site.btaКултурният туризъм ще продължи да генерира престиж и приходи за общините и страната, смята Даниел Панов

BOBSTH 06:30:01 15-05-2016
AM1300BO.003 06:30
Велико Търново - Даниел Панов - интервю

Културният туризъм ще продължи
да генерира престиж и приходи
за общините и страната, смята Даниел Панов


Велико Търново, 15 май /Марина Петрова, БТА/
Културният туризъм ще продължи да генерира престиж и приходи за общините и страната, той е бъдещето и най-динамично развиващият се сегмент от световната туристическа индустрия, каза в интервю за БТА кметът на Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на УС на НСОРБ. Даниел Панов ще бъде гост на Дванадесетата световна среща на българските медии по света (17 - 21 май, Прага), организирана от БТА и Асоциацията на българските медии по света, на която ще се дискутира и темата за опазването на културно-историческото наследство и за културния туризъм.
"Културният туризъм носи на Велико Търново и на България не само приходи от туристическия бизнес. Той носи нещо стратегически много по-важно и ценно. Това е престижът, авторитетът, възможността по света за Старата столица и за България да се говори и мисли като за люлка на цивилизации с важен принос в световната история", коментира Даниел Панов.Той отбеляза, че идеята за популяризиране на страната като културно-историческа дестинация е възникнала в старата столица преди 13 години.
От тогава всяка година град Велико Търново е домакин на международното изложение "Културен туризъм", в което участват стотици български общини, туроператори, посолства и международни представителства.
Като председател на УС на НСОРБ Даниел Панов посочи, че опазването на културно-историческото наследство в продължение на десетилетия е било пренебрегван проблем, който едва напоследък започва да търси своето работещо решение. По думите му една от стъпките в тази посока е създаването на шест регионални филиала на Националния институт за недвижимо културно наследство. Според Панов подобна децентрализация ще позволи по-бърза обработка на документите за съгласувателните процедури по ремонти, укрепвания и реставрация на сгради, които имат статут на паметници на културата.
Културният туризъм е сложен и пъстър пъзел от множество различни елементи. В него свой важен принос имат не само институциите и хората от туристическия бранш, но и археолози, архитекти, музейни специалисти, експерти в рекламата, отбеляза Панов. Образованието в областта на туристическата индустрия има важен принос за подготовка на кадри с високо ниво, които ще са все по-необходими за този бранш, смята той.
Няма "големи" и "малки" общини, има общности, които гледат реалистично на своите ресурси и с общи усилия постигат целите си, посочи председателят на УС на НСОРБ. Той заяви, че от страна на изпълнителната власт има разбиране и диалог с общините за задълбочаване на процесите на децентрализация. Доказателство е оперативната програма "Региони в растеж", по която се предвиждат милиард и половина лева за проекти, разработени от общините, каза Даниел Панов.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Панов, Вие сте втори мандат кмет на Велико Търново, дългогодишен участник в работата на НСОРБ, а от няколко месеца и председател на УС на сдружението. Как мислите, увеличава ли се ролята на местната власт, на какъв етап е процесът на децентрализация?
Отговор: Убеден съм, а и фактите подкрепят убеждението ми, че ролята на местната власт е значима, стабилна и се увеличава. Местното самоуправление е оперативната власт, която стои най-близо до гражданите, има пряко отношение, отговорност и грижа за решаването на техните ежедневни проблеми.
Местната власт в много голяма степен е избирана мажоритарно от хора, които се познават, имат изградени отношения и създадено във времето доверие. Съвсем не е случаен фактът, че на местни избори активността на гражданите е относително най-висока. Децентрализацията е изключително важен процес за запазване на доверието от страна на гражданите към местната власт. В рамките на този процес представителите на местното самоуправление имаме надеждата, изискването и очакването, че ще успеем да преодолеем диспропорцията между огромните отговорности, които ни се възлагат и ограничените правомощия и ресурси, с които разполагаме. Новият състав на УС на НСОРБ имаме волята и решимостта да променим това и да направим реални стъпки в посока постигане на по-висока степен на децентрализация.

Въпрос: Като председател на УС на НСОРБ очертахте няколко спешни задачи. Сред тях - приемане на ясна методика за таксата за битови отпадъци в общините, промени в Закона за местните данъци и такси, строителството на АМ "Хемус" и пътят Русе - Свиленград. Срещате ли разбиране за тези въпроси от страна на държавата?
Отговор: Очевидно за всички непредубедени наблюдатели е подобреното ниво на диалог между правителството и местната власт. Това е едно от първите позитивни решения, които вече успяхме да постигнем. Подобряването на този диалог е особено важно, защото без него няма как да постигнем общите си цели в защита интересите на гражданите.
Доказателство за доброто партньорство е оперативната програма "Региони в растеж", по която се предвиждат милиард и половина лева за проекти, разработени от общините. Не само за Велико Търново, за региона, а за цяла Северна България развитието на проекта за автомагистрала "Хемус" и пътят "Русе - Велико Търново - Свиленград, част от трансевропейския коридор номер 9, е от стратегическо значение за десетилетия напред. Това са елементи от стратегическата национална инфраструктура, които създават множество възможности, както за гражданите, така и за бизнеса.
Инфраструктурата, икономическото развитие, бизнесът в Северна България през годините изостават от нивата на Южна България, затова реализацията на тези проекти е от изключителна важност. Имаме добър диалог, чуваемост и съвместни действия с правителството по поставените от нас приоритетни въпроси в областта на местното самоуправление. Вече работим заедно както по изготвяне на нова по-справедлива методика за определяне на такса "смет", така за промени в Закона за местните данъци и такси.

Въпрос: Един сериозен проблем като опазването на културно-историческото наследство и запазване на облика на историческите градове като че ли започна да се решава. Какво постигнахте и какво предстои в тази посока?
Отговор: Десетилетия неглижираният проблем с опазване на богатото и уникалното ни културно-историческо наследство започва да търси своето работещо решение. Имаме разбирането и съдействието на Министерския съвет и на парламента, на Министерството на културата, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националния институт за недвижимо културно наследство за решаване на натрупаните с десетилетия проблеми в тази сфера. Имаме ясни предложения към всички държавни органи и институции, от които зависи решаването на проблема как това да се случи.
Необходими са промени в Закона за културното наследство и в Закона за устройство на територията. Приветстваме създаването на шест филиала на Националния институт за недвижимо културно наследство, които ще бъдат разположени в градове в страната, които имат относително най-висока концентрация на недвижимо културно наследство. Това е форма на децентрализация, за която лично съм настоявал пред три правителства. Удовлетворен съм от факта, че тя се случва в момента. Тя ще позволи по-бързи съгласувателни процедури за ремонти, укрепвания и реставрация на сгради, които имат статут на паметници на културата. В момента процедурите са тромави, тежки, дълги и нерядко отказват добросъвестните собственици от инвестиционните им проекти.

Въпрос: Преди 13 години Вие и група съмишленици организирахте първото издание на международното изложение "Културен туризъм" във Велико Търново. Днес се твърди, че развитието на този сектор от туризма е един от националните приоритети, който е в състояние да генерира добри приходи за общините. Как виждате неговото развитие, възможни ли са грешки?
Отговор: Използвам възможността да благодаря на всички, които преди 13 години ме подкрепиха и повярваха, че Велико Търново и България може и трябва да бъдат презентирани пред света като престижни и желани дестинации "Културен туризъм". Тогава тази идея изобщо не беше популярна и изглеждаше екзотична. Благодаря на всички, които ни подкрепиха, за да можем с работата и резултатите си да докажем, че именно културният туризъм е бъдещето и най-динамично развиващият се сегмент от световната туристическа индустрия. Културният туризъм носи на Велико Търново и на България не само приходи от туристическия бизнес. Той носи нещо стратегически много по-важно и ценно. Това е престижът, авторитетът, възможността по света за Старата столица и за България да се говори и мисли като за люлка на цивилизации с важен принос в световната история.
При развитието на културния туризъм, както при всяка човешка дейност има и неуспехи, и очевидни провали. Водеща, обаче, е тенденцията за създаване на смислени и качествени продукти и маршрути. Това е сложен и пъстър пъзел от множество елементи. В него свой важен принос имат не само хората от туристическия бранш, но и археолози, архитекти, музейни специалисти, експерти в рекламата. Образованието в областта на туристическата индустрия има важен принос за подготовка на кадри с високо ниво на квалификация.

Въпрос: Какви възможности ще се открият в новия програмен период пред общините?
Отговор: Възможностите са различни, в зависимост от мащаба и ресурсите на конкретните общини. Всяка община има своя специфика. Факт е, че в този програмен период Община Велико Търново премина от трета във втора група градове, заедно с други 9 български общини, които са водещи и са генератори на социално-икономическото развитие в България. Попадайки в тази група градове имаме възможност да кандидатстваме по проекти в областта на транспортната и спортна инфраструктура, по които преди нямахме право да кандидатстваме.

Въпрос: Какво показват обиколките, които членовете на УС на НСОРБ организират в различните региони от страната? Голяма ли е ножицата в икономическото развитие и стандартите между "големите" и "малките" общини?
Отговор: Предприетите обиколки показват, че състоянието на общините е функция от креативността, инициативността и активността на местните общности. Проблемите са много и най-различни, но където има солидарност и съвместни усилия, има успех.
Разбира се, че мащабите и ресурсите имат значение, но аз съм убеден, че обединената енергията и воля на хората от местните общности е водеща за постигането на резултати. Съществуват не много големи и не много богати български общини, в които задружните, солидарни и ентусиазирани местни общности постигат голяма част от целите си. Не отпускат безпомощно ръце, не казват: "Държавата е длъжна да ни помогне", а работят и успяват.
/АМ/