Зеленият преход като решение за икономическите и демографските предизвикателства е сред акцентите на дискусията “Цената на личния преход – зелен, дигитален и демографски”, в София ивент център. Събитието е организирано от Фондация "Фридрих Еберт България", Институтът за социална интеграция и Фондацията за европейски прогресивни изследвания към Партията на европейските социалисти.
Климатичните промени са истински и цената от бездействието би била най-висока, заяви Атанас Пеканов, икономист от Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), служебен вицепремиер на Република България (2021 - 2023). Наблюдаваме страни, които правят нужните стъпки и това не е задължително да носи икономически загуби, не носи загуба на благосъстояние, допълни той.
Климатичните промени са истински и всяка една година продължават да се влошават. Миналата година имахме рекордно високи температури. Усещаме промяната в климата и си даваме сметка каква огромна цена може да има това върху начина ни на живот, глобалната икономика и производството, коментира Пеканов.
Според него зелената сделка е наслоена със скептицизъм, защото се свързва със забрани, регламенти. Пеканов отбеляза нуждата да инвестираме в нови работни места, за да бъдат успокоени хората и регионите, които, може би, имат причина да изпитват скептицизъм. Зеленият преход носи рискове за определени групи от хора и региони, и именно те имат нужда от инвестиции, каза още Атанас Пеканов.
Петко Димитров от „ПрайсуотърхаусКупърс“ посочи, че е направено проучване сред лидерите. Ние очакваме в резултат на влизането на изкуствения интелект (ИИ) и на зелените инвестиции да има съкращение на работна ръка, каза той. По думите му в „кулоарите“ на Давос е бил задаван въпросът къде е бил ИИ по време на ковид, за да каже на банките да намалят лихвите си.
Настояваме на европейско ниво да бъде помислено за специална директива за справедлив преход, каза Огнян Атанасов Вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Ако има директива, някой в държавата най-после ще ни чуе и ще започне да работи по национален план за справедлив преход, за което настояваме много отдавна, каза той. Не става въпрос само за енергетика, справедливият преход касае селско стопанство, транспорт, строителство, индустрия, добави Атанасов.
Енергийната бедност в България остана един кух термин, отбеляза доц. д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. По думите ѝ Планът за възстановяване и устойчивост е донесъл сериозен ресурс, но конкретно най-уязвимите групи са останали изключени от вторите фази на съфинансиране.
Днес излязоха статистики, че във втората фаза на финансиране ще бъдат върнати 260 млн. Въпросът е защо гражданите останаха без подкрепа за тези 20%, коментира тя. Не е направено нищо освен приемането на енергийната бедност. Няма отговорно министерство, което да координира тази мултисекторна политика, каза още Пенева.
Енергийните общност функционират като здравната каса – всички инвестират, а ползва, който има нужда, каза доц. д-р Владимир Зиновиев – директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура към Университета за национално и световно стопанство. Това е ключовият момент, с който трябва да се научим да живеем, че на всеки един от нас сумарно плюсът от създаването на една енергийна общност ще бъде различен, но взети заедно ще плащаме по-малко за електроенергия, защото ще консумираме по-малко от мрежата, обясни доц. Зиновиев.
Климатичната криза е решима, но ще трябват още доста страдания и усилия, и мисля, че се приближаваме към този момент, в който ще имаме солидарност помежду си, а това е нещо, което ние като хора правим по-добре от ИИ, коментира Апостол Дянков – ръководител на програма „Климат и енергия“ към WWF.
/РИ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
