Спектакълът „О, щастливи дни“ на Театрална работилница „Сфумато“ ще бъде представен днес с две представления на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“. Той е част от програма "Бекет" на театъра и е носител на награди „Икар“ и „Аскеер“ и от фестивала на малките театрални форми във Враца за водеща женска роля на Светлана Янчева и за сценография на Никола Тороманов. Режисьорката Маргарита Младенова също има приз от Враца през м.г. Композитор е Христо Намлиев. В ролята на Уили е Рашко Младенов.
Според Младенова двамата „щастливци“ Уини и Уили заемат особено място сред галерията Бекетови клоуни. Подобно вселенската душа от Чеховата „Чайка“, Уини не знае коя е и какво я чака, но е побрала целия живот и носи тежката му благословия като чудо, пред което е отговорна, без ропот, с надежда в скрития смисъл на това да си жив.
Силен импулс да започне работа по „О, щастливи дни“ за нея е била аналогията с това, което се случва с човека в нашето време. Младенова смята, че авторът като че ли предвижда парадоксалното битие, но въпреки че светът много отнема и почти нищо не дава на човека, той показва силен витален импулс да очаква, да се надява и да издържа, съзнавайки какво му е отнето.
Режисьорката твърди, че не би направила пиесата с друга актриса, тъй като ролята на Уини е „женският Хамлет“ в театъра. В нея има 30 страници непрекъснат монолог в поток, което е инфарктна задача за всеки актьор, казва Младенова и уточнява, че със Светлана Янчева са опитали да изградят една асоциативна мрежа с опорни точки, които да движат актрисата през текста и смята, че са открили математиката в привидния словесен хаос на говорене.
За Светлана Янчева Уини е предизвикателство не само в словесен, но и чисто в умствен и психологически мащаб, защото през такъв текст не можеш да минеш формално, тъй като е граничен, писан в контекста на смъртта. Освен това според нея той е сложен за възпроизвеждане, защото мисълта на Бекет, включително и на героинята, непрекъснато скача, има много нелогични връзки и трябва да се намери руслото в този поток на мисълта.
Актрисата признава, че се е отказвала да работи върху пиесата преди години, защото й се е струвало „животоопасно и сложно“ и не се е чувствала готова. Сега, без да се смята за по-подготвена, решава, че трябва да подходи с по-голяма доза безотговорност и без страх просто да върви заедно с мисълта на автора и да изпитва удоволствие, независимо от тежестта на текста и проблемите, които засяга.
Ограниченията, наложени от сценографското решение героинята й да бъде почти неподвижна, според Янчева дори й помагат. Тя смята, че когато тялото ти е неспособно да ти помогне, започваш да мислиш за други изразни средства, да работиш повече с мисълта и с логиката.
През годините в Театрална работилница „Сфумато” се развиват тематични програми, които изследват света на значими за европейската култура автори. Младенова е създала над 150 постановки за драматичен театър, телевизия и опера в София и в страната, с редовни участия на международни фестивали и сцени. Заедно с Иван Добчев са провели над 40 ателиета с български и чуждестранни актьори върху Чехов, Лорка, Пушкин, Бекет, Достоевски, Радичков.
Представленията на „О, щастливи дни“ са на сцената на Варненския дарамтичен театър.
/АКМ/
news.modal.text
