Големите компании се готвят за отчитането си през 2025 г., събирайки информация през 2024 г. Това означава, че и МСП ще бъдат подложени на тези изисквания още от януари, ако са част от верига на стойност. МСП трябва да разберат, че преди да се отчетат действията за устойчивост, те трябва да се извършат. Тоест да са обмислили действия по всички 12 стандарта за устойчивост. За това предупреди Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Тя беше сред лекторите в информационното събитие на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия “Отговорно бизнес поведение“.
Тези нови изисквания към МСП обаче ги поставя в неведение, защото се въвежда за пръв път инструмент “Обосновка на материалността“. Тази обосновка произтича от лидера на веригата на стойността, който определя кои от 12-те стандарта, два от които са задължителни, са съществени за устойчивост на съответното предприятие. В резултат на тази оценка се прави и обосновка за събиране и предоставяне на информация по посочените информационни единици.
Милена Ангелова цитира обобщени данни от проучване сред европейски компании и които резултати според нея са валидни за българския частен сектор на “Юнайтед Юро Чембърс“ (United Euro Chambers). Съгласно предоставената справка 75 процента от анкетираните компании считат, че административните изисквания за постигане на устойчивост са твърде сложни, причиняващи административна тежест, разходи на време и на труд. А също, че ги поставя в по-неизгодна ситуация спрямо държави от трети страни. Сред проблемите са още: липсата на общуване между различните ведомства забавят обмяната на данни, твърде многото и неефективни лицензионни режими, информационното претоварване, проблемите със сигурността на данните, неефективните комуникационни канали.
“Намираме се в среда на промяна на парадигмата на правене на бизнес. Конкурентоспособността вече не се разбира само в тесен смисъл на икономическа конкурентоспособност, но се определя от геополитическите процеси, от целите за устойчиво развитие. Затова трябва да сме наясно, че не се променя само практиката, а самата икономическа теория. Икономисти като Стиглиц вече отчитат факта, че по-голямата част от инвестициите са вече с публичен ресурс. А тези, които не са публични, идващи от банки или капиталовите пазари се подчиняват на принципите за устойчивост“, обясни Милена Ангелова.
/СС/
news.modal.text
