За устойчивост на регионалните продоволствени системи са нужни засилени съвместни и координирани действия. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните в оставка Таня Георгиева, която е ръководител на българската делегация, участваща в двудневния Регионален форум за устойчиво развитие за региона на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) на ООН, който се провежда в град Женева, Швейцария, съобщиха от ресорното министерство.
Заместник-министър Георгиева заяви, че цифровите иновации и приложения в различните отрасли трябва да бъдат стимулирани, тъй като са фактор за устойчив растеж и добавена стойност. Ускоряването на прилагането на цифровата трансформация изисква разширяване на фискалното пространство и подобряване на мобилизирането на публични ресурси. Тя подчерта, че официалната помощ за развитие сама по себе си не може да постигне тази цел и допълни, че в това отношение продължаващата реформа на международната финансова архитектура е от ключово значение. Георгиева съобщи още, че всички тези действия следва да се осъществяват в рамките на регионалното сътрудничество, което ще допринесе за по-ефективно използване на ресурсите, според местните характеристики и възможности.
"За устойчивост на регионалните продоволствени системи са нужни засилени съвместни и координирани действия. Страните ни трябва да подкрепят споделянето на опит, развитието на иновациите и новите технологии, както и прилагането на най-добрите практики в сектора", категорична бе тя.
Аграрният заместник-министър в оставка уточни, че през последните няколко години продоволствената сигурност, която е сред най-важните елементи, необходими за изпълнението на целите за устойчиво развитие, в глобален мащаб е застрашена от появата на редица кризисни ситуации. "Военните действия в Украйна, заедно с продължителното негативно въздействие на пандемията от КОВИД-19, предизвикаха сериозни сътресения на световните селскостопански пазари. Нарастващата инфлация, цените на енергията и производствените разходи пораждат опасения за конкурентоспособността на фермерите, които са гръбнакът на продоволствената сигурност", каза още Георгиева.
Като важни направления за развитие тя маркира инвестирането в устойчива инфраструктура, стабилна система за гарантиране на сигурност на доставките, достъпност на храните за гражданите и поминъка на фермерите. Заместник-министърът в оставка отбеляза, че продоволствените системи и земеделието трябва да бъдат трансформирани, за да посрещнат амбициозните цели в областта на климата, околната среда и хуманното отношение към животните. Георгиева подчерта още нуждата от развитие на биоикономиката и потенциала на остатъците и отпадъците от селското и горското производство и храните като източници за производство на продукти с добавена стойност.
Участниците в срещата имаха възможност да споделят политически действия, които са предприети на национално ниво. Изявени лектори участваха в политически дебат за ускоряване на напредъка на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и предоставяне на трансформиращи решения.
В първата част на двудневния форум ИКЕ на ООН представи и Годишен доклад за напредъка на ЦУР, стартирал през февруари 2024 г.
Както БТА писа по-рано тази седмица, Министерството на земеделието и храните ще подпомогне на процеса по преразглеждане и обновяване на стандартите за производство на храни, така че те да могат да отговорят изцяло на осъвремененото европейско и национално законодателство. Това известно по време на среща, инициирана от аграрното ведомство за преглед на действащите национални стандарти, свързани с производството на храни.
Участниците в срещата се съгласиха, че стартирането на такъв процес на преоценка е наложително, като това ще повиши доверието и на потребители, и на производители на храни и ще създаде по-висок интерес и конкурентна среда за прилагането на тези стандарти.
/ВЙ/
news.modal.text
