site.btaЗа стартъпите, шушоните и баничките

IF 09:20:01 11-12-2021
ZM0916IF.001

Стартъпи - развитие - България

За стартъпите, шушоните и баничките

София, 11 декември /Екатерина Тотева, Валерия Димитрова, БТА/
Обуй си шушоните! Вероятно си спомняте бабиното зимно подвикване от детството, което ви напомня да си обуете вълнените чорапи преди да грабнете шейната. Досадна работа, пък и как бодяха. Днес обаче вълнените чорапи живеят нов живот в стартъпа на Лукан Червенков - собственик на българската марка чорапи Shushon, и доктора по физика Иво Темелков.

В нашия край на вълнените чорапи казват шушони, разказва Червенков, който е роден в малко градче между Стара планина и Средна гора. Сигурно баба ми е плела чорапи, аз като дете по "Труд и техника", но никой у дома не е свързан с текстилното производство, разказва машинният инженер - основател на стартъпа, прочул се по света. С вълнени чорапи ходи дори и през лятото, защото държат прохладно. Правили сме експеримент с кубче лед във вълнен и в памучен чорап, където ледът два пъти по-бързо се топи, разказва предприемачът, който още от втори курс в Техническия университет в София започва да се интересува от бизнес. Червенков е и любител спортист - страстта му е планинското колоездене, като цяло обича планината. Планинарството го пали за идеята да се впусне в историята за стартъпите и чорапите, когато забелязва, че истинските планинари предпочитат бабините плетени вълнени чорапи пред памучните. С Shushon е бил Слави Несторов - тринадесетият българин, който изкачи Еверест.

Червенков започва и продължава да развива стартъпа с колегата си със собствени средства, като основният проблем е да намерят надеждни подизпълнители и доставчици. Фирмата възлага на български подизпълнители производство на чорапи по своя тайна рецепта за съставката, дизайнът им не е бъбрив, имат летен и зимен вариант и . . . най-важното, че чорапите от вълна вече не бодат. Стъпват на пазарите в Западна Европа. Учудват се на испанците, които през зимата най-много са купували българските летни вълнени Shushon-и. Българите са по-придирчиви клиенти - ако може да са свръхкачествени, но и да са най-евтини, показват наблюденията на модерния баща на Shushon-ите. В чужбина гледат с друго око на вълнените ни чорапи, там забелязват екоопаковката, дизайна, ръчните елементи, творчеството, качеството на вложения материал, а сме свикнали, че чужденците са по-придирчиви, особено когато е от страна, за която почти не им е известна, разказва Червенков.

Стартъп мотивацията

Дядовците ми са се занимавали с транспорт, майка ми и баща ми също, разказва Добромир Иванов, който има стартъп в областта на интелигентния автобусен транспорт и е председател на BESCO. Когато стигнах до възрастта, в която вече спрях да се дразня на това, което си говорят родителите ми у дома и да разсъждавам, ако правя бизнес, къде ще са ми шансовете, осъзнах, че аз от това разбирам, от дете съм израснал в тази индустрия и зная горе-долу какво й предстои да се случи и това беше причина да участвам, спомня си началото на собствения старт Добромир Иванов.
Личната мотивация е двигател на стартъп на друга българка - майка на дете с аутизъм, която разбира, че една от трудностите при отглеждането на такова дете е свързана с разпознаването на симптоматиката на съпътстващите аутизма болести. Трудностите се пораждат от това, че такива деца рядко могат да си кажат къде и какво точно ги боли, а понякога това води до сериозни усложнения. Тогава предприемчивата жена решава да води дневник под формата на екселска таблица, в която вписва специфично поведение на детето при определена симптоматика, свързва се и с други майки и обменят информация по същите проблеми. След това жената разработва сайт, започва да използва изкуствен интелект и създава световна платформа за разпознаване на симптоми на различни заболявания у деца аутисти.

От гаража до стартъп милиардерите на България

Началото на стартъпи в България се поставя с продажбата на "Орбител" - 2006-2007 г., разказва председателят на BESCO. Тогава част от хората, които продават компанията, влагат парите в инвестиционен фонд, който е фокусиран да инвестира в стартъп компании. През 2008-2009 г. се създава Стартъп фондация, която започна организирането на стартъп конференция в България, където си даваха среща успешни млади предприемачи в България, и стартъп уикендите, в които участваха също млади хора - предимно програмисти, като идеята беше в тези почивни дни те да разработят по един софтуерен продукт, спомня си Добромир Иванов. Отделно университетски клубове - първо към ВМИ - Техническия университет, а после към СУ "Св. Климент Охридски", също събират млади предприемачи - основно бизнес мечтатели. Голямото "изстрелване" на стартъп идеята е в периода 2012-2014 г. с фондовете Launchub и Eleven, създадени по JEREMI. С тези европейски средства по линия на двата фонда в размер на около 22 млн. евро бе създадена екосистема, в която парите възлизат вече на над 1 милиард лева чрез така наречените венчър фондове, като вече са създадени множество компании с нови работни места, каза председателят на BESCO. Някои от компаниите вече са продадени за десетки-стотици милиони.
Другото важно събитие за българската стартъп история е продажбата на "Телерик", която мотивира много млади хора да бъдат предприемачи. Вдъхновяващо бе и решението на собствениците на компанията парите от продажбата на дружеството да реинвестират в образование, подкрепа на съществуващи и създаване на нови фондове, коментира Добромир Иванов.

Стартъп историята на България е в очакване на първите милиардни компании

Към днешна дата стартъп историята на България е в очакване на първите милиардни компании, които са започнали като стартъпи от "гаража", като това е въпрос на няколко години, каза председателят на BESCO. Тези компании са свързани основно със софтуерната индустрия, финтеха, логистиката. Така страната ни вече ще има истински български пазарни милиардери, създали продукти и услуги, които някъде по света хората са искали да купуват. Новите милиардери не са участвали в обществени поръчки и не са ползвали субсидии, коментира експертът.
Следващата крачка според него е създаването на българската Силициева долина. Преди това обаче страната ни трябва да поработи върху проблема, свързан с липсата на трансфер на технологии, като научната сфера започне повече да работи с бизнеса и стартъпите върху решения, които имат потенциал да стигнат до глобалния пазар, което вече са направили в Израел, САЩ, Южна Корея, смята Добромир Иванов.
Според него развитието на екосистемата за стартъпите ще ни даде възможност да открием българския продукт - коли, телефони, които да се ползват с глобален успех. Това обаче става с повече чуждестранни инвестиции от стратегическите сектори и работна ръка, която може да бъде привлечена от трети страни и със съответните законодателни промени. По този начин, учейки се от световния опит, ще се появят и българските лидери в производството, които ще извадят България от позицията на обслужваща страна, каза председателят на BESCO Добромир Иванов. Защо не и да станем световен производител на български автономни автомобили, а не само да ни знаят с киселото мляко, коментира той. Заявката на новите управляващи да се създаде Министерство на икономиката и иновациите е някаква светлина за стартъп общността, според Иванов. Той обаче допълва, че политиците имат важна роля, но не могат да заменят предприемачите. В България под 4 на сто от хората имат нагласи да се занимават с бизнес, като в страната има два свята на бизнеса - тези, които правят пари от клиенти, и тези, които правят пари от държавата, като това е по-голямата група за страната ни, а това не е точно предприемачество, а странно изкривяване на пазара, смята Добромир Иванов. Друг проблем за България са квалифицираните кадри, защото без такива предприемачи, които искат да правят пари от клиенти, не могат да се развиват. В този смисъл държавната политика трябва да бъде фокусирана върху финансиране на образованието и поставянето на няколко стратегически цели за икономическото развитие на България, смята председателят на BESCO.

Стартъпът е всичко - стартъп не е всичко

Основните отличителни белези на стартъпа са, че има потенциал за голям и бърз растеж, разказа председателят на BESCO. Най-често това са компании, които са глобално ориентирани, но не е задължително и се водят по-рискови - бурно се развиват, и имат нужда от повече инвестиции в тях. Сърцето на екосистемата на стартъпите са Коуъркинг спейсовете, където атмосферата е като в Google. На този етап обаче Google кампус за предприемачи в България няма да има, обясни Добромир Иванов.
Като се погледне историята, KFC и McDonald's са глобални компании, които тръгват като стартъпи за сандвичи, но не такива като на всеки дюнерджия на улицата, а нещо, което има потенциал да стане голямо, коментира експертът. В този смисъл, ако направим квартална баничарница в "Люлин" и в "Надежда" и правим 20 години най-вкусните банички, това не е стартъп, но ако направим интересен бизнес модел, иновативна технология или модел на производство и това се разрасне, тогава тази идея може да стане стартъп, убеден е Иванов.

Преди да почнем със стартъпа

Дори и стартъпът за банички минава през специфичното обучение, разказва председателят на BESCO Добромир Иванов. Това може да стане чрез някоя от акселераторските програми, които дават възможност да навлезем в света на бизнеса и да се запознаем с потенциални инвеститори за интензивните десет седмици. Това ще ни коства около 500 лева. Въоръжени с основните бизнес принципи, следващата стъпка е да намерим нужния екип, с който да преследваме стартъп мечтите си, коментира Иванов. Експертът съветва да намерим най-добрия в продажбите, специалист в техническите въпроси и визионера. Най-важната задача преди да се втурнем в големия бизнес, е да почнем с MVP (Minimum Viable Product). Нагледно, ако направим баничарница, добре е първо вкъщи да си я приготвим, да я предложим на приятели, да поверим дали ще можем да я продаваме и едва тогава да инвестираме в помещение, брандове и други. След тези стъпки се появява вечният въпрос - Къде са парите? Радостното е, че те вече се търсят не с бизнес планове - "точене на локуми като за европейски проект, които никой не изпълнява", а чрез elevator pitch - няколко слайда, в които кратко обясняваме какъв проблем ще решим с бизнес идеята си, защо го правим, каква е личната ни мотивация, която не може само да е, че искаме да направим пари, разказва опитният стартъп предприемач. По думите му това кратко бизнес описание е визитката ни пред около 16 действащи в България фонда, които подкрепят стартъпите. Някои от тях отпускат между 50 и 200 000 евро срещу дялове от стартъпа, за да се пробва идеята. За жалост в България има много малко бизнес ангели - те са едва 20, и не са в много разнообразни индустрии. Затова BESCO работи за насърчаването на така наречените ангелски инвестиции, като идеята е много повече българи вместо да си купуват пети апартамент или яхта, да инвестират в идеи на млади хора, коментира Иванов. Фундаментът на бизнеса обаче са ценностите - дори да са най-простичките неща - няма да лъжем, няма да крадем, ще си плащаме осигуровките, ще сме коректни към служителите си, към доставчиците си, ще говорим истината на партньорите, на инвеститорите, дали ще ползваме или не държавни пари, коментира експертът.
/ЦМ/