site.btaТехнологии, които помагат на земеделието, коментираха експерти на Green Transition Forum 4.0

Стратегии и технологии, които помагат на земеделието да се адаптира и да се смекчават ефектите от изменението на климата при запазване на производителността, коментираха експерти по време на форума "Green Transition Forum 4.0 - Новите перспективи пред Централна и Източна Европа", организиран от Dir.bg и 3Е News. БТА е медиен партньор на събитието.

За да е устойчива една хранителна верига във всеки сектор е важно да не се разгледа индивидуално, а цялостно. Това каза Константин Харалампиев, основател, Agrovar CC. По думите му климатичните промени се отразяват пряко на земеделието. Според него дигитализацията е нещо, което определено помага за това.

Кристина Делиджиани, съосновател и управляващ директор, Verimpact, която се включи онлайн, коментира, че има засилен интерес към технологиите в земеделието и най-вече, за да се постигнат устойчиви решения. Обаче има нужда от допълнително финансиране. Трябва да има и засилено сътрудничество от академичния сектор и бизнеса, смята Делиджиани. По думите й са необходими и умения за прилагане на технологиите. Освен това самите изследователи трябва да имат умения, за да започнат да работят ефективно стартъпите в земеделието. По отношение на климатичните промени трябва да се преосмисли начинът, по който се използва енергията и водата, както и как се използват в земеделието. Това може да се случи чрез иновативни решения.

Матия Зулж, главен изпълнителен директор и основател на AGRIVI, заяви, че хранителната индустрия е в най-голяма степен повлияна от климатичните промени. Големите компании обръщат внимание на този проблем, докато малките нямат финансова възможност да го правят. Затова първо трябва да се подкрепят малките фирмите, за да се дигитализират. Според Зулж, ако им се предостави тази услуга на ниска цена, те могат да разберат ползите й. Първият проблем обаче са разходите по внедряването на технологиите, а вторият проблем е обучението.

Земеделският производител Марк Цеков изтъкна, че възвращаемостта в инвестирането в технологиите е огромна. Според него иновациите могат да помогнат страшно много. "Колкото и хората да не са отворени в началото, сблъскването с реалността няма как да не ни приземи", каза той. Според него трябва да се използват и нови научни подходи. Затова трябва да се имплементират новите научни постижения, за да може земеделският сектор да бъде конкурентоспособен. Трябва да се използват почвите и водата оптимално. Доста от земеделците се опитват да използват регенеративно земеделие, което е положително, счита Цеков.  

Илия Йорданов, съосновател, ONDO Smart Farming Solutions, обясни, че селскостопанският сектор е изключително важен. Той акцентира, че са много нещата, които трябва да се променят в сектора, за да се адаптира към настоящите условия и изисквания. Освен това липсва квалифицирана работна ръка. Нарастват и разходите за горива и природен газ. Според Йорданов фермерите трябва да се действат още днес, за да се адаптират. Затова трябва да използват различни видове технологии. Като цяло фермерите са доста консервативни, но младото поколение е склонно да търси нова информация. Селскостопанските производители трябва да разберат, че технологиите са само едно нещо, но трябва да се гледа земеделието в цялост. Т.е. да има нови бизнес модели, които да намаляват разходите.

Макс Гурвиц, управляващ партньор, Vitosha Venture Partners, добави, че за държава като България възможностите за финансиране чрез рисков капитал са значителни. България има добро име в производството на храни. В България вече започва да се въвежда т.нар. "интелигентно земеделие". Рисковият капитал е модел на финансиране, който се е доказал във времето, особено в САЩ. В Израел този модел на финансиране е бил от решаващо значение за развитието на сектора. Рисковото финансиране е започнало преди 20-25 години. Това е млад модел на финансиране, обясни Макс Гурвиц. Този модел работи, въпреки че не е фундаментален. Моделът се прилага успешно, но за развитието му са нужни и усилия в образованието.

Мениджърът  управление на проекти в Smart Farm Robotix Ани Табакова допълни, че публичното финансиране в земеделието оказва ползотворно влияние за въвеждане на иновации в сектора. Според нея средата става все по-благоприятна за стартиращи предприятия. Има повече възможности за финансиране. Освен това вече процесът за кандидатстване е опростен. Все още финансирането не е достатъчно, но въпреки това се върви в правилна посока. Има обаче и проблеми. Има иновации, които остават нереализирани. Трябва да се постави по-силен акцент върху практическия аспект на иновациите. Финансирането не е всичко. Това дава само начален капитал, но компаниите не трябва да разчитат само на това.

Кристина Шермукшните-Алешунине, главен изпълнителен директор на AgriFood Литва, обясни, че когато се говори за земеделието в регионите има проблем, че с обезлюдяването. Един от начините, който трябва да се използва, за да се върнат хората в тези региони, са иновациите. Другият начин е финансирането. Вървят инициативи, които са в дневния ред на Европейската комисия. Те са насочени към т.нар. "долини на иновациите". Тя добави, че агросекторът ще стане обект на кибератаки. Вече има много пробиви в данните, така че подходът трябва да е напълно нов. Тя даде за пример, че в Литва не е нужно да се работи с огромни по финансиране програми. Там има много малки програми, които дават възможност с малко пари да се внедрят нови технологии в сектора. Подобни програми има и в България.

Виктор Пенев, основател и главен изпълнителен директор, Edamam, обърна внимание, че трябва да се работи в перспектива. Това няма как да се направи без технологии. Затова трябва да се мисли за регенерация. Това означава да се съхранява земята, а не тя да се похабява. За тази цел трябва да се използват новите технологии. Технологиите ще помогнат. Той даде пример, че в едно стопанство чрез технологиите могат да се управляват всички процеси и да се регенерира то. "Важно е да променим съзнанието и манталитета", изтъкна Виктор Пенев.