site.btaХудожествената галерия в Казанлък ще работи по публикуване и социализиране на иконната си сбирка

Социализацията и публикуването на иконната сбирка на Художествената галерия в Казанлък е сред дейностите, които културният институт ще извърши съвместно с Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. Това каза в интервю за БТА директорът на галерията д-р Пламен Петров. 

Иконната сбирка на Казанлъшката художествена галерия е доста любопитна, от една страна около съдържанието си, чисто тематично, каза той. В нея се съдържат религиозни образи от 18 – 19 век, които са събрани предимно от местни храмове през годините, част от тях са постъпили като дарение в колекцията. За съжаление обаче тя никога не е била изследвана, посочи директорът. По думите му това е и един от основните поводи екипът на галерията да се обърне към института.

„Рамковото споразумение, което подписахме с тях, е свързано именно с фокусирането на вниманието на изследователите към колекцията и да привлечем експерти, които да я огледат и да положат нужните изследователски усилия, за да можем и да я публикуваме“, каза д-р Пламен Петров. И допълни, че колекцията до този момент остава непубликувана в своя пълен състав. Той напомни, че със средства на Министерството на културата преди две години колекцията е дигитализирана, така че предстои само нейното обнародване и социализиаране. 

В иконната сбирка на Художествената галерия в Казанлък могат да бъдат открити както образи на отделни светци като св. Николай, св. Георги, св. Димитър, така и много икони с така наречените 12 Господски празника, включително и Рождество Христово, разказа д-р Петров. По думите му иконите са дело на различни майстори, част от които абсолютно анонимни. Според него предстоящите дейности със сигурност могат да доведат до разговори дали изобщо в региона е имало някакво местно ателие или местни художници, които са работили в околните храмове и са изписвали изображенията в тях.

„Забелязва се подобно нещо, мога да кажа, че има някакви общи стилови белези, които могат да бъдат открити“, каза д-р Пламен Петров. Той отбеляза като интересен факт, че в колекцията има икони с гръцки надписи, което вероятно означава, че това са икони, донесени в града и околностите от пътуващи хора. За част от тях се знае какъв е пътят им на движение и от кого са дарени в колекцията. 

Д-р Пламен Петров напомни още, че в старата постоянна експозиция на галерията е имало иконна зала с доста любопитни образи. „Има например панели от дървена олтарна преграда, изобразяваща Сътворението, в която могат да се видят доста усмихващи образи на представата на зографите за различни животни. Те не са пътували, не са можели да видят как изглеждат животните и са ги изобразили както са си ги представяли“, разказа той. Фрагмент от тези панели беше използван в кампанията „Ела да ти разкажем“ с рекламни точки в целия град, тъй като беше действително любопитно както за децата, така и за възрастните да видят как онези хора от 19 век са си представяли животните, които ние сме виждали днес, обясни директорът.

Част от иконната сбирка на Художествената галерия в Казанлък е собственост на Старозагорската света митрополия и е предоставена за стопанисване в културния институт през 90-те години на миналия век. „Този фрагмент от колекцията може да не е наш, но ми се струва важно да разказваме за него и също да го показваме на публиката“, отбеляза д-р Пламен Петров. 

Той изрази надежда проектът по социализация на иконната сбирка да прерасне в постоянна иконна част от галерията с условия, напълно подходящи за съхранение на подобен вид артефакти, които не са същите като тези за живописни творби. „Те имат нужда от по-различно обгрижване, осветление и климатични условия, затова се надявам този проект да продължи в постоянна иконна сбирка, до която публиката да има непрекъснат достъп. Д-р Пламен Петров изрази надежда скоро в сайта на галерията да бъде публикувана не само иконната сбирка, но и цялата колекция. „Целта ни е тя да бъде достъпна не само за публиката, но и за изследователи, които да могат да работят с образите и да подпомагат дейността ни и всъщност това опрозрачняване на колекцията да подпомогне включването на тези артефакти в изложби не само в Казанлък, а в страната и по света“, посочи той.

Сътрудничеството с Института към БАН предвижда още организирането на конференция през идната година и издаване на научен сборник, в който ще разкажем за първите жени в българската култура – в полето на литературата, театралното, изобразителното изкуство, каза още д-р Петров и допълни, че изключителен принос в идеята за проекта има проф. Милена Георгиева от Института по изкуствата на БАН, която е част и от експертния съвет към Казанлъшката галерия.