site.btaПроучване на църквата "Св. Архангел Михаил" край село Горановци, Кюстендилско, съхранил образци от 16-и век, беше представено в Кюстендил

Регионалният исторически музей в Кюстендил представи монографията на гл. ас. д-р Светозар Ангелов и гл. ас. д-р Явор Митов "Църквата Св. Архангел Михаил" край село Горановци, Кюстендил". Книгата разглежда историята и живописта на един от най-значимите и ценни старинни храмове в Кюстендилско.

Проучването е по проект, насочен към слабо проучени райони и по-малки селища в Западна България и пограничните територии, разказа проф д-р Румен Бояджиев от Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев".

"Дори човешкият фактор да се оттегли от тези места, т.е, те да се обезлюдят, то съвременниците са длъжни да съхранят обектите от историята. Безценното ни културно наследство в обезлюдяващите райони е във все по-голяма заплаха от година на година. Затова е важно то да бъде документирано, изследвано и описано", посочи проф. д-р Бояджиев. 

Средновековната черква "Свети Архангел Михаил" се намира а 2 км северно от село Горановци и на 17 км от гр. Кюстендил. Разположена е в дясно от шосето за ГКПП Олтоманци (на границата със Сърбия), на десния бряг на река Драговищица. Тя е  паметник на културата с категория "национално значение".

Книгата включва три глави с разностранна проблематика, изследвана от двамата асистенти от Софийския университет - гл. ас. д-р Светозар Ангелов и гл. ас. д-р Явор Митов.

Първата глава, посветена на  местността "Манастира" край село Горановци, има историко-археологическа насоченост. Проследена е последователността в развитието на района през столетията - от появата на късноантично селище със следи от стопанска дейност, последвано от нов селищен организъм в славянска среда – в периода на  6-и - 7-и в. и функциониращо езическо светилище – жертвеник, през новата християнска среда през 9-и – 11-и век, обособяването на некропол през следващите две столетия и основаването на манастир по време на Втората българска държава. Малкият храм "Св. Архангел Михаил", обект на проучването, който е достигнал до наши дни, е издигат в по-късен период, сочат проучванията.

Изследването е продължило повече от година. "За мен беше интересно да проуча историята на местността, тъй като се оказа, че там има едно поселище още от времето на късната античност. Впоследствие там е оформен манастир, от който сега е останала само църквата, предлагаща  интересни стенописи и интересна история", разказа пред БТА гл. ас. д-р Явор Митов. 

"Когато разгледахме цялата местност, наречена "Манастирчето", установихме, че тя е оградена от много масивен каменен зид. На места и днес този зид достига до 1,50 – 1,60 м, което показва, че манастирът е бил добре осигурен не само чисто да се маркират границите му, но го е и предпазвал. Археологията подсказва и за наличието на манастирска обител. В архива на Кюстендилския музей има свидетелство за това – един много красив кръст, който е бил положен в гроба на някой първосвещеник, погребан там", разказа още д-р Митов.

Втората глава от книгата е посветена на стенописите на църквата, оцелели от превратностите на времето. Отделено е място за анализиране на изписването на олтара, а самият храм е  един от малкото, съхранили образци от началото на 16-и век.

"Като архитектура църквата е един от редките примери за църква със зидана олтарна преграда - зидан иконостас. Това е сравнително рядко срещано на територията на България, но има такива примери на Балканите. За съжаление този иконостас не е запазен в цялост", разказа д-р Ангелов. Според него заради това, че дълго време е стоял с разрушен свод, построеният около края на 15-и в. храм, сега е запазил стенописи само в долната си част.

"Две се основните гледни точки по отношение на иконописта на църквата. Едната теза твърди, че вътре са работили двама зографи, в периода от началото на 16-и век. Другата гледна точка, която застъпваме ние с колегата ми, е за изписване на два пъти – в различни хронологически периоди – единият, вероятно от края на 15-и в., а другият – през 16-и век", разказа още д-р Ангелов.

Според двама автори, безспорно църквата е един от ранните паметници на 16-и век. "Специфична е една композиция, нетрадиционна за абсидата, с участието на архангелите Уриил и Раил. Имаме такива примери, но са редки. В абсидата е засвидетелстван един текст от Василиевата литургия, каквато е  използвана и средновековна църква в близкото с. Раждавица. Този текст рядко се използва от зографите, но присъства на места в сръбските манастири. На територията на България обаче това са двете единствени църкви, където той е използван", разказа д-р Ангелов. 

В третата глава на монографията е отделено внимание на храмовите рисунки – графитите. Обект на изследване са надписи, рисунки и графити, 19 на брой.

"Има и редица надписи, оставени по стените, които съобщават за посещения на духовници от Света гора, от Хилендарския манастир. Това вероятно са таксидиоти, които са пътували по поречието на  Струма и са достигали и до Горановци, оставяйки свидетелства, че са минали оттам", посочи д-р Явор Митов.

Той допълни, че по време на проучването е бил открит надпис под мазилката, където било изписано името  "Радослав". "Предположихме, че надписът е оставен от строителите на храма, тъй като е бил изписан преди да бъде положен стенописния слой", разказа д-р Митов.

Открит е бил и друг любопитен надпис, на османо-турски език, нетрадиционно за християнски храм. "Според превода на колежката ни Екатерина Венедикова, той гласи: "На земята на човека трябва вяра". Тази църква може би е едно свидетелство през вековете, че е останала благодарение на вярата на хората", споделиха двамата автори. 

Храмът историографски е проучван сравнително малко. "За да осъществим изследването си ни помогна това, че е той  реставриран в периода 2020-2021 година“, разказаха още авторите на монографията.

Храмът и в момента е отворен и макар че в него не се служи, той е в добър вид и всеки може да запали свещ в него.