site.btaВъв Варненско на Сурваки се е гадаело бъдещето

BOBSTH 17:04:01 28-12-2017
AM1702BO.011
Варна - традиции - особености - любопитно

Във Варненско
на Сурваки се е гадаело
бъдещето


Варна, 28 декември /Георги Генчев, Мила Едрева, БТА/
В Североизточна България и във Варненско част от обичаите по празнуването на Рождество и Нова година /Сурваки/ са били малко по-различни в сравнение с останалата част на страната, разказа за БТА етнографът Диана Тодорова. По думите й тези по-особени традиции са били валидни през Възраждането, като са се запазили почти до Първата световна война.
За жителите на днешната Варненска област на Коледната трапеза е било задължително да има врабчета. Ловели са ги няколко дни преди Рождество и жените ги обработвали като кокошки. Птиците били нанизвани на шиш и печени в жарта на огнището. На Коледната, вече блажна трапеза, преди да се яде свинско, всеки член на семейството, е трябвало да хапне от приготвените врабци. А смисълът на традицията е бил човек да е весел, лек и подвижен като врабче, да му спори работата през цялата следваща година, обясни Тодорова.
На Коледа хората задължително се събирали на мегдана и са извивали хора. Жителите на Варненския край обаче имали още една традиция. Тогава се провеждало наддаване за краваите и кърпите, събрани от коледарите през отминалата нощ. Всъщност, в "търга" участвали бащите на момците за женене. Те откупували кърпите и краваите на момите, които искали да вземат за снахи. Е, случвало се бащата да не наддава за нещата на момата, която иска синът му, но младият е нямало как да се противи, допълва Тодорова.
В този край на България хората са подхождали по по-различен начин и при правенето на сурвачките.Те задължително са били приготвяни по-отрано, преди новогодишната нощ. Бащата или дядото в семейството вземали някое от децата - обикновено момче, и отивали в гората да отрежат дрян. Само че храстът се е търсел в най-затънтените части, където обикновено хора не ходят, обясни Тодорова. Тя уточни още, че по това време сурвачките са били дълги и неукрасени. По думите й обичаят върху пръчките да се слагат пуканки, кърпички и т.н. датира от началото на 20 век.
Традицията преди това повелявала преди да настъпи Новата година дряновиците да не се внасят в къщата, а да се оставят отпред, пред вратата. В нощта на 31 декември сурвачките се слагали на курника, за да ги опеят петлите, та да имат силата да прогонят всичко лошо. Когато петелът пропеел, най-старият мъж в къщата вземал дряновицата и отивал първо да сурвака дърветата в градината и животните в обора. След това следвали членовете на семейството му. В някои от селата във Варненско домакинът задължително вземал със себе си и ръжена от огнището. Той бил специалната сурвакница за едрия добитък.
На зазоряване тръгвали малките сурвакари, разказа Тодорова. Тя уточни, че това било задължително за момчета и то в предергенска възраст - между 10 и 15 години. Момичетата нямали право да обикалят по къщите. Те си късали от дряновите пъпки и ги сварявали, за да се окъпят с водата за здраве.
Хората са вярвали, че пъпките от дряна всъщност имат магическа сила, допълни Тодорова. По думите й много често те се изсушавали и пазели, та да се ползват през годината за лечение, ако някой от семейството се разболее. Особена сила имали дряновите пъпки, ако се сварят в мълчана вода. Обичаят бил срещу Сурваки на двора да се оставя менче с вода - да я видят звездите и да я опеят петлите. Тя също се ползвала като "лекарство", а особена сила имала, ако в нея се сварят дряновите пъпки.
Магически цяр били и перата от кокошката, която задължително фигурирала на новогодишната трапеза във Варненско. На маса се слагала не каква да е птица, а непременно с черна перушина. Кокошката колели на прага на къщата, като кръвта трябвало да тече навътре, към дома. Перата запазвали, за да баят с тях бабите или да ги палят и с пушека да "лекуват" болни хора.
В региона в новогодишната нощ трапезата е била блажна и богата, разказа още Тодорова. Тогава на масата са се слагали питата с паричка и зелника /баницата/ с късмети. Преселниците-тракийци са правели най-богата украса върху питата, каза още етнографът. Върху обредния хляб задължително е присъствал образът на змия - защитник на домашното огнище. При местното варненско население - ваяците, ченгенците и хората от Сърта /Провадийско/ - украсата е била по-семпла. За сметка на това те са разчитали повече на зелника. Чрез него са разпределяли късмета за членовете на семейство. В баницата се поставяли зрънца царевица, бял боб, бакла, наричани на различни животни. На който му се падне съответното животно, трябвало да се грижи за него през новата година.
Всъщност не на Коледа, а точно в нощта на Сурваки във Варненско се е гадаело най-много, допълни Тодорова. Стопаните разделяли глава лук на 12 люспи, които посипвали със сол. Вярвало се, че в която солта овлажнее, съответният месец през новата година ще е дъждовен. Гадаело се и по орехи, но не какви да е, а предварително "обработени", разказа етнографът. Натоварването на черупчестите плодове с магическа сила ставало вечерта срещу Игнажден. Тогава в пръстена паница се слагали различни видове зърно и орехи. Точно те се запазвали за новогодишната нощ - всеки вземал и чупел и ако ядката е цяла и здрава, значи човекът ще е здрав през цялата година. Момите за женене изпълнявали специален ритуал. Първият залък, който отчупели от хляба, го слагали под възглавницата си, та когото сънуват, за него да се омъжат през новата година.
Във Варненско и в Североизточна България особено се почитал 2 януари - Голяма Сурвака или Карамановден, каза още етнографът. Главните герои на този празник били ергените. Още в нощта на 1 януари те тръгвали по къщите, където има моми за женене и почиствали оборите. По този начин ставало ясно кой момък къде му е меракът. Въпросът бил дали бащата на момата ще погледне с добро око. Ако недоволствал, момъкът и приятелите му домъквали торта от другите почистени къщи и я изсипвали в двора на придирчивия тъст или му мажели с катран входната порта. Момите, чиито обори били почистени на Карамановден, се отблагодарявали на момците на Ивановден, разказа още Тодорова. Тогава те носели дарове - основно баници и вино, на събирането на ергените. Естествено, момичетата не оставали на своеобразните мъжки партита - оставяли донесеното и се прибирали у дома.
За Възрожденска Варна етнографът каза, че е нямало нещо по-особено в обичаите, най-вече защото в града тогава българите били много малко. След Освобождението обаче започнали да прииждат хора от вътрешността на страната, бежанци и всеки "носел" различни традиции. С годините нещата започнали да се диференцират - според колко е богато и образовано семейството. В началото на 20 век новите граждани започнали да украсяват елхи. Първоначално по-бедните всъщност са обкичвали с хартиени гирлянди лянове /олеандър/. По-богатите имали елхи, на които слагали и внесени от чужбина стъклени играчки. Тъй като много варненци изпращали децата си да учат в чужбина, постепенно били привнесени и западноевропейски обичаи, което довело до изграждането на космополитния образ на Варна./АМ/