В България около две хиляди души годишно умират от рак, причинен на работното място, каза пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров. Димитров участва в дискусия, организирана от КНСБ и посветена на Пътната карта за канцерогените.
Раковите заболявания, които се получават на работното място, не се следят в България и в страната ни няма надеждна статистика, допълни той. В страната ни само две такива болести са признати за професионално заболяване, посочи още Димитров. По думите му в ЕС ракът е сред основните болести, които водят до смъртност, а а ежегодно 4-7 млрд. евро се харчат за работници, които са заболели и починали от рак. В ЕС годишно около 120 хиляди души умират от рак, причинен на работното място, каза още той.
В страната ни ежегодно около 35 хиляди души умират от раково заболяване. Нямаме мерки, предприети от институциите и затова искаме да започнем кампания, включваща профилактични мерки, да има стимули за предприятията за прилагане на механизми за превенция и за намаляване на експозицията на работниците на канцерогени, добави Димитров. По думите му над 50 са канцерогените, за които е установено, че са най-опасни.
Все още данните, които идват в НОИ от центровете за професионални заболявания и от личните лекари, не установяват причина и връзка между раковите заболявания и риска, които имат опасните вещества на работното място, каза Весела Караиванова, подуправител на НОИ. От НОИ са обърнали внимание на този факт, каза още тя и посочи, че са необходими съвместни действия със службите по трудова медицина. По думите ѝ рискът от злополуки в работна среда е най-голям сред хората с най-малък опит или при работодатели, които не спазват инструкциите за работа с опасни вещества. Опасните вещества оказват въздействие върху физическото и психическото здраве, както и косвено - чрез попадане в околната среда, и е важно да се търси причинно-следствената връзка, да се изследват обстоятелствата в работната среда, да се прави превенция, особено на работни места, където не могат да се избегнат опасните вещества, добави Караиванова.
Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ, посочи, че през миналата година КНСБ започна кампания за здравословни работни места за спиране на рак на работното място, но кампанията протича трудно заради липса на съдействие от държавните институции и от работодателите. По думите му от КНСБ имат амбицията в следващата една година в кампанията им да привлекат институциите и работодателите и заедно с тях да разработят план за борба с рака на работното място, да се обърне сериозно внимание на профилактиката, на ранното откриване и на качествено лечение на засегнатите.
Пътната карта за канцерогените ни дава основни насоки, които трябва да се предприемат от предприятията и от институциите, каза Райна Георгиева, експерт в КНСБ. Георгиева представи картата, която е започнала през 2016 г. като схема за доброволни действия за повишаване на осведомеността и обмен на добри практики за справяне с рисковете, възникващи в резултат на експозиция на канцерогени на работното място. Времевата рамка е удължавана два пъти, като през юни 2024 г. е обявено третото удължаване на срока на изпълнението ѝ.
Основните изисквания при работа с опасни вещества са идентифициране и информиране за опасните вещества, но практиката показва, че все още в съответните производства не са идентифицирани всички опасни вещества, каза Пенка Митрева от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. По думите ѝ все още се пренебрегва въздействието на опасните вещества по кожен път.
Работниците ежедневно трябва да бъдат инструктирани за работа с опасни вещества, да ползват точно определени предпазни средства в зависимост от дейностите, които извършват, добави тя. По думите ѝ при проверки често се установява, че несъвместими опасни вещества се съхраняват близо едно до друго, пропуски има по отношение на оценката на риска, работещите не ползват предпазни средства, контейнерите за съхранение на опасни вещества не винаги са обозначени какво съдържат.
Работещите с опасни вещества трябва да преминават на медицински прегледи на всеки шест месеца, каза още Митрева.
Информираните работещи в по-голяма степен спазват правилата за безопасност, каза доц. Катя Вангелова от Националния център по обществено здраве и анализи. По думите ѝ е необходимо да се засили контролът върху изпълнението и прилагането на Директивата за канцерогените и мутагените.
/ЛРМ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
