Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население около 40 000 жители са на режим на вода поради недостатъчен капацитет на водоизточниците. Най-голям е броят на селищата в област Шумен. Това каза в интервю за БТА доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова от катедра "Водоснабдяване, канализация и пречистване на води" на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). БТА потърси доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова и проф. д-р инж. Димитър Кисляков от катедра "Хидротехника и хидромелиорации" на Хидротехническия факултет за коментар за това как водният сектор на България е готов да се справи с климатичните промени.
Регионите, които страдат от хроничен недостиг на вода
Други региони, които страдат от сезонен хроничен недостиг на вода, са Ловеч и Търговище. Със сигурност има и други ВиК оператори, които се сблъскват със сезонен дефицит на питейна вода в отделни водоснабдителни системи. Най-уязвими са системите, които използват повърхностни водоизточници, особено речни водохващания, защото обикновено техният дебит е много променлив, коментира доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова. Тя допълни, че хората, живеещи в населените места, които се водоснабдяват от язовири, могат да бъдат по-спокойни, защото тези съоръжения са обикновено многогодишни изравнители и в по-малка степен се влияят от сезонни засушавания, но подчерта, че и те трябва да се използват разумно и ефективно, за да не се повторят двете най-големи водни кризи - в София от 1994 г. и тази отпреди няколко години в Перник.
Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова изтъкна, че в България няма официална публична статистика за броя на населените места на воден режим и допълни, че в контекста на климатичните кризи би било добре да има такава достъпна информация на сезонна или годишна база, например на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството или на Министерството на здравеопазването.
Ученият подчерта, че трябва да се прави разлика между режим на вода заради недостатъчен капацитет на водоизточниците и временно прекъсване на водоснабдяването поради необходимост от отстраняване на аварии, планови ремонти или строително-монтажни дейности по мрежата.
За да се каже дали и колко нови водоизточници са необходими на България, за да се справи с климатичните предизвикателства, са необходими комплексни анализи на водопотреблението в даден регион, състоянието на дадената водоснабдителна система, включително реалните загуби на вода, както и дали капацитетът на съществуващите водоизточници не би могъл да се използва по-оптимално, ако се инвестира основно в подмяна на амортизираните водопроводи, коментира ученият. Включването на нов водоизточник в една водоснабдителна система не е решение, което може да се вземе или реализира в рамките на една седмица или дори няколко месеца, защото са необходими множество проучвания и дори и след като е избран новият водоизточник, трябва да се изгради необходимата довеждаща инфраструктура, подчерта ученият. В много случаи се налага и изграждане на пречиствателна станция за питейни води.
България е учебникарски пример за необходимостта от язовири
Всички основни сценарии за изменение на климата на Балканския полуостров са свързани със засушаване и повишаване на температурите и в този смисъл ще става все по-горещо и все по-сухо в перспектива до 2100 г., коментира проф. д-р инж. Димитър Кисляков от Хидротехническия факултет, катедра "Хидротехника и хидромелиорации" в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Известно е в нашата професия, че който има малко вода и който има много вода, трябва много да строи хидротехнически съоръжения, а България е една от най-бедните европейски страни на повърхностни води. За щастие, в миналото в страната са построени доста язовири, но заради неравномерния характер на оттока на вътрешните ни реки България задължително трябва да строи още нови язовири, отбеляза проф. д-р инж. Димитър Кисляков. Според учения в борбата с климатичните проблеми страната ни би трябвало да завърши започнатите проекти на язовири или да построи нови съоръжения. Той обаче посочи, че това е въпрос на проучвания в трите отрасъла: водоснабдяване, напояване и енергетика, които трябва да са за всеки конкретен район и да се правят с дългосрочна перспектива - поне за 50 години напред.
Проф. д-р инж. Димитър Кисляков акцентира и върху факта, че в България се наблюдава силно неравномерен характер на оттока на нашите вътрешни реки. Тоест, ние сме учебникарски пример за необходимостта от язовири - когато има, да уловим това, което има, за да го ползваме, когато го няма, коментира ученият.
Променената обстановка в страната - демографска и стопанска, налага извършването на дългосрочни водностопански изследвания, които биха дали актуалните стойности от това колко и къде е необходимо да се изградят нови язовири, коментира проф. д-р инж. Димитър Кисляков и акцентира, че подобни стратегии би трябвало и да се изпълняват, а не само да останат хартиен документ. Той посочи, че в страната има общо около 5800 язовира, съгласно данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като големите са 212. Новите язовири след 1989 г. са общо 3, плюс завършения ремонт на яз. "Студена", каза проф. д-р инж. Димитър Кисляков.
Годишно в България се рехабилитират около 0,6 до 0,8 процента от водоснабдителните мрежи
Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова съобщи, че по данни на КЕВР от "Годишен доклад и сравнителен анализ на състоянието на ВиК сектора в Република България за 2022 г." общата дължина на довеждащите водопроводи и водоснабдителните мрежи в страната е почти 73 500 км. В тази цифра не е включена дължината на сградните водопроводни отклонения, т.е. тръбите, които от уличната мрежа довеждат водата до жилищата. Дължината на канализационната мрежа е от порядъка на 12 500 км.
България е на едно от първите места в Европейския съюз по степен на свързване на населението с централизирана водоснабдителна услуга, като степента ни на свързаност е над 99,5 на сто. По думите на учения това представлява и доста голямо предизвикателство за ВиК операторите да осигурят вода с необходимото количество, напор и качество реално до почти всеки един жител на България и то при условията на силно амортизирани водоснабдителни системи.
Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова напомни, че рехабилитацията на водоснабдителната мрежа и активният контрол на течовете са показател за качеството на водоснабдителната услуга, който се следи от Комисията за енергийно и водно регулиране. На базата на информацията, систематизирана от КЕВР в докладите за състоянието на ВиК сектора, може да се направи заключението, че годишно в България се рехабилитират около 0,6 до 0,8 на сто от водоснабдителните мрежи. В допълнение се извършва и активен контрол на течовете на около 4 на сто от водопроводите на годишна база. Тези цифри изглеждат малки, но те са свързани със сериозни инвестиции, необходимост от разработване на инженерни проекти и то при условие че трябва да се поддържа социална поносимост на цената на водата, коментира доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова. Тя не се ангажира да прогнозира с тези темпове на подмяна на старите водопроводи дали след 50 или след 100 години ще имаме напълно обновена ВиК мрежа.
Ученият подчерта, че поради високата степен на свързаност на населението към централизирани водоснабдителни системи, практически те са почти напълно изградени. Затова основният фокус на инвестициите е насочен върху рехабилитацията или подмяната на амортизирали водопроводи или отделни техни участъци, с висока степен на течове или аварии.
Решението за подмяна на отделни елементи на водоснабдителните системи се взема на базата на задълбочени технико-икономически проучвания, които обикновено се правят в Регионалните прединвестиционни проучвания, с които вече голяма част от нашите ВиК оператори разполагат, отбеляза ученият. Въпросът за това до колко години ще бъде подменена ВиК мрежата на страна, се усложнява и от факта, че около 70 процента от тръбопроводите са изградени преди 1980 г., като някои от тях са на възраст над 70 години. Мрежите са преобладаващо изградени от етернитови и стоманени тръби с отдавна изчерпан експлоатационен живот. Това е и основната причина за сравнително големите реални загуби на вода в нашите водопроводни системи, посочи ученият.
Загубите на питейна вода
Отново по данни на КЕВР общите загуби на вода в нашите водоснабдителни системи са около 60 процента. Общите загуби се формират от търговските загуби на вода и реалните загуби от течове по мрежата. Търговските загуби включват грешни отчети поради неизправност на водомерите, грешки при обработка на резултатите и загуби вследствие на кражба на вода. Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова изтъкна, че това е изключително висок процент спрямо други европейски държави. Според данни от периодичните доклади на Европейската федерация на националните асоциации за водни услуги (EurEau) общите загуби на вода в европейските държави са средно около 25 на сто, а в България те са почти 2,5 пъти над средните, което нарежда страната ни в групите държави с най-високи загуби на вода. Страните със сравнително високи загуби на вода са Румъния и Италия, където общите загубите на вода са около 40 на сто. Държавите, които са с най-ниски загуби на вода - под 10 на сто, са Германия, Нидерландия, Дания.
Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова подчерта, че в новата директива за качеството на водата, предназначена за консумация от човека (Директива 2020/2184), е заложено изискване за оценка на реалните загуби на вода, чрез използване на рейтингов метод и като такъв е предложен методът на т.нар. индекс на течовете в инфраструктурата (ИТИ). Всеки ВиК оператор, който водоснабдява над 50 000 жители, трябва да направи оценка на реалните загуби на вода по рейтингов метод, като резултатите от тази оценка трябва да се съобщят на ЕК до началото на 2026 г., обясни ученият. Въз основа на събраната база данни от всички страни, ЕК ще определи т.нар. праг на реалните загуби. След това всяка държава членка, която отчита загуби над този праг, ще е задължена да представи план за действие с мерки за подобряване на ситуацията в рамките на две години, след публикуването на данните за прага от ЕК.
В директивата има възможности и за дерогации, но според учения е немислимо да разчитаме на подобни изключения, особено в контекста на климатичните промени. Тя уточни, че ИТИ вече е приложен в голяма част от регионалните прединвестиционни проучвания в България.
Дали справянето с течовете ще се отрази на цената на водата и с колко като цяло може да се оскъпи водната услуга, е въпрос на сериозни инженерни проучвания и икономически анализи, отчитайки специфичните особености на всеки един ВиК оператор, посочи ученият. Тя изтъкна, че освен течовете, България трябва да изпълни и други изисквания на директивите за питейни води и за градските отпадъчни води, които също са свързани със значителни инвестиции.
Инвестициите във ВиК сектора
На базата на Стратегията за развитие на ВиК сектора в България на Световната банка от 2013 г. над 12 милиарда лева са нужни за рехабилитацията на мрежата. Към днешна дата по експертна оценка са нужни около 10 милиарда лева, коментира ученият.
Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова напомни, че по оценката на Световна банка едва 30-40 на сто от разходите на България за модернизация на ВиК мрежата могат да са от средства от европейските фондове, а другите суми трябва да се набавят от бюджета и от ценови приходи на дружествата.
Демографската криза в страната създава допълнителни затруднения. Населението в България критично намалява, а това означава, че намаляват и потребителите, които ползват тази услуга и които чрез сметките за вода могат да генерират възвращаемостта на разходите на ВиК операторите, коментира ученият и посочи, че особено тревожна е тази тенденция в малките населени места.
Другите ефекти на климатичните промени
Повишаването на температурата на въздуха води и до повишаване на температурата на водоизточниците, което от своя страна намалява количеството на разтворен кислород във водата. Това може да отключи процеси на гниене, да промени екосистемата във водоизточниците и в крайна сметка да влоши качеството на водата, включително и да доведе до отделянето на токсични съединения в нея, коментира доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова. За да се справим с този негативен ефект от климатичните промени, е необходимо усъвършенстване на технологичните схеми на пречистване на водата в пречиствателните станции за питейни води. Според учения това ще е едно сериозно инвестиционно перо в следващите 10-15 години в контекста и на все по-завишени нормативни изисквания относно качеството на питейната вода. Така например един от новите показатели за качеството на водата, който се въвежда с новата директива за питейни води, е Микроцистин LR, свързан с наличието във водата на токсични водорасли (алги).
Друг негативен ефект на климатичните промени са интензивните валежи, защото те от една страна могат трайно да влошат качеството на водоизточниците чрез внасяне на биогенни елементи вследствие на ерозия на бреговете, а от друга да натоварят значително канализационните системи, работещи в градска среда. Последното може да доведе до локални наводнения поради надхвърлен капацитет на канализационните колектори. Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова подчерта, че основното предназначение на канализационните системи не е да предпазват от наводнения. Увеличаването на диаметрите на смесените канализационни колектори за поемане на по-големи и по-големи количества дъждовен отток, би ги направило изключително скъпи като инвестиция от една страна, а от друга би създало сериозни проблеми при тяхната експлоатация в сухо време поради намалени скорости на движение на водата в тях. Правилното решение е по-скоро в подходящо планиране на градската среда, като например полупропускливи площи или зелена инфраструктура (вкл. зелени покриви), които да забавят или временно задържат дъждовния отток на мястото на неговото образуване, посочи ученият.
Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова обобщи в заключение, че климатичните промени имат много измерения и ние тепърва откриваме някои от негативните ефекти.
Препоръки за мерките за защита срещу сушата и пороите има, въпросът е за изпълнението им
Препоръки за мерките за защита срещу сушата и пороите има, въпросът е за изпълнението им. Имаме разработена Национална стратегия и План за действие за адаптация към изменението на климата, където има отделно приложение за анализ на ситуацията и препоръки за сектор "Води", напомни ученият. Предлаганите опции за адаптация са разделени в три категории. Категория "адаптивно управление" включва, без да се ограничава до създаването на необходимата нормативна база, която да поощри, например, пестенето и рециклирането на водата, прилагане на техники за адаптивно управление на водите, разработване на финансови инструменти за устойчиво управление на водите и др., установяване на ефективно сътрудничество между заинтересованите страни и т.н.
Втората категория е свързана с техническото обезпечаване на проектирането, строителство и експлоатация на гъвкави водностопански системи, и включва като пример залагането на иновативни решения от кръговата икономика в съществуващата техническа нормативна база относно проектирането, строителството и експлоатацията на ВиК съоръжения.
Третата група опции е насочена към намаляване на въздействието на природните явления. Добър пример за това са плановете за управление на риска от наводнения. Препоръката на авторите на Националната стратегия и Плана за действие за адаптация към изменението на климата е да се разработят и Стратегия и План за управление на засушаването, посочи ученият.
Във всяка една от предложените категории сме направили по нещо, коментира доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова, но допълни, че има още много какво да се върши.
Тя изтъкна, че изграждането на гъвки и адаптивни ВиК системи не е отговорност само на ВиК операторите и даде пример с това, че ако на градско равнище се реши да се събира дъждовната вода, то трябва да се приспособи за тази цел съществуващата градска инфраструктура. Така например изграждането на зелени покриви не е задължение на ВиК операторите, но наличието на такива може значително да притъпи пика на дъждовния отток и да облекчи канализацията при интензивни валежи. Има много други решения. Тази област се развива много динамично, но за да бъде ефективна, за да се осъществи, трябва да стане отговорност на цялото общество, заяви ученият.
/ЦМ/
news.modal.text
