site.btaЕдин нидерландец мечтае за национален музей на килима в България

От април до юни Българският културен институт в Париж представя изложба на стари български килими, озаглавена „Истории в цвят. 350 години българска килимарска традиция“. Тя включва 41 експоната от Чипровци, Пирот и Котел, изработени в периода от 19-и век до първата половина на 20-и век и притежание на родения в Нидерландия и живеещ в България Якоб ван Беелен. В каталога, придружаващ експозицията, той е представен като „приятел на България и собственик на най-богатата частна колекция от над 900 автентични антични килима от различни краища на България“.

Той разказа пред БТА за мотивацията си да покаже килимите, които определя като „наслада за окото“.

Якоб ван Беелен нарича България „нашата страна“. Той е на мнение, че България трябва да има национален музей на килима, който да се грижи добре за това наследство и да образова хората за него. 

Следва пълният текст на интервюто, в което Якоб ван Беелен отговаря на въпросите на БТА седмица, след като присъства на откриването на изложбата в Париж.

Разкажете ни за изложбата и за това как премина откриването. Имате ли някакви отзиви от организаторите?

- Изложбата „Истории в цвят“ на български килими от 19-и век и първата половина на 20-и век в Париж беше организирана от Българския културен институт по покана на директора Десислава Бинева. Общо 41 килима от Чипровци, Пирот и Котел са изложени до 14 юни. На откриването на 18 април присъстваха най-малко 150-160 души, сред които българският посланик във Франция Радка Балабанова-Рулева, много французи и българи, които живеят там. Някои дори пътуваха от други държави, за да присъстват на събитието. 

Организаторите и служителите на Културния институт са много доволни от изложбата, тъй като тя популяризира едно от многото добри неща, които България може да предложи, и със сигурност ще привлече засилен интерес към страната.  

Каталог със заглавието като това на експозицията съдържа 85 страници с висококачествени снимки на килими и 69 изображения на килимни орнаменти, както и въведение в килимарската традиция на България, разликите между различните килимарски райони и подробна информация за развитието на този занаят в страната. 

Каква беше мотивацията ви да направите тази изложба?

- Аз съм колекционер и през последните около 15 години съм събрал над 800 килима от 18-и век до след 2000 г. Не обичам да ги държа складирани. Те трябва да бъдат показвани, да доставят радост и да вдъхновяват зрителите. 

След изложби, които направих във Велико Търново, Котел, Чипровци, Ловеч и Жеравна през последните 5 години, отзивите бяха доста добри и много от рода на „Не знаех, че България има толкова богата килимарска традиция...“. 

Моето мнение е, че България заслужава да има постоянна експозиция на своята килимарска традиция. Тя със сигурност ще привлече много посетители от страната и от чужбина. 

Килимите като експонат са предназначени не само за специалисти или хора, които се интересуват от старинен текстил, но и за по-широка публика, тъй като са наслада за окото със своя дизайн, цветове и орнаменти. 

Моето виждане е, че такъв национален музей на килима трябва да има и учебен център, да организира редовни семинари по боядисване и тъкане, за да се поддържа тази традиция жива. За тази цел е необходима голяма сграда. За късмет, в България има много празни и свободни такива, понякога от десетилетия, и някои от тях са с много подходящи за музей. 

Налице е подробен план за такъв музей, въз основа на който могат да се проведат разговори с компетентни институти и заинтересовани инвеститори.

Спомняте ли си как се появи страстта Ви към българските килими? Как създадохте колекцията си? 

- Всичко започна, когато купих първата си къща в Котел. Голяма дървена къща, чорбаджийска, построена през 1848 г., много добре поддържана. Тя се намираше в съседство с училище Галата, където е разположена постоянната експозиция на старинни котленски килими, а само на 120 метра е тъкачницата. Какво по-добро можех да направя от това да покрия всички дървени подове на осемте стаи и коридорите с хубави традиционни котленски килими? 

Котел в онзи период беше много бедна община, но с дълга традиция в тъкането на килими. Когато местните хора разбраха, че имам интерес да купувам килими, ми предложиха много и след няколко години се оказах с няколко килима един върху друг във всяка от стаите. 

Около 2010 г. добавих първите си два килима от Чипровци и един от Тетевен. По това време все още не се наричах колекционер - просто декорирах хубавата си къща в традиционен стил.

Това се промени през 2013 г., когато Тимъти и Пенелопи Хейс, двойка колекционери на килими от Вашингтон, ме посетиха в Котел и ме помолиха да ги разведа из града. Попитаха ме за килими от районите на Лудогорието и Айтос. Трябваше да призная, че никога не бях чувал за тях, нито пък местните хора в Котел знаеха нещо. Те обаче бяха наясно, че само в Котел, Чипровци и Тетевен има традиция в тъкането на килими.

Тимъти Хейс стана мой учител за български килими, а след преместването ми от Котел във Велико Търново започнах да колекционирам активно в продължение на много години. 

По време на пътуванията ми през 2018 г. из Турция, Грузия, Армения и Азербайджан успях да добавя около 30 старинни български килима, които вече беше невъзможно да се намерят в България. През следващите години намерих около 50 старинни килима от цял свят. 

Последната ми находка беше стар чипровски килим "Каракачка" с много рядък дизайн, който намерих чрез ливански антиквар, живеещ в Южна Франция. Килимът пристигна в Париж два дни преди откриването на изложбата, а сега е там. 

Така успях да върна „у дома“ общо около 80 български килима.

Какво правите, за да поддържате и съхранявате колекцията си в добро състояние с времето?

- Поддържането на колекцията ми се превърна в моя основна отговорност. От три години насам съм наел голяма стара къща в близост до дома ми. Използвам всякакви мерки, за да предпазя килимите от молци и ярка слънчева светлина. Честно казано - не е лесно и скоро ще са необходими по-добри условия за съхранение, за да се запази тази уникална колекция за бъдещите поколения.  

Поради тази и други причини създаването на национален музей на килимите с по-добри условия за съхранение е крайно необходимо.

Можете ли да ни разкажете за предстоящата конференция в Истанбул? Това среща на колекционери ли е или по-скоро среща на изследователи? Какви могат да бъдат последиците за България и нейното културно наследство?

- От 6 до 9 юни тази година в Истанбул ще се проведе голяма международна конференция, посветена на ориенталски килими. Предишната беше през 2018 г. във Вашингтон. 

След неуспешни опити в миналото, сега за първи път доклад за тъкането на килими в Източните Балкани бе приет от научната комисия на 15-ото издание на конференцията.  

След изтичането на крайния срок, 15 февруари 2024 г., от 78 предложения за доклади научната комисия прие само 27, в т.ч. и моят. В доклада си ще разгледам четири теми: килимите тип „Бакамски“ от Чипровци (най-старият вид документирани български килими), от тип „Саркьой“ (под това име старите килими от Чипровци, Пирот и Самоков са международно известни и прочути сред колекционерите), килимите и багрилната традиция от Котел и Сливен, а също тези от тип „Манастир“ от Лудогорието и турските села, северно от Айтос.

На пазара има голямо объркване относно тези четири вида килими, тъй като преди каталога на подредената в момента изложба в Париж нямаше информация за българската килимарска традиция на разбираем за международната публика език. Искрено се надявам, че моята презентация на форума в Истанбул ще допринесе за по-доброто познаване на българските килими и за по-широкото използване на мястото им на произход (т.е. Чипровци, Пирот, Котел, Лудогорието, Айтос и т.н.).

Може ли да се говори за международна общност от колекционери и/или ценители на български килими? 

- Частните колекционери на килими в България, доколкото ми е известно, са по-малко от 10 и почти всички се занимават само с една от килимарските школи. Мисля, че съм единственият, който се опитва да изгради представителна колекция, обхващаща всички региони и места, където са тъкани килими, и то през всички периоди - от най-старите бакамски типове до последните. 

В международен план, групата на колекционерите, ценителите и търговците, специализирани в българските килими, е малка в сравнение с тези за персийски, турски и кавказки килими. Най-големият колекционер на стари килими "Саркьой" (от Чипровци, Пирот и Самоков) е частен банкер в Истанбул. Той посети първата ми изложба през 2019 г. във Велико Търново и по моя идея отиде на фестивала на килимите в Чипровци преди две години. 

Американското семейство Хейс също притежава прекрасна колекция от типа "Саркьой" и със сигурност най-голямата колекция от килими тип "Манастир". 

В Германия, Австрия, САЩ, Австралия, Англия, Шотландия, Сърбия, Франция, Италия и Турция има колекционери, които притежават някои по-малки сбирки от български килими, често като част от колекция килими от други региони. В интернет и във "Фейсбук" има няколко платформи за килими, като една е посветена само на типа"Саркьой", а в международните специализирани аукционни къщи някои български килими се радват на силен интерес през последните 20 години.