site.btaРадослав Механджийски и Теодора Константинова показаха в лекция ярки примери от съвременното визуално изкуство

Лекцията „Кой нарисува мустак на Мона Лиза и защо един обикновен писоар се превърна в гениално произведение на изкуството?“ бе сред акцентите в паралелната програма на международното изложение Sofia Art Fair днес. 

В рамките на събитието Радослав Механджийски и  Теодора Константинова направиха кратък исторически преглед на визуалното изкуство и теченията в него. 

Радослав Механджийски каза, че отговорът на двата въпроса от заглавието на лекцията е един - Марсел Дюшан. През 1917 година той получава отказ за участие в изложба, макар да е платил таксата си за участие, тъй като художникът твърди, че писоарът е фонтан. 

„Изкуството не е в обекта, а в идеята, която авторът е имал, представяйки обекта. Не писоарът е важен, а това, което художникът е имал наум да ни покаже“, казва Механджийски. По думите му идеите на авторите имат своя самостоятелна стойност. Те имат за цел да репрезентират по-важното в случая – идеята за обекта, а не самия обект. Това е целият смисъл на концептуалното изкуство, обясни той.

През 1919 г. Дюшан рисува мустак на Мона Лиза. Това е някаква странна подигравка с образа на картина, която става популярна, след като е открадната. Тя не е била в първоначалната селекция на Лувъра, но добива популярност след първата кражба, разказва Механджийски.

Той даде пример и с Пиеро Манцони, който през 1961 г. събира фекалиите си в кутийки и ги продава. Цената е техният грамаж, но в чисто злато. Ако кутийката тежи 50 грама, цената е 50 грама злато. „Ако аз кажа като художник, че това е изкуство, то значи е изкуство. Това е смисълът. А не, че той си мисли, че неговото ако е изкуство“, обяснява Механджийски.

Теодора Константинова разказа за пърформансите на Марина Абрамович, в които тя се оставя на публиката да правят с нея, каквото поискат, с условието, че посетителите не носят отговорност за действията си. Стига се до агресивност и насилие, разказва тя.

Сред акцентите в презентацията бе и Роман Опалка, който превръща живота си в произведение, пишейки всеки ден числа на едно платно. Последното от тях е денят на неговата смърт. Освен това първите цифри са с много ярък цвят, а последните са изключително бледи, използвайки метафората за избледняването на живота, разказаха лекторите.

Константинова даде пример с творбата на Деймиън Хърст „Майка и дете разделени“. В инсталацията крава и теленце са не само разделени в различни кутии, а телата им са разделени на две и посетителите могат да влязат между разрязаните им тела и да ги разгледат отвътре. По думите й това е неприятната част на изкуството, която може да ни скандализира, да ни накара да се замислим.

В презентацията бе показано и произведение на Сигалит Ландау. Тя поставя черна траурна рокля в Мраморно море и наблюдава как постепенно дрехата се покрива със сол и камъчета и „се превръща в едно бижу, което става произведение на изкуството. И постепенно се превръща дори в празничен, сватбен тоалет“.

Сред българските примери бяха Праволюб Иванов, Венцислав Занков, Мисирков и Богданов, Недко Солаков, Иван Мудов, Лъчезар Бояджиев, Кристо и Жан-Клод. 

Човек, заставайки пред опакованите от Кристо сгради, си казва: Боже, щом това е възможно, значи всичко е възможно, казва Механджийски.

Както БТА писа, над 30 галерии и колективи от България, Европа и Югозападна Азия вземат участие в Sofia Art Fair. Те представляват над 70 автори, творящи в най-разнообразни художествени стилове. Всички произведения са разположени в над 4500 кв. м площ. Всички участници са селектирани от петчленно международно жури от куратори и изкуствоведи, съставено от Йохан Густавсон (Нидерландия), Мартина Йорданова (България), Нина Гшайдер (Австрия), Радослав Механджийски (България) и Теодора Константинова (България).