Пашата е жизненоважна за предотвратяване на горски пожари, модифициране на растителността и подпомагане на възстановяването на екосистемата. Тя намалява запалимите материали и подкрепя биоразнообразието и селските икономики. Интегрирането на пашата в управлението на горски пожари повишава устойчивостта срещу тях, пише Мрежата за знания в областта на гражданската защита на ЕС на интернет страницата си.
Според статията устойчивото животновъдство е от съществено значение за поддържане здравето на екосистемите и опазването на определени ландшафти, особено чрез паша. В специфични ландшафти пашата е призната за ефективен начин за намаляване на рисковете от горски пожари, тъй като помага за контролиране на биомасата, която може да подхранва пожари. Изследванията показват, че когато добитъкът пасе, той яде треви и храсти, които иначе биха служили като запалителни материали за пожари. Това създава прекъсвания в растителността и райони с по-къса, по-малко гъста растителност, което може да забави разпространението на пожарите.
Освен това пашата може да доведе до промени в растителната общност в полза на такава, която е по-малко вероятно да се запали. Тази промяна във видовете растителност и цялостното намаляване на запалимите растения може да намали интензивността и скоростта на горските пожари, което води до по-малка вероятност пасищните площи да се запалят и по-лесно се управляват, ако възникнат пожари.
Необходимо е обаче пашата да се приспособи към носещия капацитет на екосистемата. Прекомерната паша може да доведе до деградация и загуба на биоразнообразие, подкопавайки екологичния баланс и здравето на ландшафта. Следователно практиките за устойчива паша трябва да се управляват внимателно, за да се предотврати прекомерната паша и да се гарантира, че ползите от предотвратяването на горски пожари и здравето на екосистемите се запазват.
Включването на пашата в управлението на горски пожари, включително гори, заедно с други природосъобразни и традиционни стратегии като предписано изгаряне, предлага естествен и устойчив подход за предотвратяване на горски пожари. Освен това, устойчивата паша подпомага управлението на пасищни местообитания, които с голямо биоразнообразие, което е от решаващо значение за възстановяването на екосистемите след пожари.
Ефективно управление на биомасата
Ефективното управление на количеството горим материал (биомаса), като например суха трева, листа и клони, в даден район изисква цялостни умения и знания за разпределението на запалимите материали, за да се улеснят предписаните изгаряния и да се разработят ефективни планове за управление на горски пожари. Тези практики трябва да бъдат интегрирани в дългосрочни стратегии, подкрепени от програми за развитие на селските райони, за да се запази тяхната ефективност и да се предотврати повторното израстване, което би увеличило риска от пожар.
Пашата като устойчиво решение
В няколко области в Испания и Португалия фермерите пасат добитъка си в стратегически определени противопожарни зони. Тази паша намалява количеството растителност, която потенциално може да се запали, като по този начин намалява вероятността от горски пожари при екстремни климатични условия. Целта на този подход е да се поддържат вече почистени от дървесна покривка площи, така че да действат като спирачки при пожари.
Този метод не само помага за ефективното управление на биомасата, но също така насърчава устойчивото използване на земята и подкрепя селските икономики. Общата селскостопанска политика (ОСП) подкрепя пашата на преживни животни (като едър рогат добитък, овце и кози) за управление на пасищната биомаса с оглед намаляване на опасностите от пожари в повечето средиземноморски страни на ЕС, където динамиката на изменението на климата увеличава рисковете от подобни събития. Интегрирането на практиките за паша в стратегиите за управление на горски пожари се разглежда като естествен и устойчив метод за предотвратяване на пожари, с обширни системи за паша, подкрепящи целите на политиката на ЕС за адаптиране към климата и биоразнообразие.
Пример за това е проектът за органична хълмиста ферма "Tenuta Paganico" в южна Тоскана, Италия, който има за цел да подобри методите за паша на добитъка, като същевременно се занимава с този проблем.
Подкрепен от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), проектът е допринесъл за възстановяване и поддържане на занемарени противопожарни ивици, разчистване на мъртва дървесина и изтъняване на високорискови дървета. Резултатите включват разчистване на 2,29 хектара гора, възстановяване на 5,82 хектара противопожарни ивици и създаване на допълнителни места за хранене на добитъка. Този двоен подход поддържа здравето на екосистемата и намалява бъдещите рискове от пожар.
Друг добър пример е проектът "GrazeLIFE", подкрепен от Европейската комисия, който демонстрира, че пашата може да създаде прекъсвания и петна от по-къса, по-малко гъста растителност, като по този начин прекъсва непрекъснатостта на биомасата, необходима за бързото разпространение на пожарите. Освен това пашата оказва влияние върху състава на растителните видове, като благоприятства тези, които са по-малко склонни към възпламеняване или с по-ниска запалимост, а това помага за намаляване на интензивността и скоростта на горските пожари.
Проектът "LIFE Montserrat", разположен в района на планината Монсерат в Каталуния, Испания, също е имал за цел да подобри устойчивостта на горите и биоразнообразието чрез мерки, базирани на екосистемите, с особено внимание върху управлението на пашата. Покриващ 42 487 хектара, с 64 процента гора и значително включване в мрежата "Натура 2000", регионът е изправен пред повишени рискове от горски пожари поради натрупването на биомаса и изменението на климата. Проектът е приложил цялостен холистичен план, интегриращ паша и възстановяване на горите в значителна площ. Постиженията включват намаляване на гъстотата на горите, възстановяване на открити местообитания и създаване на животновъдни единици. Пашата ефективно е ограничила разпространението на горски пожари, засилила е биоразнообразието и е подкрепила местните икономики. Проектът също така успешно е тествал предписаното изгаряне, насърчавайки устойчивото управление на земята и социално-икономическия растеж в региона.
Как могат да се възползват държавите членки и регионите
Държавите членки и регионите могат да включат пашата като част от своите стратегии за предотвратяване на горски пожари, като я интегрират в своите програми за управление на биомасата и развитие на селските райони. Държавите членки могат да проектират набор от различни интервенции в подкрепа на такива практики и да отделят част от бюджета на ОСП за конкретни пастирски системи. Подпомагането на животновъдни ферми за преживни животни може да бъде предоставено чрез мерки, свързани с подпомагане на доходите, екосхеми, агроекологични интервенции и политики за развитие на селските райони.
Тези политики могат да включват инструменти за управление на риска, трансфер на знания, консултантски услуги и инициативи за сътрудничество, които помагат за намаляване на риска от пожари в бъдеще. Освен това плащанията по "Натура 2000" по ОСП могат да компенсират собствениците и ползвателите на земя за направени разходи и пропуснати приходи поради мерки за опазване, свързвайки необходимите действия за опазване със съфинансиране от ЕС.
Тези подходи изискват сътрудничество между управителите на земята, фермерите, местните власти и политиците, за да се гарантира, че практиките за паша се планират и прилагат ефективно. Чрез приемането и насърчаването на такава паша като устойчива практика за управление на земята, регионите могат да изградят устойчивост срещу горски пожари и да допринесат за по-широки екологични и икономически цели.
/СС/
news.modal.text
