site.btaНужно е ясно да покажем, че насилническото поведение не се толерира, каза министърът на правосъдието Георги Георгиев

Нужно е ясно да покажем, че насилническото поведение не се толерира. Това каза в първото си интервю след встъпването на поста министърът на правосъдието Георги Георгиев.

Въпреки че след случая „Дебора“ бяха направени значителни изменения, които вече дават положителни резултати, не можем да спрем дотук, защото правото трябва да се развива. Европейската директива за борба с насилието над жени е от миналата година и всички държави членки трябва да направят преглед на законодателството си. Целта е да надградим нашето законодателство и то така, че да имаме ясен механизъм от взаимодействащи си институции, които адекватно и бързо действат в случаи на насилие, предоставяйки нужната защита и подкрепа, каза за БТА Георгиев.

Задачата ни не е само да пишем текстове, а и заедно с всички останали институции да създадем работещ механизъм за защита и противодействие на тези фрапиращи случаи на насилие, посочи той.

По думите му в рамките на съществуващото държавно финансиране има възможност да бъде обезпечено създаването на регионални центрове за консултации във всеки областен град. 

Без съмнение е необходимо по-добро финансиране на услугата, за да привличаме подготвени защитници на пострадалите, посочи министърът на правосъдието. 

У нас има 24 регионални центъра за консултиране, в които жертви на домашно насилие могат да получат безплатна правна помощ. Това е добра основа, но тя за съжаление не отговаря на реалните размери на проблема. През 2024 г. регионалните центрове са предоставили 139 консултации на жертви на домашно насилие, каза още министър. 

Следва пълният текст на интервюто

Един от вашите приоритети, които обявихте, е създаването на регионални центрове за консултации във всеки областен град. Колко такива центъра има у нас, от колко време работят и колко хора са потърсили помощ в тях?

Общо 24 са работещите в момента регионални центъра за консултиране, в които жертви на домашно насилие могат да получат безплатна правна помощ. Това е добра основа, но тя за съжаление не отговаря на реалните размери на проблема. Затова още в първите ми дни като министър на правосъдието заявих, че ще работя затова до края на годината във всеки областен град да имаме работещ център. Ще го направим съвместно с адвокатските колегии по места, които са отворени и подкрепящи инициативата.

В последните години дейността на центровете беше надградена и с възможност за изнесени консултации - на място в полицейските управления или кризисните центрове, което е допълнителна подкрепа за пострадалите.

През 2024 г. регионалните центрове са предоставили 139 консултации на жертви на домашно насилие. Вярвам, че с тяхното популяризиране и разширяване, ще помогнем на повече хора. Приемам тази работа не само като защита на жертвите, но и като превенция, защото когато държавата създаде механизъм за навременна и бърза работа на институциите, ще намалее усещането за безнаказаност у насилниците, а от там и на броя на случаите.

За създаването на центрове във всеки областен град ще е нужен не само финансов, но и човешки ресурс. Колко средства ще са нужни, как ще бъдат осигурени, какво съдействие очаквате от адвокатските колегии и какъв е ресурсът, с който Националното бюро за правна помощ (НБПП) разполага в момента за обезпечаване на такава услуга?

Без съмнение е необходимо по-добро финансиране на услугата, за да привличаме подготвени защитници на пострадалите. В рамките на съществуващото държавно финансиране имаме възможност да обезпечим тези центрове. Със сигурност ще работим и заедно с кметовете и областните управители по места – първо, защото много от тях имат желание тази услуга да е достъпна за гражданите и второ, защото нормативно вече е възможно адвокатските колегии да ползват безвъзмездно държавни или общински имоти.

Убеден съм, че колегите адвокати от колегиите в Разград, Шумен Търговище, Русе, Монтана и Кюстендил ще се включат в инициативата. Моят ангажимент е, че Националното бюро за правна помощ ще осигури финансирането за всяка предоставена правна консултация. Това е неговата задача.

Какъв е кръгът на хората, които биха могли да потърсят помощ или консултация в тези центрове, с какво ще може да им бъде помогнато?

Регионалните центрове предоставят безплатни консултации на гражданите, които получават помощи, на децата в риск, на хората с увреждания, пострадалите от домашно насилие и такива с доходи под прага на бедност, който за 2025 г. е 638 лв.

Освен правната консултация, адвокатите изготвят и документи за завеждане на дело или за сключване на споразумение, според конкретния казус.

Преди дни над 70 експерти се събраха в работна група за противодействие на домашното насилие. Какво се очаква като резултат от работата ѝ, говори се и за законодателни инициативи?

Преди няколко години присъствах на първия протест на граждани под надслов „Нито една повече“ – този надслов най-кратко отразява целта на нашата работа. По отношение на домашното насилие законодателството вече е променяно няколко пъти, сега то трябва да отрази и европейската директива 2024/13 за борба с насилието над жени. Задачата ни обаче е не само да пишем текстове, а и заедно с всички останали институции да създадем работещ механизъм за защита и противодействие на тези фрапиращи случаи на насилие.

Нужно е ясно да покажем, че насилническото поведение не се толерира. Затова и поканихме огромен брой неправителствени организации, който работят по темата. Включиха се над 70 експерти от организации, институции и академичната общност. За мен е важно всички институции да работят рамо до рамо и ние поемаме да координираме този процес – това са съдии, прокурори, следователи, полицаи и неправителствен сектор.

За да имаме по-голяма ефективност, разделихме работата на осем екипа, които ще работят по анализа и необходимите текстове за допълване на националното законодателство.

Законът за защита от домашно насилие беше променен скоро. Означава ли, че направени промени не дават очаквания резултат или обратното?

След случая „Дебора“ бяха направени значителни изменения, които вече дават положителни резултати. Не можем обаче да спрем дотук, защото правото трябва да се развива. Европейската директива за борба с насилието над жени е от миналата година и всички държави членки трябва да направят преглед на законодателството си. Целта е да надградим нашето законодателство и то така, че да имаме ясен механизъм от взаимодействащи си институции, които адекватно и бързо действат в случаи на насилие, предоставяйки нужната защита и подкрепа.