Официалното откриване на първата за България и региона водородна зарядна станция в рамките на Центъра за компетентност "Хитмобил" се състоя днес в София.
"Това е първата в страната и региона полева лаборатория за тестване и развитие на системи за чиста енергия", каза член-кореспондент Евелина Славчева, председател на Общото събрание на Българската академия на науките (БАН). По думите й това е целта на Центъра – да способства с научно-приложни изследвания и иновации и в пряка връзка с държавните и общински власти и бизнеса да работи за ускореното въвеждане на такива системи за възобновяема енергия, които от своя страна да допринесат за сигурна енергия и чиста околна среда.
Проф. Славчева посочи, че всички съоръжения са инсталирани, закупени и пуснати в експлоатация с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и съфинансирани от Европейската комисия. Общата сума на проекта възлиза на над 21 млн. лева.
"Перлата на тази лаборатория е водородният цикъл", изтъкна проф. Славчева. С тази лаборатория ще може да се покажат както ползите и предимствата на водорода, така и недостатъците.
С водородната зарядна станция, която е част от инфраструктурата на полевата лаборатория "Интегрирани енергийни системи" на ЦК "Хитмобил", се поставя началото на водородната електрическа мобилност в страната. В изграждането на обекта основните изпълнителски дейности са дело на фирмите "Делектра", "Аквахим" и "Монбат".
Водородната зарядна станция, изработена от австрийската фирма EDC-ANLAGENTECHNIK, има възможност за зареждане при двете стандартни налягания за компресиран водород - 350 и 700 бара. Водородът може да постъпва в зарядната станция през два входа. Единият е свързан към електролизьор с капацитет 8,5 килограма на денонощие, който произвежда на място водород с възобновяема енергия от фотоволтаичния парк в полевата лаборатория.
Произведеният по този начин водород е с много висока чистота, достатъчна за директно използване в транспортни средства. Чрез втория вход водородът може да постъпва от бутилкови групи, доставени от други източници, което позволява при необходимост да се постигне по-голям капацитет на зареждане на станцията. В съдовете за високо налягане на станцията могат да се съхраняват до 70 килограма компресиран водород, с който може да се осигури до 7000 километра пробег. Възможностите й за компресиране на водорода са от порядъка на 40-50 килограма на денонощие, което е достатъчно за ежедневно зареждане на 10-15 автомобила или на два автобуса.
Това е краят на първата фаза и в момента върви подготовка за следващата, отбеляза проф. Славчева.
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование" проф. Георги Вайсилов обърна внимание, че е много важно през следващия период, когато се финансират проектите, те да бъдат изпълнени в сътрудничество с бизнеса, за да могат да бъдат полезни и да се види реалната полза от инвестицията. Той припомни, че общата сума за проектите за центрове за върхови постижения и за компетентност по програмата за научни изследвания, иновации и дигитализации за интелигента трансформация, е около 400 млн. лева.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски изтъкна, че е горд, че Институтът по електрохимия и енергийни системи е водещият институт в този център за компетентност. Това показва, че България може да бъде водеща страна в най-върховите иновативни технологии в света. Той отбеляза, че този център за компетентност е прекрасен пример за сътрудничеството между учените от БАН и висшите училища в България. Освен това има и много активно и ползотворно партньорство с бизнеса в България. Акад. Ревалски се надява, че този сполучлив пример ще бъде стимул и за други институти на БАН в работата им с бизнеса. "Това е постижение не само в България, но и в региона", отчете проф. Ревалски.
Българският евродепутат Цветелина Пенкова акцентира, че откриването на първата водородна станция в България и региона е огромен успех, защото за последните 5 години в Европейския парламент една от основните теми е била именно горивото на бъдещето – водорода. "В момента предстоят изключително много инвестиции и разработки в тази посока. Една от ключовите и водещите политики на европейските институции е насочена натам и съм горда, че вече има такъв реализиран проект в България, защото считам, че нашата държава и нашите учени имат потенциал", коментира Пенкова.
Служебният заместник-министър на иновациите и растежа проф. д-р Георги Ангелов обясни, че министерството ръководи главната дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", където са двете програми – за конкурентоспособност и иновации. "Ще има устойчивост на проектите", изтъкна зам.-министърът. Освен това във всички области в България вече има изградени изследователски и обучителни структури по стратегията за интелигентна специализация, така че може да се пристъпи към прилагането им в практиката. По отношение на водорода МИР е водещо министерство в тази политика, като има разработен стратегически документ – водородната стратегия, където са заложени редица мерки и стъпки за развитието на водорода през следващите години. "Ние се движим напълно в крак със света. В другите държави, макар и по-развити икономически, в момента това също тепърва започва", допълни зам.-министър Ангелов.
Служебният зам.-министър на транспорта и съобщенията Димитър Недялков коментира, че министерството намира широко приложение на тази технология и тя трябва да се развива. "Би могло да се помисли да се използва по-широко и в тежкотоварните превози. Може да се използва и да се приложи тази технология и в железопътния транспорт", заяви зам.-министър Неделков. Той съобщи, че в края на годината ще бъде отворена възможност за кандидатстване по Програма "Транспортна свързаност" 2021 – 2027, като за тази дейност са отделени около 92 млн. лева.
