Обобщение

site.btaНяма непосредствена заплаха за националната сигурност на страната, беше потвърдено и след заседанието на председателския съвет на парламента

Няма непосредствена заплаха за националната сигурност на страната, беше потвърдено и след заседанието на председателския съвет на парламента
Няма непосредствена заплаха за националната сигурност на страната, беше потвърдено и след заседанието на председателския съвет на парламента
Снимка: Владимир Шоков, БТА

Няма непосредствена заплаха за националната сигурност на страната, беше потвърдено и след заседанието на председателския съвет на Народното събрание, свикано в контекста на войната срещу Държавата Израел и войната в Украйна.   

В съвета участваха председателят на Народното събрание Росен Желязков и представители на парламентарните групи, както и министър-председателят Николай Денков, министърът на вътрешните работи Калин Стоянов, главният секретар на МВР Живко Коцев и ръководителите на службите за сигурност. 

Вчера при президента Румен Радев се състоя консултативна среща за рисковете и заплахите пред националната сигурност в резултат на актуалните конфликти, но без участието на председателите на парламентарни групи. На срещата бяха поканени, но не присъстваха председателят на Народното събрание Росен Желязков, министрите Тодор Тагарев и Калин Стоянов, и главният секретар на МВР. Няма пряка заплаха за националната ни сигурност и институциите трябва да са заедно, когато има важни задачи, бяха основните послания от срещата вчера при държавния глава. 

След председателския съвет днес представители на политическите сили в парламента коментираха дали е било нужно да има две срещи за националната сигурност – една в Президентството и друга в Народното събрание, както и дали службите за сигурност са си свършили работата.

Министър-председателят Николай Денков каза, че непосредствена заплаха за България няма, с изключение за обекти, свързани с израелската държава, каквито са посолствата, синагогите, туристическите групи и там трябва да се внимава. Той посочи, че правителството вече е предприело мерки за охрана на ключови обекти като гари, пристанища, летища. Един риск, който не трябва да се подценява, е възможна бъдеща бежанска вълна, но тя не се очаква в непосредствените дни и посоките в момента не са към България, а към други държави, каза Денков.  

Премиерът коментира, че чул мнения, че може би не е трябвало да се отзове на поканата на президентската институция за консултативна среща, но смята, че институциите трябва да започнат да работят заедно. Затова Денков каза, че вчера е информирал лидерите на партиите, които подкрепят правителството, че ще отиде на тази среща и е обърнал внимание, че Съветът по сигурността към Министерския съвет включва и представители на Президентството. 

Преди него лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че службите и МВР трябва да имат изключителна бдителност. „Имаме много общности тук, които се мразят, много трябва да сме внимателни, имаме и атентат в Сарафово, още по-внимателни и бдителни трябва да бъдем, и още по-внимателни в изказа и действията и твърди и категорични срещу тези, които сеят терор“, добави той.  

На въпрос какъв знак дават институциите, че за една и съща тема се събират в различни формати на различни срещи, Борисов каза: “В Конституцията е уредено как да се случва - Консултативен съвет за национална сигурност, на който всички щяхме да сме заедно, така че въпросът не е към мен, а към тези, които ги организират“.  

Борисов коментира, че, ако Денков е искал да отидат партийни лидери на срещата в Президентството, е щял да поиска Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС). „От него зависи дали да участва или не, там насила не карат“, добави председателят на ГЕРБ. 

Според съпредседателя на ПГ на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) Атанас Атанасов президентът е трябвало да свика КСНС, където да бъдат представени всички политически партии от парламента, там да се обсъдят задълбочено всички гледни точки и най-важното - да се поиска от службите да представят план по какъв начин трябва да се неутрализират рисковете за националната сигурност. След заседанието на председателския съвет Атанасов смята, че няма пряка заплаха за българската национална сигурност. 

Научих повече от CNN, отколкото от доклада на ДАНС, коментира съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Кирил Петков. Той обаче добави, че някои служби са се справили много добре, като служба „Военно разузнаване“. Според Петков това, което е ясно е, че трябва да има реформа в службите. Той добави, че това, което се случва в Държавата Израел, показва колко е важно службите да работят добре, защото пропуск в службите може да има голям ефект върху националната сигурност. 

За Петков правилният формат за обсъждане е Съветът по сигурност при премиера Николай Денков, защото там има и хора от Президентството, и може да покани всеки един от лидерите на политическите партии плюс службите.  

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че не е чул нищо притеснително в докладите на службите. Той посочи, че са слушали общи приказки. Аз щях да съм по-притеснен, ако имаше нещо конкретно, което да се каже, защото на този председателски съвет присъстваха хора, чието място не беше там, добави Костадинов. Влизаха хора, носеха кафета, докато се четяха докладите, влезе фотографът един път, втори път, коментира той. 

Попитан трябвало ли е президентът Румен Радев да свика КСНС, лидерът на „Възраждане“ отговори: „Разбирам мотивите на президента, защото той не искаше Кирил Петков да присъства на тази среща. Той си го каза директно още преди месеци, когато излезе записът, в който самият Кирил Петков заявява, че се консултират решения за назначения на шефове на службите с посолствата“.

"За България към момента ни казаха, че няма пряка заплаха. Единствено може би миграционен натиск, в един момент, допълнително ще ни информират", коментира и депутатът от ДПС Делян Пеевски след заседанието на председателския съвет. 

На въпрос за работата на службите за сигурност, той каза: „С това, което докладваха, за момента смятаме, че са си свършили работата“. 

Попитан дали вчера е трябвало да има КСНС, той отговори, че сто процента е трябвало да има.  По думите му в такава ситуация трябва да има пълно обединение, а да се разделят властите е абсурдно. "Беше излишно да има два съвета и това се случи, защото партийните лидери не бяха на другия“, коментира той.   

Председателят на ПГ на „БСП за България“ Корнелия Нинова каза, че според БСП има поне два риска за страната ни, които са се чули и в докладите на службите. По думите ѝ, първият е, че ни очаква гигантска мигрантска вълна, а България не е подготвена за това. Тя посочи като втори риск - цени, инфлация и продоволствена криза. 

„Не чухме решение на реалните проблеми при президента. Днес се случи същото, изслушахме службите – никакво решение за България, просто един разказ и никакво решение“, коментира Нинова след председателския съвет в парламента. 

„Президентът наруши закона, като не свика Консултативния съвет за национална сигурност, така, както е описан и го изисква и Конституцията, и законът“, посочи Нинова. Според нея случилото се вчера в президентството е било квази - среща, без парламентарно представените партии, защото държавният глава не ги харесва.  

Ако утре правителството оцелее, ние веднага започваме събиране на подписи за вот на недоверие по темата за националната сигурност и отбрана, които внасяме още другата седмица, обяви лидерът на БСП. 

Председателят на ПГ на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов коментира, че „нашите разузнавателни служби работят толкова, колкото могат, без да се скриват зад трудностите, които има“. „Сега ми е интересно тези от сглобката дали биха тръгнали да сменят шефовете на службите в такава ситуация“, коментира той. По думите му смисълът на председателския съвет е бил да се чуе какво е положението, тъй като конфликтът в Държавата Израел е достатъчно голям, с тенденции за изостряне и с трудно предвидими последствия. 

Според Йорданов, ако конфликтът се разрасне, горивата и петролът ще поскъпнат. „Хубавото е, че нашите служби са се задействали с целия капацитет, който имат. Към тях трудно можем да отправим укор в момента“, посочи той и обърна внимание, че капацитетът на службите не е много голям, защото са оставени недофинансирани и недоокомплектовани.

/МК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:19 на 23.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация