site.bta Асоциацията на прокурорите в България: Всеки трябва да се замисли – искаме ли тежко зависима и контролирана от политически фактори прокуратура

В предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по NOVA NEWS председателят на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) Владимир Николов коментира някои основни въпроси във връзка с предстоящите конституционни промени. Той наблегна на произтичащите от разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) и предложената от депутатите структура на бъдещия прокурорски съвет заплахи за независимостта на прокуратурата. Най-съществената посочена от него опасност е предвижданият състав на прокурорския съвет, тъй като по негови думи макар че срамежливо се говори за „обществена квота“, всъщност става въпрос за една политическа квота и бъдещият прокурорски съвет ще бъде изцяло доминиран от представители, избрани от Народното събрание, т.е. от една друга власт, което ще е намеса в разделението на властите.

Влезлите за обсъждане в Народното събрание изменения на Конституцията предвиждат пълното разделяне на съществуващия ВСС на два самостоятелни органа – съдийски и прокурорски съвет. За прокурорския съвет е предвидено да се състои от 10 членове, между които главният прокурор и мнозинство от шестима членове, излъчени от парламента, двама пряко избрани от прокурорите и един от следователите.

„Проблемът е, че българската конституция при конструиране на съдебната власт е стъпила на едно много дълбоко разбиране, че съдебната власт трябва да бъде единна и независима. Когато ликвидираме органа, който олицетворява тази независимост, който я брани, ние по същество ликвидираме единната и независима съдебна власт. Ние създаваме съдийска власт, прокурорска власт, може би следователска власт… Не ни трябва разрушаване на фундамента около който е изградена българската съдебна система. Той е добър, модерен и предизвиква завист от професионалистите в развитите европейски държави”, каза Владимир Николов за разделянето на ВСС.

Председателят на АПБ изрази и своите опасения, че предложеният състав на прокурорския съвет ще доведе до пагубни последици, защото по неговите думи, макар че срамежливо се говори за „обществена квота“, всъщност става въпрос за една политическа квота и бъдещия прокурорски съвет ще бъде изцяло доминиран от представители, избрани от Народното събрание, т.е. от една друга власт, което ще е намеса в разделението на властите. Според него този съвет няма да е в състояние да изпълнява професионалните си задължения и ще е под непосредствен политически контрол. Освен това, народните представители ще избират и главен прокурор (посредством прокурорския съвет – бел. авт.) и професионалното съсловие няма да има никаква дума в тези процеси.

„Всеки трябва да се замисли – искаме ли тежко зависима и контролирана прокуратура от политически фактори?“ – с този въпрос се обърна към гражданите Владимир Николов и добави, че дейността на прокуратурата трябва да бъде под обществен надзор, но пряката ѝ работа трябва да се контролира от съда по съответните случаи.

„Върху системата трябва да има контрол от съответните други власти чрез тяхно адекватно присъствие, но тук Консултативният съвет на европейските прокурори, всички европейски тенденции, мнението на Венецианската комисия категорично казват, че в съответния прокурорски съвет, прокурорска колегия трябва да има мнозинство на прокурори, избрани от прокурори или поне те да бъдат съществена част. Разумният баланс би бил петима представители от професионалната квота, петима представители от парламентарната – по този начин ще се осигури именно това да имаме този външен поглед върху системата, за да не се допускат изкривявания. Но ако имаме обществена квота, тя трябва да бъде избирана и по съвсем друг начин, защото тук има и тежка опасност – няма забрана от парламента да бъдат избрани действащи политици, народни представители. Венецианската комисия говори и за още една опасност – в този съвет да попаднат действащи колеги адвокати. Прокурорите и представителите на адвокатурата са противоположни страни в наказателните процеси – няма как адвокат да осъществява кадрова и дисциплинарна власт спрямо прокурор – това е изключително опасно и това е отчетено от нашите европейски партньори. Нашите актове и действия трябва да бъдат контролирани от българския съд с оглед тяхната законосъобразност“, каза още председателят на АПБ по темата.

В предаването Владимир Николов коментира и наскоро получената от индексът Rule of Law Index 2023 на World Justice Project (WJP) висока оценка за върховенството на закона у нас. 

„Тази оценка е признание, защото във въпросния доклад се коментира, че е налице един феномен на глобална рецесия на върховенството на правото. От 2016 г. насам в 78% от страните по света се наблюдава регрес. При нас спрямо 2022 г. е налице, макар и малък като процентно изражение от 1.7 -1.8%, но той като цяло е в челото на класацията, което е радващо.“

На въпрос как се отрази на Прокуратурата предсрочното прекратяване на мандата на Иван Гешев и назначаването на Борислав Сарафов, Николов отговори така:

„Това беше един турбулентен период както за Прокуратурата, така и за цялата ни държава. Ние като прокурори продължаваме да изпълняваме своите задължения според Конституцията. Така трябва да бъде. Независимо от всички сътресения, институциите трябва да продължат да работят. Съумяхме в тежки условия да запазим независимостта на Прокуратурата.