За пореден път съм в шок от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Проблемът с бързите кредити е очевидно институционален. Такава беше реакцията на председателя на парламентарната "Подкомисия за наблюдение по дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите" Десислава Трифонова по време на изслушването на Стоил Алипиев, в качеството му на председател на КЗП днес.
Алипиев запозна членовете на комисията с доклада на КЗП за извършените проверки на небанковите финансови институции за бързи кредити за периода 2021 – 2023 година и предвидените действия за 2024 година. На заседанието участваха и членовете на регулаторния орган Константин Арабаджиев и Ангел Джалев. Участие взе и омбудсманът Диана Ковачева, а поканена да присъства бе и Мая Манолова от "Изправи се БГ" (бивш омбудсман, бел. ред). Всички членове на подкомисията изразиха общи тревоги по отношение на практиките около отношенията на фирмите за бързи кредити и техните потребители, въздържайки се от политически изказвания.
"За 2021 година са направени 157 инспекции, за 2022 – 126 инспекции. За периода, в който действа сегашният състав на комисията, от 1 октомври 2022 година до края на месец февруари 2024, са извършени 426 инспекции на банкови и небанкови финансови институции по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) във връзка с постъпили жалби от потребители, в изпълнение на кампания за контролна дейност в защита на икономическите интереси на потребителите и правото им на информация по ЗПК и Закона за защита на потребителя (ЗЗП)", оповести Стоил Алипиев.
Според предоставената от него справка съставените актове върху установени нарушения по ЗПК са 108, а 74 са издадените наказателни постановления. Издадени са и 33 забранителни акта за преустановяване на нелоялна практика по ЗЗП, като наложеният размер на санкциите е в размер на близо 743 000 лева.
"За проверките през 2024 година сме разширили материалния обхват на методическите указания към всички регионални дирекции", информира още Алипиев. Предвидените действия през тази година ще бъдат част от кампания по проверка на банкови и небанкови финансови институции, която още не е приключила. "При стартиране на кампанията са поискани от всички небанкови финансови институции заверени копия на актуални общи условия и типови договори по предоставени от тях потребителски кредити, и такива за финансов лизинг".
От всички регистрирани 230 компании по чл. 3а от Закона за кредитните институции, по данни на Мая Манолова, от КЗП са анализирали от края на 2022 година досега общите условия и договори на 32 дружества. От изказването на Стоил Алипиев се разбра, че за установяване на проблемите в сектора и изготвяне на методическите указания за последващите проверки през 2023 година от КЗП са изготвили и предварителен анализ на сектора. Той е показал, че от обследваните договори едва 10 процента са били изрядни.
От посочената по-горе бройка на 230 регистрирани към този февруари дружества трябва да се посочи, че малко над 100 са тези, които извършват дейност по предоставяне на бързи кредити и които ще бъдат проверени от КЗП в рамките на започналата миналото лято кампания в сектора. Почти половината от тази бройка вече е проверена, а през останалите три месеца до юни от КЗП предвиждат да приключат и с останалата част от компаниите, съобщи Алипиев.
Тази липса на регулярност по проверките на КЗП обаче събуди недоверие в депутата от групата на "БСП за България" Румен Гечев, че от КЗП ще се справят със задачата да проверят на място същата бройка компании за три месеца, колкото от комисията са проверили през предходните девет месеца.
За установените нелоялни практики и неравноправни клаузи по договорите обаче от КЗП не са информирали Министерството на икономиката и индустрията, съобщи Алипиев след запитване на председателя на подкомисията Десислава Трифонова. От КЗП не са завели и нито един колективен иск. Последно предприети такива действия спрямо компании за отпускане на бързи кредити са от 2018 година, посочи Мая Манолова.
От изказването на Стоил Алипиев депутатите от подкомисията научиха, че от КЗП нямат информация дали след направените предписания, установените нарушения са отстранени от фирмите, защото за целта трябва да се направи нова проверка на същите компании.
Днешното заседание за пореден път показа напрежението между членовете на КЗП Константин Арабаджиев и Ангел Джалев с председателя Стоил Алипиев. И Арабаджиев, и Джалев се изказаха по темата.
"Повече от 6 месеца не сме гледали такива общи условия на заседания на КЗП и тези фирми работят необезпокоявани", съобщи Арабаджиев по повод акцията на КЗП по проверката на общите условия по договорите на фирмите за бързи кредити и се обяви открито на избрания подход за извършване на масови проверки по места на всички фирми в сектора през тази година, преди да е приключил прегледът на общите условия на всички дружества.
Той обяви открито, че от КЗП не разполагат с експертен и кадрови потенциал и няма да могат да се справят с приключване на кампанията по проверките на бранша.
Другият присъстващ член на заседанието на парламентарната подкомисия Ангел Джалев също се обяви открито срещу избрания подход по провеждане на кампанията по проверката на фирмите за бързи кредити.
"Бях въодушевен, когато започна кампанията. За съжаление, по моето субективно мнение, ние сгрешихме по начина на провеждане на кампанията", каза Джалев и подкрепи тезата на своя колега Арабаджиев, че преди всичко е трябвало да се приключи с проверката по общите условия. "Не мога да подкрепя това, което предлага председателят. Трябва първо да се оправят общите условия на фирмите и после проверките".
Джалев се изказа и категорично против използваните на външни експерти по тези проверки, които, както се изрази той "да вършат работата на КЗП и да се превръщаме в гумени печати на външни експерти". Въпреки това свое изказване, Джалев потвърди наличния кадрови проблем на комисията, "защото главната дирекция, която се занимава с въпросната тема, разполага с 1 юрист, постъпил на поста пред два месеца".
"Благодаря за възможността да бъда тук в качеството ми на омбудсман, получаващ непрекъснато жалби от хора, които са потърпевши от произвола на фирмите за бързи кредити. И като казвам това смятам, че констатацията на КЗП е същата, защото по последна информация от сайта на комисията 90 процента от фирмите за бързи кредити нарушават закона", посочи още в началото на своето изказване Диана Ковачева, омбудсман на Република България.
Тя обобщи основните оплаквания на потребителите на бързи кредити, с които те се обръщат към обществения защитник: наличие на неравноправни клаузи; прекомерни лихви, неустойки и такси; не се предоставя достатъчна и точна преддоговорна информация за вземане на информирано решение; предоставяне за подпис на непопълнени в цялост бланки на договор и малък размер на шрифт; липса на задълбочени проверки на кредитоспособността на потребителите; липса на информация при прехвърляне на вземания по договор за кредит; начисляване на недължими лихви и прекомерни задължения при предсрочно погасяване на кредита; непредоставяне на справки за дължими суми от остатъка по дълга; използване на неправомерни методи за събиране на дълга и включително оказване на психологически натиск.
"По отношение на начислените такси и неустойки съществува постоянна съдебна практика и тя е категорична, че фирмите заобикалят закона. Относно друго често срещано оплакване, относно претендираната неустойка за непредоставен срок на поръчител или банкова гаранция, съдът приема, че уговорката за заплащане на обезщетение е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Относно претендираната такса разходи, в съдебните актове се постановява, че такива договорни клаузи, според които длъжникът трябва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава е нищожна. Тоест има константна съдебна практика и въпреки това тези нарушения продължават да се повтарят без някой да е в състояние да спре фирмите за бързи кредити".
Анализът на ръководената от нея институция показва, че размерът на дълга нараства между два и три пъти, докато договорът се подпише.
Диана Ковачева обърна внимание и на липсата на саморегулация на компаниите за отпускане на бързи кредити.
Оборотът, според предоставените данни от Мая Манолова, в небанковия финансов сектор е нараснал с 65 процента през последната година и половина и към 2023 година той достига 5,5 млрд. лева.
В изказването си Манолова предупреди, че повечето фирми за бързи кредити имат и колекторски фирми, чиято дейност обаче има риск да остане извън законовата рамка. Освен това тя препоръча да се обърне и особено внимание на практиките на арбитражните съдилища и наличието на възможни връзки на тези съдилища с фирми за предоставяне на бързи кредити.
/СЛС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
