Революцията на изкуствения интелект и ролята му за образованието като средство за преодоляването на неравенства, обсъдиха експерти на дискусията “Цената на личния преход – зелен, дигитален и демографски”, която се провежда днес в София ивент център. Събитието е организирано от Фондация "Фридрих Еберт" - България, Института за социална интеграция и Фондацията за европейски прогресивни изследвания към Партията на европейските социалисти (ПЕС).
Бъдеще няма. То не е нещо, което ни се случва, а нещо което ние случваме. Бъдещето не е предопределено, каза Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). По думите му това е важно, защото много хора смятат, че в бъдещето ще има изкуствен интелект (ИИ), а това вече е факт.
Това, което се случва в момента, става много бързо. Времето, за което трябва да се адаптираме, става по-кратко, посочи Димитров. Според него демокрацията или по-свободният начин на живот е по-ефективна система за иновации. Именно когато една държава е по-иновативна, тя е по-богата, отбеляза той. Ако нямаме добро, силно ляво, не можем да имаме и силно дясно. За да е добре едно общество, трябва да имаме и от двете и да се балансират, каза той.
Според Димитров животът е преход с предизвикателства, с които трябва да се справим. Той отбеляза, че вече се намираме в петата индустриална революция на ИИ, а всяка следваща революция ще се случва рязко и бързо от тук нататък. Милиард хора трябва да се преквалифицират до 2030 г. Поколението Z ще трябва да сменя професии през пет- шест години, за да се адаптира към предизвикателствата на деня, отбеляза Димитров. Той посочи, че има развиващи се и догонващи икономики. По думите му страната ни е от привилегированите, тъй като имаме традиции в образованието. Проблем е обаче, че не всяко дете разбира какво се пише на дъската, затова има и образователна пропаст, обясни Димитров.
Проблемът не е в знанията, в информацията, а в това да открием коя информация е важна. Трябва да разтоварим учебните програми и да накараме децата да мислят, отбеляза Димитров. Решението на проблемите се корени в ИИ, защото той е големият изравнител на възможности. ИИ може да преподаде урока на всяко дете по начин, по който да го разбере и ИИ няма да загуби търпение, за да обясни отново, добави той.
Димитров заяви, че за първи път страната ни има шанс за равен старт по отношение на ИИ. Сега е моментът да сме бързи и адаптивни. Можем да сме лидерите, каза още той.
Образованието за нас е национална ценност, каза Наталия Митева, заместник-министър на образованието и науката. Има много добри успехи, върху които да стъпим, влизайки в новата епоха на ИИ. Образованието е най-мощният изравнител на възможности или по-скоро може да бъде, коментира тя.
Според Митева образованието трябва да бъде ориентирано не към дейности, а към резултати, а това изисква промяна в мисленето. ИИ вече е в образованието, отбеляза Митева. Нашата цел е да освободим повече време на учителите да работят с учениците, добави тя. Митева посочи, че е изключително важно да бъде променена формата на външното оценяване.
До 2030 г. в резултат на ИИ над един милиард работни места ще претърпят трансформация, каза проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи. По думите ѝ това поставя образователните системи пред огромни предизвикателства.
Според Международната агенция по енергетика до 2030 г. в световен мащаб ще има потребност от нови 14 милиона зелени работни места, посочи проф. Темелкова. Global Green Skills Report на Linkedln от 2022 година сочи, че броят на работните места, изискващи зелени умения, е нараснал средно с 8% годишно през последните няколко години, отбеляза тя.
Човечеството е прежиляло много революции, но ИИ не е една от тях, защото никоя от тях не е конкурирала човека като сума от способности, посочи Иво Христов, член на ЕП от Групата на S&D. Човекът е единственият жив вид, който оспорва съществуването на Бог, добави той. Христов заяви, че ИИ е наше творение, а нашият човешки вид ще има проблем с него - че ще може да го отрече. Проблемите на ИИ са вече тук редом с възможностите, отбеляза Христов. По думите му в демокрацията ИИ вече поставя множество предизвикателства като диипфейк технологията, която може да създаде политик с глас и подобие.
Ако сме оптимисти, в наши ръце е да градим бъдещето. Опитът показва, че отдавна е загубена думата на политическия дебат и бизнесът води, каза Христов. Виждаме епичната битка за съхраняване на европейската битка от генетично модифицирани организми интервенции, опасявам се, че същото ще стане и с ИИ, добави той.
Изкуственият интелект е инструмент, който можем да овладеем в наша полза, смята Елена Йончева, член на ЕП от Групата на S&D. Йончева разказа, че е задавала въпроси на ChatGPT и е получила обективни отговори и анализ.
ИИ може да бъде наш сътрудник и асистент, но за определени среди представлява огромна опасност, особено за тези, които се опитват да превърнат журналистиката в инструмент за прокарване на политически и корпоративни инструменти, коментира тя.
ИИ, ако не бъде опитомен и овладян в коректната политическа посока, може да бъде наш много голям съюзник, каза Йончева. Според нея трябва да има конкуренция между различните платформи за ИИ. Конкуренцията ще парира опитите за неговия контрол. По думите на Йончева трябва да има регулации, но минимални, за да има условия за конкуренция.
