Първата водородна зарядна станция, част от Полева лаборатория "Интегрирани енергийни системи", която пък е част от инфраструктурата на Центъра по компетентност (ЦК) "Хитмобил", е една малка, но важна първа крачка. Това каза в интервю за БТА Благой Бурдин - доцент в Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) към Българската академия на науките (БАН) след днешното официално откриване на първата за България и региона водородна зарядна станция.
Съоръжението, изработено от австрийската фирма EDC-ANLAGENTECHNIK, дава възможност за зареждане при двете стандартни налягания за компресиран водород - 350 и 700 бара. Водородът може да постъпва в зарядната станция през два входа. Единият е свързан към електролизьор с капацитет 8,5 килограма на денонощие, който произвежда на място водород с възобновяема енергия от фотоволтаичния парк в полевата лаборатория.
Произведеният по този начин водород е с много висока чистота, достатъчна за директно използване в транспортни средства. Чрез втория вход водородът може да постъпва от бутилкови групи, доставени от други източници, което позволява при необходимост да се постигне по-голям капацитет на зареждане на станцията. В съдовете за високо налягане на станцията могат да се съхраняват до 70 килограма компресиран водород, с който може да се осигури до 7000 километра пробег. Възможностите й за компресиране на водорода са от порядъка на 40-50 килограма на денонощие, което е достатъчно за ежедневно зареждане на 10-15 автомобила или на два автобуса.
С водородната зарядна станция се поставя началото на водородната електрическа мобилност в страната.
"Това е моментът, който е резултат от поне 5-годишен труд, през който се изгради доста експертиза и тя би могла и ще бъде използвана за зарядните станции и зарядната инфраструктура, която тепърва трябва да бъде изграждана", заяви доц. Бурдин. Той уточни, че изграждането на водородната инфраструктура вече е регламентирано в регулация на Европейския съюз, като в нея се задължават всички страни членки да изградят до 2030 година водородни станции на всеки 200 км по основната си пътна мрежа, както и на всеки градски възел.
На въпрос каква ще бъде втората стъпка, доц. Бурдин отговори, че вече трябва да започне подготовката за изграждането на необходимата инфраструктура.
Предимствата на водородните автомобили са, че те се зареждат бързо. Освен това те имат голям пробег, който не се влияе от климатичните условия. "Горивната клетка в процеса на преобразуване на водород и кислород в електричество отделя топлина. През лятото тя се изхвърля като на един конвенционален автомобил, но през зимата тази топлина се използва за загряване на купето", обясни доц. Бурдин. Той допълни, че дори и в зимни условия този разход, който за лек автомобил е 1 кг за 100 км, не се повлиява много от климатичните условия.
В Западна Европа и САЩ има водородни зарядни станции, коментира още доц. Бурдин. Той допълни, че в Западна Европа се субсидира използването на водорода, за да може цената му да се изравни с тази на дизела. "Веднъж изградена тази инфраструктура, достигайки критичния минимум на водородни зарядни станции и транспортни средства, след това тази цена е постижима на икономически принцип", заяви доц. Бурдин. Според него до 2030 година е напълно възможно да се постигне изискването на ЕС и да се изгради необходимият брой водородни зарядни станции, но се изискват съвместни усилия.
/ВЙ/
news.modal.text
