Глобалното корабоплаване е един от малкото сектори, все още слабо засегнати от всеобщите усилия за намаляване на парниковите газове. Но вниманието все повече се съсредоточава в тази посока, дори и само поради факта, че секторът, който превозва 90 на сто от товарите по света, е отговорен за 3 на сто от глобалните емисии въглероден диоксид.
В Международната агенция по мореплаване (IMO) към ООН, която тази седмица провежда редовната си среща, посветена на намаляването на емисиите от сектора, няма разбирателство по темата и се търси труден, но все пак възможен компромис, посочва Ройтерс.
Генералният секретар на агенцията Арсенио Домингес призова делегатите на срещата да обединят усилията си, за приведат световния мореплавателен сектор в унисон с глобалните цели за борба с промените на климата и устойчиво развитие.
Миналата година IMO взе принципното решение, че мореплавателният сектор трябва да намали емисиите си с 20 на сто до 2030 г., с 80 на сто до 2040 г., а през 2050 г. вече да бъде изцяло климатично неутрален.
Докато ЕС, Канада, Япония и 47 страни от района на Тихия океан, които могат да се окажат под вода, ако климатичните промени се задълбочат и нивото на световния океан се покачи, настояват за спешни мерки и принуждаване на замърсителите да плащат, на противоположното мнение са държави като Китай и Бразилия, които твърдят, че това би "наказало" зависещите от търговията развиващи се икономики.
Тези две страни, заедно с Аржентина, отхвърлиха миналата година идеята за въглероден данък. Проучване на Университета в Сао Пауло твърди, че този данък би намалил БВП на развиващите се страни с 0,13 на сто, а най-сериозно от него биха били засегнати Африка и Южна Америка.
Бразилският представител изтъкна, че страната му и други развиващи се държави се стремят към бърз енергиен преход, но с минимален разрушителен ефект върху икономиката, а това важи в най-голяма степен за държавите, които зависят от търговията по море.
В предложение, поставено на масата за преговори от Аржентина, Бразилия, Китай, Норвегия, Южна Африка, ОАЕ и Уругвай, се застъпва тезата за "глобално ограничаване на интензитета на емисиите от гориво", т.е. глобален стандарт за горивото, ползвано от корабите, като алтернатива на таксата върху всички емисии от корабоплаването. При нарушения следват финансови санкции.
"Ние сме против налагането на универсален въглероден данък, който ще накърни икономиките на развиващите се страни, но подкрепяме идеята за данък върху емисиите, които преминават определен предварително праг", изтъкна бразилският представител.
Документи, видени от Ройтерс, които се обсъждат по време на тазседмичната среща, разкриват, че на масата са сложени четири предложения, подкрепени от общо 47 страни, като всичките варират, но се съсредоточават около идеята за налагане на такса върху всеки тон парников газ, изхвърлян от корабите.
Подкрепата за тази идея все пак расте, макар и бавно. На предишната среща по въпросите за финансирането на мерки за борба с промените на климата миналата година във Франция, предложението беше подкрепено от едва 20 страни, а сега те вече са значително повече. Привържениците й посочват, че така ще се набират над 80 милиарда долара годишно, които ще могат да бъдат инвестирани в развитието на нисковъглероден морски транспорт и в подкрепа на бедните страни по пътя на климатичния им преход.
На среща на агенцията миналата седмица е постигнато принципно съгласие за продължаване на преговорите по цената на вредните емисии, но в официалното комюнике се посочва, че страните са "сериозно разделени по няколко въпроса". Според Албън Ишода, делегат от Маршаловите острови, налагането на такса върху емисиите е единственият начин да бъдат постигнати целите на IMO.
Предложение, поставено на масата от Маршаловите острови, Вануату и други страни, визира цена от 150 долара на тон въглероден диоксид. Изследователите са на мнение, че такава цена ще направи възможни инвестициите в нисковъглеродни системи за задвижване на кораби, например с амоняк. "Трябва да извършим бърз и решителен преход, евтините хибридни решения не вършат работа", заяви представителят на Вануату Ралф Регенвану.
Друго предложение, подкрепено от ЕС, Япония, Южна Корея, Намибия, Международната камара по мореплаване и др., се обявява за комбиниране на облагането на вредните емисии с възприемане на глобален стандарт за горивото за кораби.
Въпреки различията страните членки на IMO продължават да опитват да договорят мерки на глобално ниво, за да избегнат опитите на отделни страни да вземат сектора на мушка, което би фрагментирало пазара и би създало само главоболия за компаниите, превозващи стоки по целия свят.
ЕС, например, планира за включи мореходни емисии в своя пазар на въглеродни кредити, ако до 2028 г. агенцията не договори глобална емисионна цена. Отворен остава въпросът кой ще отговаря за управлението на таксата и как ще се инвестират средствата. Дипломати са на мнение, че IMO трябва да вземе решение цената на въглеродните емисии да не се отчита като данък. Вместо това агенцията трябва да изработи принципна политика за намаляване на емисиите.
Крайното решение трябва да бъде взето на срещата на агенцията през септември, като според представител на ЕС единственото работещо решение би било комбинирането на емисионна такса с горивен стандарт. Според дипломати налагането на горивен стандарт ще се случи със сигурност.
А дали това ще помогне за забавянето на промените на климата остава да видим.
/СЛС/
news.modal.text
