site.btaСмисълът на буквите е да стигаме до знание на по-висока степен от познанието за тленния живот, заяви Кирил Вълчев

Смисълът на буквите е да стигаме до знание на по-висока степен от познанието за тленния живот. И с тях човек да се научи - както свети Кирил казва на хазарите - подобно на огъня, който изпитва златото и среброто, с ума си да отделя лъжата от истината. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев в словото си по повод патронния празник на Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) „Константин-Кирил Философ“. Вълчев е възпитаник на гимназията и председател на Обществения съвет към НГДЕК. 

Ученици от гимназията поднесоха цветя и венци при паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека в София, за да отбележат празника. Днешният 11 май, който според църковния календар е Ден на Св. Равноапостоли Кирил и Методий, съвпада със Светла събота след Възкресение. 

В словото си Вълчев засегна въпроса защо са ни буквите. „Ние, посветените в тяхната тайна от гимназията, наречена с името на един от светите братя - създатели на азбука за българите, би трябвало да знаем отговора когато се събираме вече почти половин век да ги почетем на празника им на 11 май при техния паметник пред националната библиотека в София“, каза той. 

„Всъщност отговорът на въпроса какъв е смисълът да трупаме знание моят 8А клас от Националната гимназия за древни езици и култури “Свети Константин-Кирил Философ” получи още на първия учебен ден в първия час по любословие, воден от основателя на училището и пръв директор Гергина Тончева, която изписа с тебешир на дъската латинската сентенция “Non scholae sed vitae discimus” - “Не за училището, за живота се учим”, добави Кирил Вълчев:

Следва пълният текст на изказването на Кирил Вълчев: 

„Защо са ни буквите?

Ние, посветените в тяхната тайна от гимназията, наречена с името на един от светите братя - създатели на азбука за българите, би трябвало да знаем отговора когато се събираме вече почти половин век да ги почетем на празника им на 11 май при техния паметник пред националната библиотека в София. 

Всъщност отговорът на въпроса какъв е смисълът да трупаме знание моят 8А клас от Националната гимназия за древни езици и култури “Свети Константин-Кирил Философ” получи още на първия учебен ден в първия час по любословие, воден от основателя на училището и пръв директор Гергина Тончева, която изписа с тебешир на дъската латинската сентенция “Non scholae sed vitae discimus” - “Не за училището, за живота се учим”. 

Разбира се, да се учим за живота служат буквите. За живота? Какво ще рече живот, обаче? Да, буквите са помогнали на мнозина да спечелят пари, власт или слава. Понеже те са средството да получим натрупан преди нас опит и да бъдат предадени методите за неговото използване, така че в красив живот да бъдем богати, могъщи, прочути…Дали за това в живота, обаче, служат буквите?

Та нали свети Климент Охридски пише в своята Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ как той изоставил цялата красота на този живот, слава, дом и богатство… А житието му разказва как още като бил на седем години, той видял на сън стратегът да събира всички девици на града и му предложил да си избере от тях другарка и връстница-помощница, която си поиска, а свети Кирил ги огледал всички и си избрал една, от всички най-красивата по лице, сияйна и украсена с много златни огърлици и бисери, чието име било София, сиреч мъдрост!

Ако не за придобиване на богатство, власт и слава е главното предназначение на буквите, да не би то тогава да е за запазването на паметта за богатите, властимащите и прославените? За да не се загуби споменът и примерът за тях, както станало с траките по нашите земи, които си нямали свои букви и затова днес знаем повече за златните им съкровища отколкото за ценното за душите им… 

Едва ли, след като сам свети Кирил не виждал смисъл да помним онези, които със слаби умове дръзват да преминат като с гнили кораби през морска бездна в живота си и едни да потъват, а други, люшкани от безсилието на леността, с голям труд едва да могат да си отдъхнат… А самият той, като си помислел за суетата на такъв живот, окайвал го, и избрал да хване друг път, който е по-добър, и по него нямало да прахосва дните си “в шума на този живот”. 

Но ако не за материален или тщеславен успех и увековечаването му служат буквите, тогава за какво ни са и те, и знанието, което носят? 

Свети Кирил казвал, че няма нужда от нищо друго освен от учението, от което да събира разум, за да потърси честта и богатството на своя праотец. За него, когото наричали Философ, философия значело да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде образ и подобие на своя Творец, и - колкото е възможно - да се приближи до Бога. 

Затова той и брат му Методий създали славянска азбука и превели свещените книги на християните на езика на солунските българи. 

Защото смисълът на буквите е като у тези свети братя - както пише свети Климент Охридски - Божията премъдрост да си съгради храм в сърцата ни и върху езика ни като върху херувим да почива Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел. 

Това били скритите тайни, които двамата искали да възвестят на всички народи с достъпни словесни изрази, като ги разтълкуват разбрано: на едни - чрез писания, а на други - чрез проповед, защото Божията благодат се изляла в устните им и заради това Бог ги благословил навеки. И им помогнал да преборят триезичниците, които настоявали, че имало само три езика, на които да Му се въздава слава - еврейски, гръцки и латински, които свети Кирил нарекъл още пилатяни, защото на тия три езици Пилат написал надписа на кръста Господен. И ги попитал не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички и въздухът не е ли еднакъв за всички, та не ги е срам, като мислят, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядват да бъдат слепи и глухи. 

В наши дни, в които мнозина се научават само на притежанието на земното - от материалното в пари, къщи, коли, дрехи, храни и всякакви удобства до суетното на известността и властта - не е лесно даже с помощта на силата на буквите - като изговаряме с езика си разбрани думи, с които да можем да правим разлика между доброто и демонските образи - да гледаме както светите братя да правим само онова, което помага да се замени земното с небесното и да излетим из това тяло и да живеем с Бога. 

Защото никак не е лесно да следваме съвета от светикириловото житие да умъртвяваме сластите на този живот и гордостта със смирение. Макар да имаме - както царят когато проводил светите братя в Моравия написал на княза й Ростослав - дара на буквите за своя език, който е по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, скъпоценен камък и преходно богатство. 

Но смисълът на буквите е да стигаме до знание на по-висока степен от познанието за тленния живот. И с тях човек да се научи - както свети Кирил казва на хазарите - подобно на огъня, който изпитва златото и среброто, с ума си да отделя лъжата от истината. 

А голямата истина, която свети Кирил посочил когато бил при сарацините, е, че “Бог е сътворил човека между ангелите и животните, като го отделил от животните с дара на словото и мисълта, а от ангелите с гнева и плътската похот. И кой към която част повече се приближава, към нея се приобщава ­към низшите или към висшите”. 

Смисълът на буквите е да ни приобщават към висшите. И за живота на приобщените към висшите ни учи нашето училище, благословено да носи името на свети Константин-Кирил Философ. 

Затова придобиваме знание чрез буквите, защото - както е казано в Евангелието “каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си”. 

За живота на вътрешния човек у нас учим ние - нему служат буквите на светите Кирил и Методий. 

Дано всеки от нас се научи да чува вътрешния си човек, защото само той се подновява, макар външният човек и да тлее, както казва свети апостол Павел на коринтяните - думи, подходящи на днешната Светла събота (с която съвпада празника на светите братя) от Светлата седмица след Великден, през която отбелязваме именно човешкото обновление с Възкресение Христово. 

И дано - както се казва в Похвалното слово от свети Климент Охридски - преблаженият Свети Кирил дава духовна сладост и на нашите думи, възсиява благоразумна светлина и на нашите лица, прогонва и нашата сърдечна слепота, насочва в правия път и нашите стъпки, изцелява и нашите души … 

И нека молим свети Константин-Кирил Философ да се застъпва за нас пред Бога да разберем истинския смисъл на нашите букви и знанието, на което учи чрез тях училището ни с неговото име като един от създателите им.“