site.btaОБНОВЕНА Преходът – зелен, дигитален и демографски, е акцентът на дискусията “Цената на личния преход” в София

Преходът – зелен, дигитален и демографски, е акцентът на дискусията “Цената на личния преход” в София
Преходът – зелен, дигитален и демографски, е акцентът на дискусията “Цената на личния преход” в София
Снимка: Христо Касабов, БТА

Преходът – зелен, дигитален и демографски, е акцентът на дискусията “Цената на личния преход”, която се провежда днес в София ивент център. Събитието е организирано от Фондация "Фридрих Еберт" - България, Института за социална интеграция и Фондацията за европейски прогресивни изследвания към Партията на европейските социалисти (ПЕС).

В света се случват три големи трансформации – зелена, дигитална и демографска. Обвързани помежду си, те в голяма степен ще определят бъдещето на човечеството, каза Сергей Станишев, член на ЕП от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. По думите му готовността за тези трансформации ще се превърне в конкурентно предимство за държавите, икономиките и обществата ни. Искаме или не – те са тук и ще променят страните, средата и живота ни. По-добре е да ги приемем и да се подготвим за тях, защото отлагането им във времето ще струва в пъти по-скъпо на всички нас, но най-вече на следващите поколения, изтъкна той. 

Станишев заяви,че по природа левицата е действена, активна – никога не се е изправяла срещу прогреса и технологичните революции, но винаги е отстоявала ясните човешки императиви – човечност, свобода, справедливост. Мисия на лявото днес е да съчетаем технологичния прогрес със социалния, каза още Станишев.

Средната заплата в България е малко над 10 000 евро годишно – три пъти под средната за Европейския съюз, каза по време на форума Петър Витанов, член на Европейския парламент (ЕП) от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. На второ място сме сред страните по дела на лицата в риск от бедност и социално изключване, все повече хора живеят под линията на бедност, добави Витанов.

Имаме ужасяващи регионални неравенства, не само национални, защото отвъд София и няколко други града, ние се намираме в една демографска пустиня, където самото намиране на работна ръка се превръща в огромно предизвикателство, коментира той.

Зелената сделка буди недоверие, защото хората наистина са разтревожени от това да не останат на студено и без възможност да си платят дори светлината, каза още Петър Витанов.

Предстоящата трансформация не трябва да бъде на отделни групи. Ще успее най -добре, когато хората имат право на глас, каза Жак Папаро, директор на Фондация "Фридрих Еберт" - България. По думите му политиките са в основата, за да се запазят и укрепят социалната държава и правата на работещите. 

Техническите иновации напълно трансформират съществуващите работни процеси. Процесът не приключва при фабриките, той променя нашето отношение към общуването, посочи Папаро. Според него изкуственият интелект дава възможност за икономически обрат в големи размери. Новите форми на заетост подкопават съществуващите социални стандарти. Появяват се нови зависимости, каза още Папаро. 

През последните 20 години нашите държави минаха през икономическо сближаване, но без социално. Повечето държави от Източна Европа наблюдават по-голям темп на развитие спрямо тези от Западна Европа, каза Ласло Андор, генерален секретар на Фондацията за европейски и прогресивни изследвания (FEPS), еврокомисар за заетост, социални въпроси и социално приобщаване (2010 - 2014 г.). По думите му по отношение на социалния модел разликата е в обратната посока – в полза на западните държави. 

Ключът към икономическия растеж и конкурентоспособност е в това да държим данъците ниски, за да генрираме икономически растеж и в бъдеще да берем плодовете от това, каза Андор. Той изтъкна, че тази парадигма обаче работи за определено време. 

По думите му важна стъпка е приемането на европейската директива за координиране на минималните заплати. Тя ще донесе повече ползи на държавите на изток, където няма колективно договаряне. Това води до големи различия между източните и западните държави, коментира той. 

Ласло Андор отбеляза, че ще са необходими и други инициативи и политики, които да гарантират, че сближаването между източните и западните държави не се мери само по брутния вътрешен рподукт, а по условията на труд, заплащане.

Не можем да говорим за преходи, без да говорим за хората, които работят, каза Йонек Полет, заместник генерален секретар на ПЕС. 

Преквалификацията и ученето през целия живот са ключови думи през предстоящите години и трябва да гарантираме правото на хората да запазят работните си места непокътнати, когато изкуственият интелект бъде въведен, каза Полет и посочи и изграждането на постоянен инвестиционен капацитет, който ще позволи влагането на ресурси в нашите икономики. По думите му това са само част от решенията, за които Партията на европейските социалисти ще се бори, за да осигури възможно най-лесен личен преход за гражданите. 

Животът все още е твърде труден за твърде много хора в нашия съюз - затова и изборът на нашия водещ кандидат за председател на ЕК Никола Шмит, ясно показва, че качественият труд с достойно заплащане е знамето, което ще носим в предстоящите избори, каза Полет. Ако не успеем да приемем дигитализацията и зеления преход, няма да оставим перспектива за младите хора да останат. Трябва да посрещнем тези преходи, и ако го направим правилно, те ще бъдат сила за повече солидарност и равенство, каза още той. 

Зеленият преход ще изисква постоянни усилия към ограничаване отрицателното въздействие на нашата дейност върху околната среда, смята Андриана Сукова, заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ към Европейската комисия.

Дигиталният преход също ще бъде с доста ускорен темп и трябва да бъдем в синхрон с неговата скорост. Демографският преход също не е лесно преодолим. Отнема време да дадем нови възможности и да обучим нови хора, коментира тя. Според нея преходите ще бъдат дълги и не се очаква да имат финална точка.

Делът на ЕС от световното население ще продължи да намалява (от 6% днес на под 4% през 2070 г.), което потенциално ще намали относителната тежест на единния пазар в световната икономика и геополитическото влияние на ЕС, посочи тя. Населението застарява и разходите за здравеопазване, дългосрочни грижи и пенсии се очаква да нараснат от 24,6 % от БВП през 2019 г. до почти 27 % през 2040 г., отбеляза Андриана Сукова.

70% от българите не са запознати с напредъка по Зелената сделка и Плана за декарбонизация на ЕС, а 21% са запознати, останалите не могат да преценят. Това сочи проучване на „Тренд“, което представи Димитър Ганев по време на форума.

Възложител на проучването е Сергей Станишев. Обемът на извадката е 1016 ефективни интервюта с респонденти на възраст 18+ г. Методът на регистрацията е пряко полустандартизирано интервю „лице в лице". Периодът на провеждане е 17–24 януари 2024 г.

80% не са запознати с приетото от Европейския парламент законодателство за регулиране употребата на изкуствен интелект. 12% са запознати, а останалите не могат да преценят.

49% не биха закупили електромобил, ако има създадена възможност за частично безвъзмездно финансиране от страна на държавата. 32% биха се възползвали. Данните показват, че половината от българите са ползвали климатик през лятото, а другата половина – не.

51% от анкетираните отговарят, че жилището, което обитават, е достатъчно отоплено, а 46%, че не е. 51% нямат проблем с месечното заплащане на енергийните сметки, а 44% - имат. 

/МК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:15 на 05.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация