Предприятия в сектора за прерабаботка на слънчоглед, производство на олио и шрот, и производители на белен слънчоглед са пред затваряне заради липсата на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху един цял сектор, националната икономика и социалната политика. Това заяви Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти, в съобщение до медиите. Българските земеделски производители отказват да продават слънчоглед на цени, които се определят от международния пазар в момента. Същевременно не може да се внася и суровина на пазарни цени от Украйна като единствена възможност на този етап, съобщават от Сдружението. От там посочват още, че Министерството на земеделието и храните отказва диалог с бранша относно последиците от въведената забрана за внос на слънчоглед от Украйна и бъдещите мерки.
В периода от 9 юни до момента са изпратени три писма и молби за среща с новия екип на МЗХ, но до момента няма отговор на нито едно, според Янев. В резултат на това сдружението е изпратило писмо до премиера акад. Николай Денков с възможност за разискване на проблема на най-високо ниво. Янев допълни, че преработвателите се надяват да бъде обсъден план с правителството и да бъдат набелязани мерки, които да подкрепят българската маслопреработвателна индустрия в извънредно негативната ситуация с достъпа до суровина, в която се намира.
Сдружението предлага в срещата да се включат още представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на финансите, за да се обсъдят ефектите от въвеждането на ограничителните мерки за внос на селскостопанска продукция от Украйна до момента и намеренията за продължаването им след 15 септември 2023 г. с цел формирането на национално отговорна позиция.
Досега не е изготвена и съответно не е предоставена за публично обсъждане оценка за въздействието на ограничителната мярка за внос на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната икономика, пропуснатите приходи в националния бюджет и ограничаването на експортния дял и потенциал на страната, като в същото време представители на МЗХ изразяват позиции за продължаването ѝ за неопределено време при разговори с Европейската комисия, посочват от бранша.
Според сдружението при формиране на позицията на България и защитата ѝ на поредната среща с ЕК, от особена важност е да се отчитат някои съществени за националната икономика обстоятелства. Като това, че България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури собствено производство (средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед).
Освен това на страната е необходим внос на слънчоглед от порядъка на поне 1,5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да дойде в голямата си част единствено от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е необходимо спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания, коментира Яни Янев.
Военният конфликт възпрепятства износа на растителни масла и шротове от Украйна, но поради наличие на свободен производствен капацитет в България това е шанс за страната ни да увеличи експорта на крайни продукти и завоюване на нови пазари. Наблюдава се инициатива за пренасочване на украинските суровини за транзит по т.нар. коридори на солидарност към други страни от ЕС, което ще доведе до невъзможност тези количества да минат през България при съответна загуба на приходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на възможността за преработка и реекспорт на продукцията, съответно реализиране на добавена стойност за преработвателите и допълнителни приходи за бюджета на страната ни.
Според позицията на сдружението увеличаващият се капацитет на преработка е довел до значително увеличаване на дела на износ на крайни продукти от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрекъснато увеличаващи се приходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се увеличават страните, в които се реализира експортът на крайни продукти от преработката на слънчоглед, като последните значителни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.
Липсата на предлагане на слънчоглед реколта 2022 г. от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикана от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това комбинирано с очакванията им за рестрикции на свободното движение на украински слънчоглед, водещо до ръст на цената на българския пазар, предизвиква спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца доведе до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост поради липсата на суровина, пише още в съобщението.
В края на август стартира прибирането и реализацията на произведения слънчоглед реколта 2023. По оперативни данни на МЗХ наличният слънчоглед от реколта 2022 година към началото на август е от порядъка на 600 000 тона. Сдружението подчертава, че неяснотата около окончателната позиция на страната ни по забраната за внос на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 г. води до ограничено предлагане на налична суровина и създава напрежение на вътрешния пазар относно бъдещите изкупни цени от нова реколта. Предвид на спекулативните очаквания на производителите за ръст на цените, не се очаква бързо освобождаване на този преходен запас и вероятно страната ще приключи и предстоящата кампания отново с висок такъв. Съответно производителите не могат да разчитат на него.
Ситуацията с невъзможността на производителите за адекватно планиране и подсигуряване на необходимите количества слънчоглед необходим за преработка, поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар и българските потребители, предупреждава Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
БТА припомня, че в края на юли министърът на земеделието и храните Кирил Вътев заяви пред Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, че на този фон се очаква сериозен ръст на украинския износ на слънчогледово семе, при невъзможност на мощностите в България и съседни страни да поемат преработката на значително увеличени количества.
В рамките на визитата си в Брюксел Вътев се срещна с Микаел Хагер, началник на кабинета на вицепрезидента на ЕК и комисар по търговия Валдис Домбровскис, като целта бе да се обсъдят в детайли проблемите, свързани с капацитета за транзит на стоки от Украйна и да се минимизират вредите за земеделските производители от създадените дисбаланси на пазара.
Министър Вътев запозна Микаел Хагер със специфичните проблеми, които създава засиленият внос в резултат на агресията в Украйна. Той обясни затрудненията и притесненията, свързани с прекомерния внос на нерафинираното слънчогледово олио, сухо мляко и пчелен мед, след въвеждане на ограничителните мерки за четири продукта - пшеница, царевица, рапично и слънчогледово семе. Особен акцент министърът постави върху неблагоприятната перспектива, ако бъде освободен вносът на слънчогледово семе след 15 септември, когато изтича забраната на ЕС за четирите продукта. Вътев представи изчисления, които ясно демонстрират, че България ще има сериозен проблем след прибиране на реколтата от слънчоглед. Ситуацията се усложнява според информацията за силно засегнати мощности за преработка на слънчогледово семе в Украйна, беше посочено тогава.
Според министъра най-важните проблеми в момента, по които следва да се търсят решения, са капацитетът за съхранение и възможностите за преработка, както и подкрепа за инфраструктура, която да може да поеме силно интензивния сухопътен трафик през страната с тежки камиони.
Същевременно индексът за цените на растителното масло на ФАО се повиши с 12 на сто през юли в сравнение с юни, прекъсвайки серия от седем поредни месечни спада. Цената на слънчогледовото олио се възстанови с повече от 15 на сто на месечна база, главно поради несигурността, създадена от решението на Русия да напусне Черноморската зърнена сделка, позволяваща доставки от Украйна, посочи ФАО.
/ВЙ/
news.modal.text
