site.btaСредният размер на отпуснатите бързи кредити се повиши до 1200 лева, каза за БТА председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране

Средният размер на отпуснатите бързи кредити се повиши през последните няколко години, най-вече поради високата инфлация, като достигна 1200 лв., каза в интервю за БТА председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) Николай Цветанов. Той изтъкна, че пазарът на небанковите кредити до този момент не отчита растеж в броя кредити.

Вчера Българската народна банка (БНБ) съобщи, че към края на юни 2024 г. заемите от фирмите за бързи кредити са 6,017 млрд. лв. (3,1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт). За една година те се увеличават с 22,1 на сто - от 4,926 млрд. лв. в средата на 2023 година (2,7 на сто от БВП). Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 45,2 на сто в края на юни 2023 г. до 46,7 на сто в края на същия месец на 2024 година, по данни на БНБ.

Преди дни от Асоциацията предупредиха за нарастващ брой измами с кредити и Цветанов посочи, че потребителите трябва да бъдат изключително внимателни в социалните мрежи, които са опасно място за търсене на потребителско финансиране.

"Небанковото кредитиране се наложи като удобна, достъпна и доверена алтернатива на банковите кредити. Очакваме тази тенденция да продължи, а недобросъвестните участници на пазара постепенно и естествено да отпадат чрез регулация на компетентните органи и отхвърляне от потребителите", изтъкна той. 

Според него е възможно да се мисли за промени в сектора, свързани с влизането на България в еврозоната, които обаче ще засегнат по-скоро компаниите, а на потребителите. 

При всички случаи трябва да се гарантира и реализира плавно преминаване към новата валута. В този междинен период трябва да се следи от страна на регулаторите внимателно за злоупотреби, за да бъдат те предотвратени, доколкото е възможно, каза Цветанов.  

Следва пълният текст на интервюто:

На каква стойност са най-често отпуснатите бързи кредити? 

- Средният размер на отпуснатите заеми се повиши през последните няколко години, най-вече поради високата инфлация, като достигна средно 1200 лв. 

За какво българите най-често вземат кредит? 

- Най-обичайната причина за теглене на бърз кредит е покупката на техника, като това е случаят на 38 на сто от потребителите. На бързи кредити за ремонтна дейност разчитат 36 процента от потребителите. Според проучване на агенция "Тренд" по поръчка на АОНК потребителят на бързи кредити за покупка на техника най-често отговаря на следния профил: мъж на възраст между 30 и 50 години, с висше образование, живеещ в областен град. Кредити за ремонти се вземат поравно от мъжете и жените със средно образование, живеещи в столицата и в селата. Малко над една четвърт от потребителите на този тип услуги (27 на сто) ги използват за покриване на битови нужди. Това е най-честата причина за кредит сред етническата група на ромите.

Сред групата на най-младите до 30-годишна възраст най-честата причина за теглене на кредит е заплащането на почивка или пътуване. 13 на сто от потребителите на бърз кредит го вземат, за да финансират друг заем. Същият процент вземат бързи кредити за финансиране на семейни празници - сватби, балове, кръщенета. 

Българите търсят небанково кредидиране, защото го получават бързо. 83 на сто от потребителите на тази услуга я използват именно заради бързината. За 49 на сто водещият фактор е удобството. 

За колко време потребителите ги връщат? 

- Най-често кредитите се вземат за период между половин и една година, като това са 36 процента от случаите или между три и шест месеца - 31 на сто. Над 90 на сто от ползвателите изплащат задълженията си в срок. На бърз кредит до следваща заплата разчитат пет процента от участвалите в проучването на "Тренд". 

Как се развива пазарът на небанковите кредити? Отчитате ли покачване на отпуснатите заеми? 

- Пазарът на небанковите кредити до този момент не отчита растеж в броя кредити, а по-скоро размерът на исканите заемни суми се покачва, което е логично при условията на инфлация и повишената цената на живота. 

Има ли ръст на лихвите при бързите кредити?

- Лихвата при потребителското кредитиране е законово регулирана и ограничена от Закона за потребителския кредит. Покачване на лихвата над определения праг е незаконосъобразно и отговорните компании, регистрирани да извършват тази дейност, се движат стриктно в допустимите граници.

Каква е Вашата прогноза за развитието на сектора на небанковото кредитиране в близко бъдеще? 

- Небанковото кредитиране се наложи като удобна, достъпна и доверена алтернатива на банковите кредити. Очакваме тази тенденция да продължи, а недобросъвестните участници на пазара постепенно и естествено да отпадат чрез регулация на компетентните органи и отхвърляне от потребителите. 

Предстои въвеждане в законодателството ни на новата Директива за потребителския кредит, която се очаква да подсили правата на потребителите, затвърждавайки някои добри практики.

Възможно е да се мисли за промени в сектора, свързани с влизането на България в еврозоната. Те обаче ще засегнат по-скоро компаниите, а на потребителите. При всички случаи трябва да се гарантира и реализира плавно преминаване към новата валута. В този междинен период трябва да се следи от страна на регулаторите внимателно за злоупотреби, за да бъдат те предотвратени, доколкото е възможно. 

И все пак, докато не видим Закона за приемане на еврото в България, всички полемики изглеждат като спекулации.

АОНК предупреди за нарастващ брой измами при отпускането на кредити, какви са най-честите схеми? 

- Оказва се, че социалните мрежи са изключително опасно място за търсене на потребителско финансиране. Често потребители се свързват с кредитори, за които няма данни за регистрация в БНБ, няма линк към сайт или пък изобщо нямат официален сайт, който съдържа изискуемите данни и информация за кредитора. Не се предоставя и задължителната преддоговорна информация, която е и най-ценна за потребителя и му позволява вземането на информирано решение.

Обикновено измамниците използват сайтове за малки обяви (онлайн пазари) с цел кражба на лични данни или финансова злоупотреба. Почти винаги типологията на тази измама е в искане да се плати авансово някаква такса от клиента на каса на платежна институция. Това не е практика и потребителите трябва да не заплащат предварителни такси.

Как потребителите могат да се опазят от измами? 

- Съветваме потребителите да проверяват всяка съмнителна информация. Например предлагани услуги от името на някоя компания да верифицират през сайта на тази компания, да проверяват нови компании за удостоверение за вписване в изискуемия регистър на БНБ. Законът съдържа цял списък от изисквания за сайтовете на компаниите. Също така следва да се избягват обяви, които изискват предварително заплащане на такси за отпускане на кредит. Особено съмнителни са и гръмки обещания от типа "Отпускане на пари с лошо ЦКР и без проверки!".