояването, според Боянова. Възстановяване на първичната инфраструктура, облекчаване на процедурите за достъп до вода за земеделски стопанства са части от насоките за работа.

На следващо място тя постави административно облекчение, включително и финансово. Тук се нарежда и въпросът за облекчаване данъчното облагане на субсидиите.

По думите на Боянова още един ключов фактор е обединението на бранша, защото той може да защитава бранша, независимо от политическата ситуация.

Следва финансирането, което според Боянова не бива да се ограничава само в Общата селскостопанската политика (ОСП). "Бихме искали всички други инструменти на ЕС също да включват подкрепа за земеделието, например въглеродно земеделие, сертификационна рамка, ограничаване на емисии", уточни тя и насочи вниманието към осигуряването на пазара, което е съществено за устойчивост.

По думите на Боянова трябва нов подход към Зелената сделка. "Няма земеделски производител в Европа, който да е против крайните цели, но в крайна сметка всичко трябва да се случва реалистично. Затова искаме по-плавен и обезпечен с алтернативи преход", посочи тя.

Не на последно място Боянова постави иновациите, за които по нейно мнение може би трябва повече да се обяснява на земеделските производители. "Иновациите не са за всеки, не са на всяка цена. Те трябва да бъдат по мярка и да бъдат достатъчно обезпечени", отбеляза тя.

Боянова, която е изпълнителен директор на Българска аграрна камара, член на най-голямата европейска земеделска организация "Копа-Коджека", заяви, че искат вицепрезидент на ЕК, който да бъде комисар по земеделие.

Янис Балакакис, президент на АгриБизнес Форум, Гърция, припомни, че селското стопанство е втората най-важна индустрия в света с производство на стойност 8 трилиона евро, обхващаща около 40 процента от земята и 40 процента от работната сила и отговорна за 34 процента от отпечатъка по отношение на въглеродните емисии.

По думите му над 60 процента от гръцките производители не знаят нищо за ОСП и как тя ще им повлияе в бъдеще. "За да постигнем целите до 2030 г. бъдещият състав на ЕК трябва да преодолее една бездна от почти половина трилион евро на година, което са 3 трилиона евро до 2030 г.", посочи Балакакис.