site.btaНяма ясни ранни симптоми за появата на злокачествен тумор на дебелото черво, докато не стигне в напреднал стадий, посочи проф. д-р Пламен Пенчев

Няма ясни ранни симптоми за появата на злокачествен тумор на дебелото черво, докато не напредне. Понякога диагнозата се поставя твърде късно и това е основният проблем. Това каза в интервю за БТА проф. д-р Пламен Пенчев, ганстроентеролог и началник на Първо отделение в Клиниката по гастроентерология към Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в София.

По повод Световния ден за борба с рака на дебелото черво – 31 март, проф. д-р Пламен Пенчев обясни какво представлява и как се развива заболяването, кои рискови групи засяга и как протича неговото лечение. Той посочи съвременните методи за лечение и тяхната ефективност. Гастроентерологът подчерта значението на профилактичните прегледи и необходимостта от национална скринингова програма за контрол и превенция на заболяването.

Рак на дебелото черво – поява и симптоми

Колоректалният карцином, по-познат като рак на дебелото черво, представлява злокачествено новообразувание в дебелото черво и ректума, обясни проф. д-р Пламен Пенчев. По думите му в световен мащаб заболяването заема едно от челните три места като причина за смъртност от злокачествени новообразувания. Това е един от честите тумори в човешкия организъм и най-честият в храносмилателната система, допълни той.

Не е ясна точната причина за появата на този тумор, каза гастроентерологът и посочи, че вероятните фактори са различни. „Една част са генетично унаследени форми на рак, които не са често срещани – до 5%. Друга част са рискови фактори, които с течение на времето въздействат върху генетичния материал, като така се получава злокачественото образувание“, уточни той.

С напредването на възрастта се натрупват повече рискови фактори за развитие както на сърдечно-съдови заболявания, така и за стомашно-чревния тракт, допълни още проф. Пенчев.

По думите на гастроентеролога наднорменото тегло, физическата неактивност, бедната на фибри храна, консумацията на бързи въглехидрати и храни, богати на мазнини са сред основните причини за поява на колоректалния карцином.

„Няма ясни ранни симптоми за поява на злокачествен тумор на дебелото черво, докато не стигне в напреднал стадий. Понякога диагнозата се поставя твърде късно и това е основният проблем“, посочи проф. Пенчев. По думите му ректалното кървене е най-отчетливият знак на поява на злокачествен тумор. „Това е алармиращ симптом и понякога той може да спаси живота на пациента. Кървенето, макар и невинаги, би могло да бъде и ранен симптом“, посочи специалистът. Той добави, че промяната на чревните навици, промяната в апетита, загубата на тегло, както и симптоми на запушване на червата са сред признаците, които се наблюдават в по-късен етап. 

Новообразуванията на дебелото черво

„Над 90% от туморите на дебелото черво първоначално са доброкачествени образувания по вътрешната повърхност на дебелото черво, наричани полипи. С течение на времето някои полипи мутират и се превръщат в ракови тъкани. За да стане това, са необходими повече от десет години“, разказа д-р Пенчев. По думите му, ако случайно някое от доброкачествените образувания прокърви, пациентът сам отива на преглед при специалист, поставя се диагнозата и съответният полип се отстранява ендоскопски, без да се налага хирургична намеса – по този начин болестта е излекувана напълно в доброкачествения си стадий. В останалите случаи трябва да се направят скринингови изследвания на лица, които нямат симптоми, но са с риск да развият, допълни той.

Развитие на тумора при мъжете и жените – има ли разлика?

Ракът на дебелото черво засяга почти поравно мъжете и жените, каза проф. Пенчев и посочи, че разлика може да бъде направена, когато пациентът има желязодефицитна анемия и се наблюдава кървене от храносмилателния тракт. „Ако кървенето е скрито и не е явно, при мъжете 100% се дължи на кървене от храносмилателния тракт, от които около 70% от причината се намира в дясната половина на дебелото черво, там може да има или полипи, или тумор. При жените случаят е 50 на 50, защото кървенето може да е от гениталния тракт по време на менструация или дори след менопауза, което е особено алармиращ симптом. В останалите 50% кървенето е от храносмилателния тракт, поради образуван доброкачествен или злокачествен тумор“. Проф. Пенчев подчерта, че при такъв случай при жените е препоръчително да посетят както гинеколог, така и гастроентеролог.

Скрининг, профилактика и диагностициране на колоректалния карцином

Всеки човек над 50 години е със средностатистически риск от поява на колоректален карцином и трябва да си направи поне една скринингова колоноскопия, подчерта проф. Пенчев. За пациенти с един или повече рискови фактори колоноскопията може да се направи по-рано, като е необходимо след това да се провеждат периодично подобни изследвания. По думите му препоръчителното провеждане на колоноскопия за лица със средностатистически риск е през десет години, а за тези с един или повече рискови фактори – между две и пет години.

Според проф. Пенчев най-сигурният метод за скрининг е колоноскопията и го определи като „златен стандарт“ в тази практика. „Това е инвазивно изследване, трудно е за изпълнение и трудно се понася от пациента, но е необходимо“, поясни той. Друг метод, който посочи гастроентерологът, е скрининг с т.нар. хемокулт тестове (фекален тест за проверка на окултно кървене). „Когато хемокулт тестът е положителен, означава, че пациентът трябва задължително да посети гастроентеролог и да се проведе колоноскопия. Може да има кървене от по-висок отдел на дебелото черво, от стомаха или от тънкото черво, но това също трябва да бъде уточнено от специалистите“, подчерта проф. Пенчев. 

С профилактичните мерки злокачественото новообразуване на доброкачествените тумори е предотвратимо. Когато заболяването е открито като полип в доброкачествения стадий, още наричан бенигнен, и се премахне по ендоскопски път, това предотвратява развитието на злокачествен тумор“, допълни още гастроентерологът.

Необходима е национална скринингова програма, която да бъде финансирана и добре организирана, както и да предлага качествено лечение, смята проф. Пенчев. По думите му инициативите за профилактични прегледи и информационните кампании са полезни, но са временни. Според него те трябва да бъдат постоянни и на национално ниво. 

Лечение на рака на дебелото черво

Има различни модели на лечение, като те зависят от това къде се намира туморът и в какъв стадий е открит той, поясни гастроентерологът. По думите му за тази цел се съставя екип от специалисти – гастроентеролози, хирурзи и онколози, който преценява как ще протече лечението. „Начинът на лечение може да бъде само хирургично, с облъчване или с химиотерапия, но е тясно специализиран и се решава от съответния онкокомитет“, уточни проф. Пенчев.

Постижение е, ако със съвременното лечение можем да удължим живота на пациента с открит тумор, независимо дали е напълно излекуван, каза още специалистът.

Процентът на заболеваемост от рак на дебелото черво се увеличава, а възрастовата граница спада

Процентът на заболеваемост от рак на дебелото черво се увеличава, а възрастовата граница спада, уточни проф. Пенчев и поясни, че тази тенденция не е само в България, но и в световен мащаб. Наблюдава се феномен на „подмладяване“ на болестта и се търсят причините за това. Поради това в САЩ препоръчителната възраст за първоначална скринингова колоноскопия от 50 години е паднала на 45-годишна възраст. Поставя се въпросът и кога да бъде крайната възрастова граница за скринингови процедури – приемаше се до 75-годишна възраст, а сега се говори за до 85 години, каза още гастроентерологът.

Имали сме пациенти с фамилна обремененост, които са били под 20-годишна възраст, но те са изключение. Основно пациентите с доказан тумор на дебелото черво са над 50 години.

Проф. д-р Пламен Пенчев посъветва всеки, навършил 50 години, да направи поне една профилактична колоноскопия, а за хора с фамилна обремененост препоръча изследването да се проведе на по-ранна възраст – на 40-45 години. Според резултатите, лекарят определя кога ще се извърши следващия преглед, уточни той. Проф. Пенчев каза още, че при оперираните пациенти се спазва дългосрочно следоперативно проследяване на състоянието им. То включва ежегодно изследване на туморни маркери, контролни ехографии и позитронно-емисионна томография.

Проф. д-р Пламен Пенчев е гастроентеролог с повече от 30 години професионален стаж. Началник е на Първо отделение в Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, секретар е на Българското дружество по гастроентерология (БДГЕ). Преподавател е в Медицинския университет в София.