site.btaС Божич и в Горно Драглище дойде време за крехките свински мръвки, чекането, суджуците и греяната ракийка

BOBSTH 09:35:31 26-12-2013
RM0937BO.002
Горно Драглище - Коледа - трапеза

С Божич и в Горно Драглище дойде време
за крехките свински мръвки, чекането,
суджуците и греяната ракийка


С. Горно Драглище, 26 декември /Емил Михайлов, БТА/
С Божич, както в Разложкия край наричат големия християнски
празник Рождество Христово, свършват постите и в Горно Драглище
също идва време за крехките свински мръвки, чекането, суджуците
и другите домашни вкусотии на коледната трапеза.
За нас Коледа е Божич /Божик/ и тогава хората, които са
постили, се мърсаа, т. е. започват да ядат и блажно, разказва на
характерния местен диалект Надка Кротева, позната повече като
Дешка. Така се нарича и известната вече в четирите посоки на
света къща за гости, която са отворили преди седем-осем години с
мъжа й Владимир. С традиционни гозби тук сядат на семейната
трапеза, с тях гощават и карат да облизват пръстите си и
туристите, дошли да се насладят на домашния уют в този
гостоприемен дом.
За Коледа сега сме направили и ялова баница, продължава Дешка.
Нарича се така, защото в нея няма нищо, в корите нищо не се
завива, само се слага малко оливце, за да се опече, допълва
домакинята. Едно време, както разказва баба Вили - майката на
Дешка, сиренце са си позволявали да слагат само по-богатите
люде. Корите са домашни. Но пък са толкова фино разточени и така
са се разтреперили, т. е. така е бухнала баницата в тавата и
изглежда толкова крехка и апетитна, че едва чакаш да я опиташ. В
това няма нищо случайно, защото баба Вили на ръка е замесила
тестото и е разточила корите, както тя си знае. И го прави сякаш
без усилие, толкова сръчно и бързо, че младите само могат да
гледат и да се учат. За Коледа всеки иска да си разточи сам
корите, направо е уникална баницата ни, хвали се Дешка.
На трапезата задължително присъства и дробеното. Това са
крехките свински мръвки от закланото тези дни прасе, изпържени
на домашната "циганска" печка на дърва, която придава толкова
приятен и различен вкус на всичко сготвено на нея. За Коледа и
Нова година в Разложко не пропускат да сготвят и чекане с ориз и
месо от кокала на прасето. Защото все пак е гуде вакът, т. е.
времето на прасето, "превежда" от горнодраглишки диалект на
по-разбираем български Дешка собствените си думи. Затова и това
"яденце" трябва да се направи. В него се слага от цвеклото,
което е направено на туршия, и то ври с кокала от гудето. Като
поври два-три часа, му сложим една стиска ориз, чушка, която е
препечена на печка, малко червен пиперец се слага, ако искаш,
защото пиперката си пуска и тя, и е готово за ядене, обяснява
домакинята.
И всичко това върви много с яловата баница, тя е като хляб. Но
пък и погачата се слага на коледната трапеза, след като рано
сутринта е омесена и опечена и занесена в селския храм
"Въведение Богородично". Там тя се освещава заедно с другите,
които жените от селото носят. Жените раздават там за здраве на
присъстващите, а част от осветения хляб занасят веднага у дома
на семейството си заедно с благословията, която са получили, за
да я споделят с най-близките си. Преди да отидат на черква, те
са сложили да ври задушеното - това е много обичаната и
популярна в този край капама. През това време мъжете са сгреяли
ракията.
То без рачийца не може, тя отпуска душата, тя отворя и моабето,
казва баба Вили. Нали трябва за здраве да се пийне, допълва
нейната голяма приятелка баба Янка. Двете са основали в Горно
Драглище КГБ - Клуб на готините баби, и с чувството си за хумор
и неподправена артистичност правят престоя на гостите в къщата
на Дешка незабравим. Яжте, пийте и благи думи думайте! - обръща
се към компанията баба Вили с първата наздравица.


/РУМ/