site.btaЕС трябва да разпознае Западните Балкани като регион от стратегическо значение, заяви Джефри ван Орден пред БТА

Европейският съюз трябва да бъде смел в отношението си към Западните Балкани и да ги разпознае като регион от стратегическо значение. Това заяви в интервю за БТА бившият докладчик на Европейския парламент за напредъка на България по европейския път Джефри ван Орден. 

Той отбеляза, че важен въпрос по пътя към членство в ЕС на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия е дали е политически необходимо присъединяването им като пълноправни членове на "западния клуб". „И под западен клуб имам предвид Европейския съюз и НАТО“, допълни той. 

„Според мен трябва само да погледнете картата и другите влияния в този регион – Русия отново се активира, както и Китай, дори Иран е активен в региона. Какво трябва да се направи, за да се промени отношението и тези страни да почувстват, че твърдо се движат по пътя на демокрацията и евроатлантическата интеграция?“, подчерта Ван Орден. „Струва ми се, че тези страни се нуждаят от увереността, че са в клуба“. 

„Това беше моят аргумент за България преди 17 години и повече. Това е аргументът, който бих представил и днес. Знам, че някои гласове твърдят, че всички структури трябва да са изрядни, всички демократически парченца трябва да бъдат подредени“, отбеляза бившият докладчик за България. „Във всяка страна има такива проблеми. Ако действахме така, то никога нямаше да има съюзи. Така че мисля, че трябва да бъдем смели в отношението си към Западните Балкани и да ги разпознаем като регион от стратегическо значение“.

Той коментира и въпроса дали всички страни от Западните Балкани трябва да бъдат приети заедно или в зависимост от това кога са готови за присъединяване към ЕС. По думите му този въпрос е бил актуален и през 2003 г., когато бе решено определен брой страни да влязат в ЕС, а две да останат за по-късно – България и Румъния. 

„Дори имаше колебание дали България и Румъния трябва да се присъединят заедно. (...) Има много трудни въпроси – някои от страните на Западните Балкани са членове на НАТО, а други не. Стои въпросът и за признаването на Косово, каквото и да е бъдещето на това място“, допълни той.

Сърбия, както и пет страни членки на ЕС – Гърция, Кипър, Румъния, Словакия и Испания – не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово. Сърбия кандидатства за членство в ЕС през 2009 г., а от 2012 г. е със статут на страна кандидатка за членство. Косово подаде заявление за членство в ЕС през 2022 г. и все още не е получило статут на кандидатка.

Ван Орден отбеляза, че някои от страните на Западните Балкани са по-големи, имат по-големи икономики, някои са силно чувствителни към руския натиск и намеса и това трябва да се има предвид. Той допълни, че присъединяването към Европейския съюз все пак е политическо решение.

„Знам, че има икономически, политически, демократични и други препятствия, които трябва да бъдат преодолени от страните кандидатки за членство в ЕС, но в крайна сметка това е политическо решение. Видяхме го през 2007 г., когато България и Румъния се присъединиха към ЕС. Нито една от двете страни не беше на 100 процента готова по това време, но беше взето политическо решение. Както и през 2004 г., когато голяма група от страни се присъедини към ЕС“, подчерта Ван Орден.

Миналата година председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че до 2030 г. ЕС ще бъде готов за присъединяването на страните от региона. Ван Орден обаче напомни, че все пак ситуацията в Европа и дори глобално през 2030 г. не може да бъде напълно предвидена отсега. 

„Това, което знаем, е, че всички калкулации, които хората правят относно икономическия напредък и демократичните процеси няма да означават нищо, ако сигурността ни е под въпрос. Трябва да бъдем обединени, защото има много силни външни заплахи за начина ни на живот“, допълни той.

По думите му България и нейният път на евроинтеграция дори след присъединяването ѝ към ЕС може да послужи като пример и извор на опит за страните от Западните Балкани. 

„В продължение на 17 години (България) е част от ЕС и виждам голям икономически напредък. Много неща са се променили към по-добро, но някои от старите проблеми на страната все още са тук – организираната престъпност, върховенството на закона. Българският опит може да послужи като пример на страните от Западните Балкани, че могат да се опитат да преодолеят трудностите в рамките на Европейския съюз“, отбеляза Ван Орден.

Джефри Ван Орден е сред водещите европейски политици, експерти в областта на геополитиката, международните отношения и националната сигурност и докладчик за напредъка на България по европейския ѝ път в продължение на няколко години. Той участва миналата седмица в конференцията „Западни Балкани“, организирана от фондация „Нова посока“ (New Direction) в София.