site.btaПроблемите на българите зад граница и възможните решения бяха дискутирани в пресклуба на БТА в Кюстендил

Проблемите на българите зад граница и възможните решения бяха дискутирани в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил. Гости на дискусията бяха проф. Боряна Бужашка от Университета по библиотекознание и информационни технологии, доц. д-р  Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания при БАН, Иван Николов - председател на Културно-информационен център "Босилеград", Александър Димитров - председател на сдружение "ГЛАС" - Босилеград, Петър Гергулов – председател на сдружение "Българска радост" – Букурещ. 

В хода на дискусията бе коментиран и проектът „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“, изследващ българските общности на Балканите от миналото до наши дни с открояване на съвременните проблеми и перспективи. 

„Темата не е нова, нейни различни части са изследвани през годините, но сега за първи път се обхваща такъв голям ареал, свръзан с българската историческа диаспора. До този момент не са проучени през годините някои основни елементи, свързани със създаването, развитието и най-вече с оцеляването на тези хора с българско самосъзнание. Идеята ни е да опишем това състояние и да направим препоръки към съответните държавни институции, занимаващи се с проблемите на българите зад граница, за да можем да им помогнем. Много настоятелно ще искаме конкретен отговор“, каза проф. Боряна Бужашка. Тя посочи, че проблемите не са еднакви, всяка държава има своите проблеми и различни решения. „Едно е положението в Западните покрайнини, които зависят от политиката на сръбската държава, друго е положението в Румъния. Нашата задача е да опишем проблемите. Предстои втората част на проекта, където на терен да видим дали проблемите имат решение“, допълни тя.

Досега е изследвана главно историческата част на нашите български общности зад граница. Новаторският подход залага върху „кода за оцеляване“ и преходния период между история, настояще и бъдеще, коментира доц. д-р Александър Гребенаров. „Идеята е не да решим проблемите, но да ги подскажем на нашите институции – външно министерство, Министерството на културата, Министерството на образованието“, посочи той и добави, че по линия на образованието постановленията, които облекчават кандидатстването на децата от българската  общност зад граница, не са лоши, но се нуждаят от реконструкция с оглед на спецификата на дадена държава.

„Друг е проблемът с българското гражданство. 120 хиляди са вече гражданите с български паспорти от Република Северна Македония. 3500 са храбреците, които са се идентифицирали като българи там. Тук е и парадоксът – как по време на Берлинския конгрес - преди и след него в Македония има 1 милион българи, от общо два милиона население, като от тях 650- 700 хил. са от Вардарска Македония и как днес те са 3500 от това мнозинство от близо 700 хиляди? Днес се борим то да бъде признато за малцинство, търсейки съдействието на ЕС, за да кажем, че няма права за българите в Северна Македония, коментира още доц. Гребенаров.

„Маркирахме за пореден път проблемите, които застрашават националната културна самобитност на българите в Западните покрайнини и тяхното оцеляване. Опасявам се, че резултатите от този систематичен натиск, продължаващ един век, вече са на финалната права. През 2022 г. са се декларирали като българи 12 918 в цяла Сърбия, а българите в Цариброд и Босилеград са паднали под  осем хиляди, системата на изучаване на майчин език, информирането, културата и религията не работят в наша полза, каза председателят на Културно-информационния център „Босилеград“ Иван Николов.

Той изтъкна, че за българските общности в страните от ЕС, като например в Румъния, няма проблем да се декларира националната самобитност. За българите в Сърбия, която не е член на ЕС, такъв проблем съществува. 

Александър  Димитров от сдружение „Глас“ в Босилеград посочи, че е обсъдено създаването на платформа, която да дава тласък и посока на това как да се движат нещата в бъдеще, но изтъкна, че е изключително важно и това да има кой да чува тези послания. 

„Българите в Румъния живеят спокойно. Направени са доста сдружения в Букурещ, в Южна Румъния. Аз също намерих място, където може да се работи, да се прави култура и да се събуждат българите. Да говорим за нуждите и липсите ни, каза Петър Гергулов.

Той изтъкна, че с подкрепата на посолството на България в Букурещ вече има български неделни училища. Правителството на Румъния оказва подкрепа на всички 18 малцинства, посочи още той.

Пълният запис от дискусията може да се види тук.