Комисията по земеделието, храните и горите прие единодушно на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), внесен от Десислава Танева (ГЕРБ-СДС) на 8 март 2024 г.
Законопроектът се състои от две основни части. Първата представлява изменение, засягащо включването на доброволни споразумения, а втората е обвързана с повече промени - разпределението на постоянно затревените площи.
Лилия Стоянова, директор дирекция "Поземлени отношения и комасация" в Министерство на земеделието и храните представи пред комисията предложените промени.
На първо място се предлагат изменения в реда, начина и условията за предоставяне на имоти от Държавния поземлен фонд (ДПФ). Действащата разпоредба предлага земите на един търг, а промените предвиждат двустепенен ред за предоставянето им под наем и аренда. В първата тръжна сесия с приоритет ще бъдат чувствителните сектори - лица, които отглеждат зеленчуци, трайни насаждения, едногодишни и многогодишни фуражни култури, производители, сертифицирани като биологични и собственици или ползватели на животновъдни обекти. Освен това се въвежда и ограничение в първа тръжна сесия за отдаване на не повече от 300 дка.
Във втората тръжна сесия ще участват останалите земеделски производители.
В условията за отдаване под наем или аренда се добавя и изискването да се отдава имот от ДПФ на лица с постоянен адрес на територията на общината по местонахождение на имотите.
Предлага се също да се заличи конкурсът като начин за предоставяне на земи от ДПФ, тъй като той има съвсем други правила, много от които са субективни, обоснова Стоянова идеята за търговете.
Друго предложено изменение в чл. 24а касае земите от ДПФ, които могат да се обработват от други лица, различни от тези по договорите, когато имотът е в споразумение за ползване на земеделските земи. Идеята е опцията за разрешаване на ползването на имота от друго лице, различно от договор, да се касае само за землището, в което се намира самият земеделски имот.
Законопроектът предвижда също изменение на срока за регистрация на договорите, с които ползвателите биха участвали в споразумения за ползване, като той стане 30 юни вместо 31 юли.
Другото съществено изменение в ЗСПЗЗ е в чл. 37в, който касае сключването на доброволните споразумения за комасирано ползване на земеделската земя. Предложено е споразумението, което се сключва между ползвателите, да влиза в сила, когато е подписано от не по-малко от 2/3 от ползвателите и при условие, че обхваща не по-малко от 2/3 от площта в съответното землище. За останалата 1/3 от ползвателите, които не са подписали споразумението, се изготвя служебно разпределение на масивите. Този подход защитава интересите както на малките, така и на големите производители. С него ще се прекрати практиката, при която дори един от ползвателите да не желае да подпише изготвеното от десетки други участници споразумение за уедрено ползване на имотите, блокира процеса по споразумяването.
Съществени промени се предвиждат и в разпоредбите, при които се разпределят пасищата, мери и ливади на собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни. "Към момента разпределението на пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд се извършва последователно - първо от комисия от общината за общинския поземлен фонд и след това при недостиг от ДПФ от комисия, назначена от директора на Областна дирекция "Земеделие". С проекта се предлага двата фонда в едно землище да се разпределят едновременно от смесени комисии", обясни Стоянова.
Условията за кандидатите и обявяването на списъците не се променят. Има промени в нормите в алинея 4, където са изключени производителите, които по старата, вече недействаща програма, са били одобрени по двете агроекологични мерки. В случая става въпрос за биологично сертифицирани говеда, биволи, овце или кози. Те се разпределят в съответната норма, която е най-високата за животните по принцип.
Въз основа на заявленията съвместната комисия от общински и държавни експерти съставя списък с лицата, които се допускат, като друго съществено изменение е редът, по който се разпределят тези пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. На първо място са собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в съответното землище, отглеждащи биологично сертифицирани животни и имащи биологично сертифицирани площи. На второ място са такива, които са ползвали до момента имоти с договори, чийто срок изтича. На трето място са собственици или ползватели, които просто са регистрирани в съответното землище. На четвърто място са собственици или ползватели на обекти, до които има такива съседни имоти за разпределение, които обаче могат да се намират и в друго землище.
По думите на Стоянова, когато в едно землище има недостиг на такива имоти, може да се премине в допълнително разпределение в съседно землище, независимо от общината и областта, в които се намира, ако там са останали такива свободни имоти след разпределението.
Комисията съставя и публикува протокол, който може да бъде обжалван в 14-дневен срок в районните съдилища.
Минималният срок на договора е 5 календарни години и първата година е следващата календарна година от годината на разпределение.
Следващото голямо изменение в тази част е, че останалите след това разпределение свободни имоти се предлагат на търг. В него се допускат само регистрирани животновъди. Трети търг не се предвижда.
Стоянова подчерта, че целият дух на промените е в полза на местните производители.
Свилен Трифонов (ПП-ДБ) изказа предложения за изменения в частта за преразпределението на площите, тъй като по негово мнение големите земеделски производители, които доминират, ще имат възможност да разпределят помежду си цялата качествена обработваема земя, за сметка на малките производители.
По негово предложение беше прието да се създаде работна група между първо и второ четене за изчистване на проблемните текстове.
Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) заяви, че с този законопроект се нарушават Конституцията и правата на гражданите. По думите му текстът е написан от изпълнителната власт, но се внася от представителите на законодателната власт, които обаче не го защитават, а вместо това го защитават представителите на изпълнителната власт. Според Каракашев, това нарушава Закона за нормативните актове, защото не е имало обществено обсъждане.
Каракашев посочи като проблем и това заповедите да не се обжалват пред административен съд, а пред районен.
Той отбеляза, че относно съкращаването на срокове, те нямат против, но предложи промените да касаят следващите кампании нататък, за да имат време земеделските стопани да се информират за това.
Каракашев изрази мнение, че с изменението в чл. 24а достъп до търг се дава само на определени лица, което може да доведе до това да се даде предимство на по-ниска цена да се отдават земи от ДПФ на определени хора.
Росен Костурков (ПП-ДБ) възрази на Каракашев, като заяви, че никъде не е казано, че изпълнителната и законодателната власт не могат да работят заедно. "Аз винаги съм апелирал за това и държа да подчертая, че ще продължим да работим в този дух", допълни той, съгласявайки се, че обжалването трябва да бъде през административния съд, а не през районните.
По думите на Костурков с този законопроект се бърза, защото е важен и това са промени, които е трябвало да бъдат направени много отдавна.
Танева изтъкна, че България е на четвърто място в ЕС по размер на рентата, при една от най-ниските доходности от земеделското производство. По думите ѝ част от тази висока цена на рентните плащания идва от собствениците на големи масиви земеделска земя и търговете за ДПФ, които за безусловни, свободни и на практика са довели до ликвидната криза на земеделските производители. Според Танева поземлените и държавните ресурси трябва да се използват за политики за местното население и да се намери баланс, при който размерът на рентата ще съответства на доходността.
Димитър Зоров, председател на Съюза на говедовъдите в България, изрази мнение, че в чл. 24 има неточности, защото не може водеща да е регистрацията на фирмата в съответната община, където ще се кандидатства за имотите. Според него водещ трябва да е животновъдният обект.
Следващото нещо, на което Зоров обърна внимание, беше, че втората процедура след изчерпване на приоритетността трябва да е процедура не между тези, които са пак в тази община, а между описаните ползватели от друго населено място. "Защото ако в неговото населено място няма ДПФ, какво прави", попита Зоров.
По-рано днес Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) приветства промените в ЗСПЗЗ, като подчерта, че за пръв път от близо 5 години се прави опит за държавна политика в тръжните процедури, свързани с отдаването на земя от Държавния поземлен фонд (ДПФ) и комасираното ползване на земеделските земи. Председателят на НАЗ Илия Проданов също взе участие в обсъждането днес.
/СС/
news.modal.text
