site.btaРадостен факт е, че в България започна широк обществен диалог за Стратегията за детето, каза министър Шалапатова

Радостен факт е, че в България започна широк обществен диалог за Стратегията за детето. Това заяви министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова по време на заседание на парламентарната Комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта, на което тя изнесе резултатите от представения доклад по Конвенцията по правата на детето пред Комитета по правата на детето към ООН. Напредъкът по стратегията е бил отчетен пред Комитета. Давахме си сметка, че по тази линия ще бъдем много критикувани, че поредни години нашето общество и институциите функционираме, без да имаме стратегически цели за детето, коментира министърът.

Работата за укрепване на системата за закрила на детето, промените през 2020 г. в Закона за закрила на детето, напредъкът в процеса на деинституционализация са били другите положителни стъпки, представени пред Комитета, информира Шалапатова. Тя е очертала и напредък по проблемите с насилието над деца и детската смъртност. България е една от малките страни от Европейския съюз, която пилотно реализира програма на местно ниво за борба и изкореняване на детската бедност по линия на европейската гаранция за детето, отбеляза също министърът. Подкрепата за децата от Украйна е друга положителна стъпка, представена пред Комитета, стана ясно още от изказването на Шалапатова. Пандемията, военните конфликти, политическите промени у нас бяха посочени от нея като предизвикателства. Когато излязат препоръките, ще изработим план за реализирането им така, че Комитетът да има увереността, че в България отговорно подхождаме към резултата от целия този диалог, коментира тя.

Имаше въпроси относно движението на здравни показатели като детска смъртност и нива на опити за самоубийства. Докладвахме, че има намаляване на детската смъртност. От 2016-2022 г. детската смъртност в България е намаляла с около 2 промила и в момента е 4,8 (на 1000 живородени деца, бел. авт.), което е исторически най-ниската стойност, заяви заместник-министърът на здравеопазването Михаил Околийски, който е присъствал на представянето на доклада пред Комитета. Нивата на детската бедност у нас все още се различават от средната стойност в Европейския съюз, но сме на прав път, смята Околийски. Липсва всъщност уеднаквяването на подхода в градовете и в по-малките населени места, където детската смъртност е по-висока, каза той. Околийски увери, че Министерството на здравеопазването (МЗ), Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката работят съвместно по темата с ранно детско развитие. МЗ е възстановило дирекцията за майчиното и детското здраве. Имаме национална стратегия за психично здраве, която се въвежда усилено. В нея има залегнали дейности, засягащи децата и юношите, докладва още Околийски. Интегрирането на всички здравни данни в националната здравноинформационна система е било прието от Комитета положително. По думите на заместник-министъра това ще позволи „прегледа на цялото здравно обслужване от раждането до напреднала възраст“, което ще доведе до създаване на различни справки по отношение на редица заболявания.  

Напредък в детското правосъдие през 2022 и 2023 г. отчете заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев. В период от около две години са приети изключително много закони, отнасящи се към правата на децата, каза той. В изложението си пред представителите на ООН акцентирах върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които бяха транспонирани две важни директиви на ЕС – едната касае правата на непълнолетните заподозрени и обвиняеми в наказателния процес, а втората се отнася до правата на децата, жертви на престъпление, обясни Дечев. Пред ООН той е докладвал и промените в Семейния кодекс за сключването на брак с непълнолетни и отпадането на тайната на осиновяване. Към настоящия момент брак в България могат да сключват единствено лица, навършили 18 г. и не е възможно прилагане на изключение по отношение на други под тази възраст, подчерта Дечев. У нас има 70 специализирани помещения за разпити на деца, т.нар. сини стаи, посочи той. Обучението на съдии и прокурори по случаи с деца, пострадали от престъпление или заподозрени в такова, също е било посочено пред Комитета като напредък в детското правосъдие. Когато трябваше да докладваме какво е направено, в парламентарната правна комисия бе прието на първо четене изключително важно изменение в Наказателния кодекс, отнасящо се към детската порнография.