Три кандидатури за управител на Българската народна банка (БНБ) са постъпили в деловодството на 49-ото Народното събрание в хода на приключилата днес в 18:00 часа процедура по номиниране на ръководител на централната ни банка, сочи справка на сайта на НС.
По хронологичен ред входираните кандидатури са: на д-р Любомир Христов, предложена от ПП "Възраждане" (внесена на 28 юни т.г.), на настоящия гуверньор Димитър Радев, предложена от ГЕРБ-СДС (5 юли), и на Николай Каварджиклиев, който бе издигнат от "БСП за България" (7 юли).
На 23 юни Народното събрание прие процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, според които предложенията за кандидати за управител на БНБ се правят от парламентарни групи в 14-дневен срок от приемането на правилата. По-дългият срок бе приет след преразглеждане на първоначалното решене, с което кандидатури трябваше да се представят в рамките на 7 дни.
Как ще се определи новият управител
При гласуването на кандидатурите в пленарната зала за избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове "за". Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове "за". Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор, съгласно процедурните правила, одобрени от парламента.
Пореден опит за избор
Това е трети пореден опит за избор на управител на БНБ след неуспешни процедури в 46-ото и 47-ото Народно събрание, а предходният парламент дори не започна такава.
Настоящият управител на банката Димитър Радев е избран на 14 юли 2015 г. по време на извънредно заседание на 43-ото Народно събрание. Кандидатурата му е издигната от парламентарната група на партия "ГЕРБ" и от парламентарната група на Реформаторския блок. Съгласно Закона за БНБ управителят на банката се избира за срок от 6 години, което означава, че мандатът на Димитър Радев е изтекъл на 15 юли 2021 г.
Процедурата за избор на нов управител на банката е стартирана в 46-ото, 47-ото и 49-ото Народно събрание.
На 25 август 2021 г. по предложение на парламентарните групи на "БСП за България" и на "Демократична България" от програмата на 46-ото Народното събрание отпада проекторешението за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на БНБ и процедурата за избор от Народното събрание. "За" отпадане на точката гласуват 121 депутати, 61 гласуват "против" и 23 се въздържат.
Според приетите от 47-ото Народно събрание на 16 февруари 2022 г. процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, предложенията за управител на БНБ могат да се правят от парламентарните групи в 20-дневен срок от приемане на правилата. До изтичането на срока на 8 март 2022 г. в деловодството на Народното събрание не е внесена нито една кандидатура и процедурата започва отначало. На 16 март 2022 г. парламентът приема нови процедурни правила, като срокът за внасяне на кандидатурите от 20 дни е намален на 7 дни, а кандидатите освен от парламентарните групи могат да бъдат номинирани и от депутати. До 23 март 2022 г., когато изтича крайният срок, са внесени две кандидатури - на депутата от парламентарната група на "Има такъв народ" Любомир Каримански и на председателя на парламентарната група на "Продължаваме промяната" Андрей Гюров. Двамата са изслушани в Комисията по бюджет и финанси на 31 март 2022 г. Десет дни по-късно, на 10 април 2022 г., Андрей Гюров обявява във Фейсбук, че оттегля кандидатурата, а министър-председателят Кирил Петков заявява, че "Продължаваме Промяната" няма да подкрепи другия кандидат Любомир Каримански "заради притеснения, свързани с неговата биография". След тричасови дебати на 15 април 2022 г. с 59 гласа "за", 36 "против" и 140 "въздържал се" Народното събрание отхвърля кандидатурата на Любомир Каримански за гуверньор на БНБ.
Кратка история на БНБ
Българската народна банка е създадена на 25 януари 1879 г. с утвърждаването на устава й от руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков. Официално е открита на 23 май същата година. На 6 юни 1879 г. е извършена първата банкова операция.
Първият управител на БНБ е Лудвиг Карбоньор, който е назначен на 4 април 1879 г. по време на Временното руско управление в страната след Освобождението. На 1 юли 1879 г. той предава ръководството на банката на Георги Желязкович - българин от Свищов, завършил финансовото си образование в Париж. От създаването на БНБ досега 32 души са били управители на банката.
През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, с който се създава и българската парична единица - левът, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.
В началото БНБ е централна държавна банка, поставена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти.
Със Закона за учредяване на БНБ от 18 януари 1885 г. и с новия устав, приет през 1885 г., е извършено преустройство на банката, разширена е нейната самостоятелност, предоставени са й права за печатане на банкноти и през същата година тя пуска в обращение първите български банкноти.
През 1928 г. е приет Закон за БНБ, с който се извършва институционно преустройство на банката и тя се превръща в емисионна централна банка, освободена от всяка неприсъща на този тип банки дейност.
Сградата, в която се помещава БНБ е построена през 1941 г.
На 26 декември 1947 г. е приет нов Закон за банките, с който е извършена коренна реформа: частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по съветски образец и функционира така до края на 80-те години на 20-и век.
След 1980 г. банковата система става двустепенна и в нея на БНБ е отредена ролята на централен емисионен институт. Пълната зависимост на централната банка от политическата конюнктура остава до срива на системата в страните от Централна и Източна Европа.
На 25 юни 1991 г. е приет и влиза в сила нов Закон за БНБ, според който банката получава статут на модерна централна банка със значителна степен на автономия.
На 10 юни 1997 г. е приет нов Закон за БНБ, с който е реорганизирана паричната система и чрез който от 1 юли се въвежда Паричен съвет. Българският лев е фиксиран към германската марка при курс 1000 лв. за 1 германска марка, а от 1999 г. - към еврото по курс 1,95583 лв. за 1 евро.
От 1 юли 1999 г. е извършена деноминация на лева на основание на приетия на 5 август 1998 г. Закон за деноминацията на българския лев.
На 31 януари 2005 г. влизат в сила изменения и допълнения в Закона за БНБ, с които се гарантира институционната, функционалната, финансовата и персоналната независимост на БНБ, променя се основната цел на банката и изрично се забранява паричното финансиране от централната банка на публични институции.
С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. БНБ става част от Европейската система на централните банки.
/МГ/Отдел "Справочна"
/ЦМ/
news.modal.text
