site.btaПетролът потегля към нови рекорди през 2022 година

IF 07:30:01 12-01-2022
ZM2012IF.003 07:30
Свят - петрол - цени - растеж

Петролът потегля
към нови рекорди
през 2022 година


София, 12 януари /Светослав Стефанов от БТА/
Търсенето на петрол в световен план през 2021 г. се върна към предпандемичните нива, тъй като светът пое по пътя на икономическото възстановяване, и може да се очаква, че тази тенденция ще продължи и през 2022 г. Анализатори и експерти изчисляват, че е напълно реално да се стигне до нов рекорди по добив и потребление на суровината въпреки глобалните усилия за намаляване на употребата на изкопаеми горива в опит да бъде спасен климатът на Земята.
По данни на Международната агенция за енергията (МАЕ) потреблението на суров петрол през 2022 г. може да достигне и дори да нахвърли 99,53 милиона барела дневно при 96,2 милиона барела през миналата година. А това граничи с регистрираното през 2019-а рекордно потребление от 99,55 милиона барела дневно.
Търсенето на така нареченото черно злато и покачващите се цени поставят трудни задачи както пред страните от ОПЕК, така и пред сектора в САЩ. От една страна може да им се наложи да повишат добива, за да не допуснат "прегряване" на пазара, от друга немалко от страните производителки на петрол просто нямат необходимите мощности, за да го направят. Американската шистова индустрия пък трябва да се справи с изискванията на инвеститорите за балансиране на разходите.
Като цяла обаче цената си остава водеща. След като започна годината на ниво от 52 долара за барел, сортът Брент достигна 86 долара, преди да "върне газта" и да затвори годината на около 80 долара за барел. В началото на 2022-а обаче той отново започна да поскъпва и вчера на азиатските пазари един барел се търгуваше срещу 81,50 за барел.
Анализаторите смятат, че възходящата тенденция ще продължи, освен ако добивът не се вдигне рязко. Само че държавите производителки нямат нито желание, нито възможности за такова рязко повишение. Според експерти от "Банк ъв Америка" (Bank of America) през годината сортът Брент ще варира около 85 долара за барел поради ограничените запаси и липсата на свободни мощности за увеличаване на добива.
Сериозният ръст на цената на петрола през 2021 г. донякъде изненада и доведе до търкания между големите потребители и производителите. Рязкото поскъпване на бензина и дизела доведе до призиви към ОПЕК да увеличи добива, след като месеци наред го беше ограничавала, за да държи цената на черното злато в приемливи граници. От картела обаче нямаше как да реагират, дори и да искат, поради липса на свободни мощности и недостатъчни инвестиции в сектора.
Несигурност създава и неовладяната пандемия. Вариантът Омикрон, макар и не толкова тежък, колкото предшествениците си, води до нови ограничения в пътуванията, което неизбежно удря авиацията, транспорта като цяло и търговията, а оттам и потреблението на петрол.
Ефектът все пак е далеч по-слаб, отколкото при предходните вълни, а потреблението на суровината не намалява. В края на декември запасите на петролния хъб Амстердам-Ротердам-Антверпен, ключов за Европа, бяха на сравнително ниско равнище, което е знак за устойчиво потребление. Цените на петролните продукти във Великобритания пък удариха рекордни стойности.
За това помага и фактът, че много от страните от ОПЕК не запълват докрай договорените си квоти. В началото на януари производителите отново се разбраха да увеличат добива с 400 000 барела дневно, но това засега не е факт. Нигерия произвежда по-малко, Либия все още се бори с възстановяването на петролопровода от полето "Ел Фил", повреден миналия месец от местна въоръжена групировка, а Казахстан трудно преодолява прекъсването на добива и доставките, причинено от безредиците в страната.
Върху развитието на пазара ще се отразят, макар и косвено, плановете на големите европейски петролни компании за плавен преход към устойчиви енергийни източници. "Бритиш петролиъм" (BP), "Роял дъч шел" (Royal Dutch Shell), "Тотал" (Total), "Екуинор" (Equinor) и "Ени" (Eni) не предвиждат да влагат огромните си приходи в увеличение на добива и резервите.
Вместо това те постепенно ще загърбят някои от дейностите си и ще предоставят голяма част от тези средства на своите акционери, докато осъществяват рисковото преминаване към нисковъглеродни и възобновяеми енергийни източници. Особено добър пример за тази стратегия даде "Шел". През септември компанията продаде шистовото си подразделение "Пермиън" (Permian) в САЩ за 9,5 милиарда долара и обеща да върне 7 милиарда на инвеститорите.
Акционерите на големите американски петролни компании също може да очакват "тлъсти" дивиденти, но и "Ексън мобил" (Exxon Mobil) и "Шеврон" (Chevron) все пак планират да инвестират в нови петролни проекти, насърчавани от призивите на Белия дом за повишаване на добива с цел овладяване на цените на енергията. Те ще платят на акционерите си около 30 милиарда долара, докато европейските дружества ще отделят за тази цел рекордните 54 милиарда долара, сочат изчисленията на анализаторите от "Бърнстийн" (Bernstein).
Преходът неизбежно ще доведе до постепенно намаляване на добива, посочват от "Бърнстийн". Към 2030 г. петте най-големи европейски енергийни компании ще произвеждат под 6 милиона барела дневно, след като към 2025 г. достигнат пик от около 7 милиона барела. "Бритиш петролиъм" вече обяви, че до 2030 г. ще свие добива с около 40 процента, или 1 милион барела, спрямо 2019-а. "Шел" изтъкна, че е достигнала връх на добива си през 2019 г. и оттам насетне той само ще спада.
Плановете на компаниите съвпадат с прогнозите за търсенето. Според американската Агенция за енергийна информация пикът в търсенето на петрол ще бъде именно през 2030 г. Дали обаче след това идва безпетролното бъдеще, предстои да разберем.
/ЦМ/