Евродепутатът организира конференция в Брюксел през март за ролята на България в зеления преход

site.btaЦветелина Пенкова в интервю за БТА: Политическата предвидимост в една държава на прага на еврозоната е ключова за членството й

Политическата предвидимост в една държава на прага на еврозоната е ключова и важна за членството й. Това каза в интервю за БТА евродепутатът от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова, която коментира настроенията и подкрепата за присъединяване на страната ни сред колегите си от Европейския парламент.

"Към момента България изпълнява четири от петте критерия от Маастрихт, инфлационният остава по-сериозно препятствие", отбеляза тя и допълни, че подобна беше и ситуацията с Хърватия, която се поздрави с успех именно благодарение на последователна политическа заявка.

Според евродепутата, за да се отговори на притесненията в българското общество, е необходима всеобхватна информационна кампания, с която да се обяснят процесите, а влизането в еврозоната трябва да стане с активното участие на регулаторните органи на държавата, които да противодействат на евентуални неправомерни практики.

Цветелина Пенкова коментира и актуални въпроси по енергийни теми, сред които и мерки, чрез които обновяването на сградния фонд може да продължи и да се задълбочи. Евродепутатът организира през март конференция с широко участие в Европейския парламент (ЕП) в Брюксел за ролята на България в преходите, които предстоят в ЕС, подобна на тази, която беше проведена през ноември в Народното събрание за енергийната стратегия на страната ни.

"Българският бизнес и индустрия са доста подготвени по тези теми. В последните няколко години работихме активно с тях по няколко ключови регламента. В рамките на февруари в ЕП приключваме преговорите по важния регламент за промишленост с нулеви нетни емисии. Той цели именно връщане в рамките на ЕС на големи производства и технологии, които ще спомогнат за този зелен енергиен преход", съобщи Цветелина Пенкова. Тя акцентира, че е много важно в сферите на индустрията и енергетиката политиките да са дългосрочни, и че политическата последователност е начинът да привлечем повече инвестиции.

Следва пълният текст на интервюто: 

- Въвеждането на еврото е посочено в общественото пространство у нас като политическа цел, но има ли видими усилия според Вас тя да се припознае и от хората? Как бихте отговорили на страховете, свързани с тази стъпка, като този за драстично поскъпване на стоки и услуги?

- Влизането в еврозоната не може да бъде самоцел, напротив. Необходимо е да има достъпна и всеобхватна информационна кампания, с която ясно и подробно да се обяснят процесите.

В момента в българското общество са насложени доста страхове по отношение на тази стъпка - че влизането в еврозоната ще доведе до завишаване на цените, до високи нива на инфлация и т.н. 

Добре е обаче да отчетем опита на държави, които са минали по този път. Последно Хърватия се присъедини от 1 януари 2023 г. и случващото се в страната в месеците след това е пример, че еврото само по себе си като валута не води до инфлационен натиск или до завишаване на цените.

Влизането в еврозоната трябва да стане и с много активното участие на регулаторните органи на държавата, защото, да, има риск от завишаване на цените по изкуствен начин и на този риск трябва да се противодейства. 

Отново примерът с Хърватия - през януари миналата година търговци на дребно си позволиха да спекулират с обяснението, че поскъпването е следствие от въвеждането на еврото. Тогава министър-председателят и правителството взеха твърди мерки, казвайки, че ако до 24 часа това не се промени, на бизнеса ще бъдат спрени помощите, които се отпускаха заради високите цени на електроенергията. 

Въпросът не е само в регулаторната рамка, а и в прилагането й. Проблемът, който виждам, е, че в момента има едно недоверие, че регулаторните органи работят адекватно и прилагат законите, които съществуват. 

 

- Има ли политическа страна на въпроса с членството на България в еврозоната, освен критерии, които трябва да бъдат изпълнени? Какви са настроенията в кулоарите на Брюксел - подкрепят ли ни Вашите колеги в Европарламента? 

- Ако трябва да говорим какви са становищата от кулоарите на европейските институции - политическата предвидимост в една държава на прага на еврозоната е ключова и важна. Изключения спрямо критериите могат да се правят и отново Хърватия е пример в тази посока. 

Към момента България изпълнява четири от петте критерия от Маастрихт, инфлационният остава по-сериозно препятствие. Нека да видим дали правителството ще се справи с този критерий, тъй като в момента инфлацията в България е малко под 5 процента, доста над нивото, което е описано. Подобна беше и ситуацията с Хърватия, но страната много последователно даваше ясна политическа заявка, че независимо кои са правителството и управляващите, това е постоянна и дългосрочна цел. Шенген и еврозоната бяха ясно поставени като политически цели и хърватите ги преследваха безусловно.

Една политическа нестабилност би забавила голяма част от тези процеси. Тук е добре да се отбележи, че за разлика от Шенген, в еврозоната няма как да влезем частично.

 

- С какво трябва да осмислим според Вас времето, с което разполагаме заради отлагането на членството ни в еврозоната? 

- На първо място с една добра информационна кампания. На второ място да се опишат подробно мерките при наличие на изкуствено завишаване на цените и кои ще са органите, които ще отговарят за контрола и прилагането им спрямо търговци, които си позволяват неправомерни практики.

Курсът на еврото и лева е фиксиран, трябва да е ясно, че няма как да има промяна в тази посока и цените да бъдат показвани на потребителите в двете валути в период на поне 6 месеца след въвеждане на еврото. Това би позволило тяхната увереност, че не стават жертва на спекула.

Индустрията и бизнесът са наясно, че с влизане в еврозоната ще бъдат улеснени, тъй като в момента се налага да плащат доста високи трансакционни такси за превалутиране. Друг важен аспект, върху който е добре да се акцентира, е, че може да се сравняват по-лесно цените на стоки, внасяни от държавите, които са част от еврозоната.

В момента се случва някои вносни стоки да са на по-висока цена, отколкото са в страната износител, след членството това вече няма да бъде допустимо, особено в рамките на единния пазар. 

 

- Актуален проблем в момента в България е недостигът на средства за всички сгради, подадени за саниране в първия етап на програмата за обновяване на жилищните сгради по Плана за възстановяване и устойчивост. Какви могат да бъдат полезните решения в тази ситуация? 

- Подадените заявки за този тип ремонти или саниране доста надхвърлят наличните в момента средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Това означава, че далеч не може да се разчита само на тях и трябва да се погледнат други възможни програми. Тази седмица имаше изказване на финансовия министър, че част от средствата по RepowerEU могат да бъдат насочени именно към тези ремонти дейности. 

Предстои този месец да гласуваме финалния текст на директивата за енергийните характеристики на сградите, по която аз преговарях от страна на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите през последните 2 години. Ако до този момент програмите за обновяване на сградния фонд бяха национална политика с кратки срокове, в тази директива е посочено, че процесът ще продължи до 2050 година. 

Заложили сме допълнително финансиране, което ще бъде насочено именно към сградния фонд и това беше едно от основните усилия, които положихме по време на преговорите. Приоритизират се уязвимите домакинства или застрашените от т. нар. енергийна бедност, тоест наличните средства, които са безвъзмездни, ще се отпускат първо на тях. 

Солидарност е да бъдат защитени най-уязвимите потребители, а тези, които биха могли с безлихвени заеми например или други финансови инструменти да имат някакво самоучастие в подобряването на сградния фонд, да проявят разбиране. В противен случай се оказваме в ситуация, в която трябва да разчитаме само на един ограничен обем от средства, които идват от Европа, а това няма как да бъде достатъчно за голяма част от домакинствата.

В директивата сме заложили, че средствата, които ще се отпускат по тези нови европейски програми, няма да са насочени само и единствено към външната облицовка на блоковете, а към дълбоки ремонти, които включват и смяна на вътрешните отоплителни и охладителни системи. Очаква се, ако се направи такъв дълбок ремонт, енергийната ефективност на една сграда да се повиши с около 60 процента. 

Според изчисленията, които са направени, ще се получи почти двойно намаляване на сметките на потребителите след завършване на тези ремонти - ключов аспект на важна европейска политика, която би могла да се случи в рамките на няколко години. 

Директивата, за която говорим, не е от сега, тя е обновена версия. Ако беше обърнато адекватно внимание на енергийната ефективност като един от способите за подпомагане именно на застрашените от енергийна бедност още преди десетина години, може би нямаше да се сблъскваме с такива трудности, каквито виждаме от 2021 година насам.

 

- Как може да бъде насърчен българският енергиен сектор да се включи максимално в тези процеси, а и гласът му да бъде чут в контекста и на т.нар. Зелена сделка?

- Поради обективни причини като недостиг на ключови енергийни суровини на този етап, енергийната ефективност и съхранението на енергия, нейното транспортиране, ще бъдат едни от ключовите приоритети в политиките оттук нататък. Това е свързано както с определени изисквания, които трябва да се изпълняват, така и с предлагането на различни възможности за тяхната реализация.

Българският бизнес и индустрия са доста подготвени по тези теми. В последните няколко години работихме активно с тях по няколко ключови регламента. В рамките на февруари в Европейския парламент приключваме преговорите по важния регламент за промишленост с нулеви нетни емисии. Той цели именно връщане в рамките на ЕС на големи производства и технологии, които ще спомогнат за този зелен енергиен преход. 

Под производства имам предвид ядрена енергетика и всички компоненти, свързани с нея, термопомпи, съоръжения за свързаност на електропреносната мрежа, слънчеви панели, вятърни инсталации, батерии, които трябва по един или друг начин да бъдат върнати в рамките на Европа. Нашата индустрия вече се подготвя и има сериозни разработки на проекти в тази посока. 

България например е много богата на цветни метали, в рамките на Европейския съюз ние сме третият най-голям износител. Проблемът е, че изнасяме чистата суровина, а след това внасяме продуктите, които имат добавена стойност за икономиката. Идеята е голяма част от тези производства да са у нас именно благодарение на наличието на ключови суровини.

Това беше един от акцентите на конференция, свързана с енергийната стратегия на България, която проведохме през ноември 2023 г. в Народното събрание в София.

Предстои през месец март да организираме подобна конференция в Брюксел за ключовата роля на България в преходите, които предстоят в ЕС. Поканили сме представители на българския енергиен сектор, на промишлеността, браншови и синдикални организации, за да представят те пред своите европейски партньори къде можем да имаме важна роля в това, което предстои. 

Има какво да покажем и с повече самочувствие и по-целенасочена политика могат да се случат много неща. Основополагаща за това до голяма степен е политическата последователност. Независимо кое е управляващото мнозинство е важно в сферите на индустрията и енергетиката политиките да са дългосрочни, да не се променят приоритетите. Това е и единственият начин да привлечем повече чуждестранни инвестиции.

/ЕС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:01 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация