Министерството на земеделието и храните (МЗХ) се бави с промените в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони 2023-2027 г. в България, според Български фермерски съюз, който е част от най-голямата европейска земеделска организация "Копа-Коджека".
"Няма никаква яснота какво се случва. Вече е краят на август, а все още няма предоставени материали на браншовите организации за поправките в плана", заяви Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз, цитиран в съобщение до медиите. По думите му материалите трябва да бъдат разгледани и одобрени в началото на септември в Комитета по наблюдение. След това министерството да спази взетото от земеделската комисия в 49-ото Народно събрание решение тези поправки да бъдат предоставени на депутатите до 11 септември. Крайният срок за предаване на проектопромените в Европейската комисия е 30 септември 2023 г.
От организацията настояват да се постигне по-справедливо разпределение на директните плащания в полза на производствените площи, екосхемите, секторните интервенции, иновациите с цел подпомагане на малките и средните земеделски стопанства, производството на български плодове и зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед. Освен това МЗХ да набележи конкретни мерки за национално подпомагане на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, които са тежко засегнати от последствията от войната в Украйна.
Браншът очаква изводи и препоръки за това доколко първоначалните приоритети в Стратегическия план, инвестиции и фокус насочване продължават да бъдат актуални и в кои аспекти ще бъдат променени. "Не сме запознати с анализите на резултатите от подадените заявления в Кампания 2023 г. Другата част от анализа се прави от дирекция "Компенсаторни плащания" и те вървят паралелно с актуализацията на SWOT-анализите, които обаче все още не са приключили и отново нямаме информация", посочи Стоянов.
По думите му участват в консултативни съвети към Министерство на земеделието и храните, а след това не се дава обратна връзка на браншовите организации, не се предоставят стенограми и информация, като по този начин няма възможност за анализиране на различните становища и данни. Според Стоянов нова практика е да се изискват декларации за представителност без да има Закон за браншовите организации, който да регламентира тази дейност. "Докато няма законови изисквания, от МЗХ са длъжни да работят с всички организации", обясни Стоянов, давайки за пример Програмата за морско дело и рибарство, където се крие информация и не канят бранша на съвети и срещи. По нея се очакват огромни загуби за България в размер на около 80 млн. евро, които няма да бъдат усвоени до края на годината.
Българският фермерски съюз заяви, че ще се обърне към Европейската комисия и към най-голямата европейска земеделска организация "Копа-Коджека" при задълбочаване на проблемите във взаимоотношенията на МЗХ с браншовите организации.
БТА припомня, че от началото на месеца се проведоха заседания на четири Консултативни съвета - по поземлените отношения, по млякото, по овощарството и зеленчукопроизводството, по месото. В заседанията участват представители на браншови организации, учени.
По думите на министър Кирил Вътев тяхната цел е да се повиши присъствието на българските продукти, в случая - месо, месни продукти, яйца на трапезата на българина. Затова непрекъснато се говори как да се подобри взаимодействието между участниците в агрохранителната верига от полето до рафтовете в магазините.
/СС/
news.modal.text
