site.bta„Булгартрансгаз“ ЕАД и „Transportgas Srbija“ d.o.o. подписаха споразумение за междусистемно свързване

Българският газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД и операторът на газопреносната система на Република Сърбия „Transportgas Srbija“ d.o.o. подписаха споразумение за междусистемно свързване за новата точка Калотина/Димитровград, която се създава с интерконектора България-Сърбия (IBS). Документът бе подписан от изпълнителния директор на Булгартрансгаз Владимир Малинов и директора на Transportgas Srbija Зоран Йовчич. 

„Капацитетът на IP Калотина/Димитровград е 1.8 млрд. м3 годишно с възможност за реверсивен поток. Усилията на Булгартрансгаз за подобряване на междусистемната свързаност със съседните страни и осигуряването на достъп до разнообразни източници на газ от надеждни източници, включително и втечнен през терминала в Александруполис, са от значение за целия регион“, заяви Малинов.

“Подписването на споразумението за междусистемно свързване за IP Калотина/Димитровград е още една стъпка към по-добра интеграция на енергийните пазари и задълбочаване на енергийното и икономическото сътрудничество между двете страни”, добави Малинов. „Убеден съм, че достъпът по този маршрут до газ от алтернативни източници, като Азербайджан и терминалите за втечнен газ, както и до платформата за търговия на „Газов хъб Балкан“, който осигурява свързаността с мрежата на Булгартрансгаз, ще бъде оценен положително от потребителите в Сърбия“, подчерта той. 

Благодарение на IBS България получава достъп до източници на газ от Западна Европа по нов маршрут, а Сърбия до терминалите за втечнен природен газ и други алтернативни източници в региона. 

Като част от приоритетните проекти за Европа, връзката България–Сърбия е призната за ключова инфраструктура, която ще има значителен принос за подобряване на енергийната свързаност. ЕК отчита приносът на проекта за постигане на общите цели на държавите от ЕС, а именно достъпна, сигурна и устойчива енергия за всички граждани, а в по-дългосрочен план и декарбонизация на икономиката. По линия на Механизма за Свързване на Европа проектът получи финансиране в размер на 28 млн. евро, както и 2,8 млн. евро по ОПИК.