site.btaРастежът на световната икономика ще се забави до 2023 г., прогнозира Световната банка. Растежът на България е преразгледан към повишение
IF 17:33:01 11-01-2022
SS1729IF.015
Свят - икономика - прогноза - България /допълнена информация/
Растежът на световната икономика ще се забави до 2023 г.,
прогнозира Световната банка.
Растежът на България е преразгледан към повишение
Вашингтон, 11 януари /БТА/
Растежът на световната икономика ще се забави до 2023 г., с увеличен риск от рязко "приземяване" в развиващите се и нововъзникващите пазарни икономики, прогнозира Световната банка в годишния си доклад Перспективи пред световната икономика (World Economic Outlook).
Банката очаква световната икономика да нарасне с 4,1 на сто през 2022 г. и с 3,2 на сто през 2023 г. спрямо 5,5 на сто през 2021 г. под влияние на по-слабо възстановяване на търсенето и отпадането на бюджетните и парични стимули в подкрепа на икономиката по света.
Растежът на България е преразгледан към повишение с 0,7 пункта до 3,3 на сто за 2021 г., с 0,5 пункта до 3,8 на сто през 2022 г. и с 0,2 пункта до 3,6 на сто през 2023 г.
Разпространението на вариантите на Ковид-19 допринасят, наред с инфлацията, дълговете и неравенствата, за засилване на несигурността, се казва в доклада.
Бързото разпространение на варианта Омикрон предполага, че най-вероятно пандемията ще продължи да нарушава икономическата активност в краткосрочен план.
Освен това, същественото забавяне в големите икономики (сред които САЩ и Китай), ще оказва натиск над външното търсене в нововъзникващите и развиващите се икономики. В много развиващи страни правителствата не разполагат с достатъчно поле за маневриране, за да подкрепят активността при необходимост, така че допълнителни фактори, засилващи риска от рязко "приземяване" на тези икономики се явяват заплахата от възобновяване на пандемията от Ковид-19, продължаващите нарушения на веригите за доставки и инфлационният натиск, наред с голямата финансова уязвимост в голяма част от света.
Световната икономика е изправена пред съчетание от ефектите от Ковид-19, инфлацията и несигурната конюнктура в контекст,при който държавните разходи и паричните политики навлизат в непозната територия, е посочено в прогнозите на Световната банка.
Увеличаването на неравенствата и проблемите със сигурността са особено вредни за развиващите се страни, отбелязва президентът на Групата на Световната банка Дейвид Малпас. По думите му, за да могат по-голям брой страни да застанат на благоприятна траектория на растеж е абсолютно необходимо да се провеждат съгласувани действия на международно равнище и да се осигури пълен арсенал от мерки на национално равнище.
Забавянето на световната икономика ще бъде съпътствано от постепенно нарастващи различия в растежа на напредналите икономики и развиващите се и нововъзникващи пазарни икономики, посочват авторите на доклада.
В развитите икономики растежът ще се свие до 5 на сто през 2021 г., до 3,8 на сто през 2022 г. и до 2,3 на сто през 2023 г. Този растеж ще бъде достатъчен за възстановяване на нивата на производство и инвестиции до тенденциите, наблюдавани преди пандемията.
За разлика от тях, в развиващите се и нововъзникващите пазарни икономики растежът ще отстъпи от 6,3 на сто през 2021 г. до 4,6 на сто през 2022 г. и 4,4 на сто през 2023 г.
До 2023 г. се очаква развитите икономики да са възстановили напълно производственото си равнище от преди Ковид-19, докато в развиващите се и нововъзникващи пазарни икономики то ще остане с 4 процента по-ниско от предковидната тенденция.
В същото време засилването на инфлацията, което се отразява особено тежко на работещите с ниски доходи, пречи на мерките на паричната политика. В световен план и в развитите икономики инфлацията е на най-високо равнище от 2008 година. В развиващите се и нововъзникващи пазарни икономики тя е на най-високото си равнище от 2011 г. За да се овладее инфлационният натиск, много развиващи се и нововъзникващи пазарни икономики оттеглят мерките си в подкрепа на икономическото възстановяване в момент, когато подемът далеч не е постигнат, отбелязва Световната банка. /Росица Николова/
/СС/
SS1729IF.015
Свят - икономика - прогноза - България /допълнена информация/
Растежът на световната икономика ще се забави до 2023 г.,
прогнозира Световната банка.
Растежът на България е преразгледан към повишение
Вашингтон, 11 януари /БТА/
Растежът на световната икономика ще се забави до 2023 г., с увеличен риск от рязко "приземяване" в развиващите се и нововъзникващите пазарни икономики, прогнозира Световната банка в годишния си доклад Перспективи пред световната икономика (World Economic Outlook).
Банката очаква световната икономика да нарасне с 4,1 на сто през 2022 г. и с 3,2 на сто през 2023 г. спрямо 5,5 на сто през 2021 г. под влияние на по-слабо възстановяване на търсенето и отпадането на бюджетните и парични стимули в подкрепа на икономиката по света.
Растежът на България е преразгледан към повишение с 0,7 пункта до 3,3 на сто за 2021 г., с 0,5 пункта до 3,8 на сто през 2022 г. и с 0,2 пункта до 3,6 на сто през 2023 г.
Разпространението на вариантите на Ковид-19 допринасят, наред с инфлацията, дълговете и неравенствата, за засилване на несигурността, се казва в доклада.
Бързото разпространение на варианта Омикрон предполага, че най-вероятно пандемията ще продължи да нарушава икономическата активност в краткосрочен план.
Освен това, същественото забавяне в големите икономики (сред които САЩ и Китай), ще оказва натиск над външното търсене в нововъзникващите и развиващите се икономики. В много развиващи страни правителствата не разполагат с достатъчно поле за маневриране, за да подкрепят активността при необходимост, така че допълнителни фактори, засилващи риска от рязко "приземяване" на тези икономики се явяват заплахата от възобновяване на пандемията от Ковид-19, продължаващите нарушения на веригите за доставки и инфлационният натиск, наред с голямата финансова уязвимост в голяма част от света.
Световната икономика е изправена пред съчетание от ефектите от Ковид-19, инфлацията и несигурната конюнктура в контекст,при който държавните разходи и паричните политики навлизат в непозната територия, е посочено в прогнозите на Световната банка.
Увеличаването на неравенствата и проблемите със сигурността са особено вредни за развиващите се страни, отбелязва президентът на Групата на Световната банка Дейвид Малпас. По думите му, за да могат по-голям брой страни да застанат на благоприятна траектория на растеж е абсолютно необходимо да се провеждат съгласувани действия на международно равнище и да се осигури пълен арсенал от мерки на национално равнище.
Забавянето на световната икономика ще бъде съпътствано от постепенно нарастващи различия в растежа на напредналите икономики и развиващите се и нововъзникващи пазарни икономики, посочват авторите на доклада.
В развитите икономики растежът ще се свие до 5 на сто през 2021 г., до 3,8 на сто през 2022 г. и до 2,3 на сто през 2023 г. Този растеж ще бъде достатъчен за възстановяване на нивата на производство и инвестиции до тенденциите, наблюдавани преди пандемията.
За разлика от тях, в развиващите се и нововъзникващите пазарни икономики растежът ще отстъпи от 6,3 на сто през 2021 г. до 4,6 на сто през 2022 г. и 4,4 на сто през 2023 г.
До 2023 г. се очаква развитите икономики да са възстановили напълно производственото си равнище от преди Ковид-19, докато в развиващите се и нововъзникващи пазарни икономики то ще остане с 4 процента по-ниско от предковидната тенденция.
В същото време засилването на инфлацията, което се отразява особено тежко на работещите с ниски доходи, пречи на мерките на паричната политика. В световен план и в развитите икономики инфлацията е на най-високо равнище от 2008 година. В развиващите се и нововъзникващи пазарни икономики тя е на най-високото си равнище от 2011 г. За да се овладее инфлационният натиск, много развиващи се и нововъзникващи пазарни икономики оттеглят мерките си в подкрепа на икономическото възстановяване в момент, когато подемът далеч не е постигнат, отбелязва Световната банка. /Росица Николова/
/СС/
news.modal.header
news.modal.text