site.btaМистер Сенко: Не е важно човек само да знае как да се качи на сцената, но и как да слезе

Сто и двадесет години от рождението на големия български илюзионист Мистер Сенко (1905-1987) отбелязваме днес. От първата третина на миналия век той представя самостоятелни илюзионни спектакли. Някои от най-известните му илюзии са „Електрическият стол", „Разрязване на жена с циркулярен трион" и „Сваляне на главата". 

Илюзионистът Евстати Христов Карайончев – Мистер Сенко, е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца, в семейството на фелдшер. На 10-годишна възраст остава сирак и през 1918 г. заминава в София, където има по-голям шанс да си намери препитание. Заработва, продавайки лимонада в близост до цирка на Лазар Добрич – „Колизеум“, и постепенно започва да разлепя афиши и да мете след представленията.

„В 1918 г. дойдох в София 13-годишен. На „Пиротска“ 5, днес „Жданов“, свиреше оркестър. Застанах отвънка, излезе един да търси гаврош да продава лимонада и пасти и ме взе. Продадох стоката, отчетох се и се скрих под пейките във цирка да спя. Сутринта един мете, почнах да му помагам и така постепенно влезнах в цирка. Лепех и афиши по софийските улици, табелата разнасях из града. Докато най-после станах ръководител на манежа“, разказва Мистер Сенко.

ПЪРВИ СТЪПКИ

Интересът му към цирковото изкуство расте и късметът му се усмихва през 1923 г. при гастрола на французина Делоне с псевдоним „Мистериозният турчин“. Гостът забелязва всеотдайността и любопитството на Евстати и го прави свой асистент. На сбогуване му доверява атрактивния си номер „Изчезване от сандъка“.

С наученото от французина Евстати започва да обикаля из страната като изобретява и собствени номера, с които пленява публиката. Работи в цирк „България“ на Ненчо Цанков и в малки артистични трупи, участва и в програмите на редица български циркове. От 1929 г. изнася самостоятелни спектакли със свой афиш „Мистериозният Сенко“. 

СЕНКО, СЪЩИНСКИ СЕНКО

„Името ми е Евстати Христов Карайончев или Статко. Така ме наричаха, като метях цирка и подреждах инвентара. Много обичах палячовците. Веднъж един от тях Сенко се разболя. Бърза си начерних лицето (това ни беше гримът едно време) и беж при директора. „Знам, казвам му, всички реплики наизуст. Нека опитам само веднъж“. Вечерта отивам да ми платят надницата, а касиерката се превива от смях и ме сочи: „Сенко, същински Сенко“. Така си и останах. Пък Мистер ми прикачи един ваш колега, печатар. Беше през 1929 г. в Стара Загора. В печатницата имаха само афиш на хартия 50 на 100 сантиметра и словослагателят от „Мистериозният Сенко“, успял да събере на един ред само „Мистер Сенко“. Капарото – дадено, представлението след няколко часа. Какво да правя? Взех ги и толкоз. На късмет било, а тогава бях позеленял от яд“, разказва илюзионистът.

През 1937 г. Мистер Сенко участва за пръв път в Международния конгрес на илюзионистите в Берлин, Германия, на който се обменя опит и се състезават най-добрите представители на това изкуство в Европа. При второто си участие през 1939 г. Сенко показва коронния си номер – „Сваляне на главата“, за което получава второ място в надпреварата. В илюзията използва восъчна глава-маска, направена от художника Ненко Балкански и скулптора Иван Мъндов, и именно нея публиката вижда в ръката му по време на спектаклите.

Други негови известни илюзии са „Електрическият стол“ и „Разрязване на жена с циркулярен трион“.

НОВАТОР В ПРОФЕСИЯТА

Мистер Сенко е първият български илюзионист, който издига жанра на високо художествено равнище. Той освобождава илюзионното представление от атмосферата на мистичност, свръхестественост и магизъм. Илюзиите му са подчинени на законите на физиката, химията и механиката.

През 1956 г. Мистер Сенко получава сребърен медал на Първия международен фестивал на цирковото изкуство във Варшава, Полша. За номера с главата през 1961 г., в Индианополис, щата Индиана, САЩ, Мистер Сенко става носител на специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. 

За последен път Мистер Сенко „сваля“ главата си на 15 февруари 1965 г. на спектакъла за 60-годишнината си. И с думите „Не е важно човек само да знае как да се качи на сцената, но и как да слезе“, се прощава с публиката. Сенко предава своя опит на любители и професионални артисти, сред които са неговият син Христо Евстатиев-Сенко и Харди. Синът на Сенко е основен негов асистент. В разгара на кариерата си, асистентите му са над 10, а екипът му – над 50 души.

На 16 февруари 1970 г. във Враца, на тържество по повод 70-годишнината си, Сенко е обявен за почетен гражданин на града. Обявен е и за почетен гражданин на Париж и София. През 1972 г. получава златен медал за манипулация с карти на конгреса на испанските илюзионисти в Сан Себастиан, Испания. Той е член на Международната асоциация на илюзионистите, а също така и почетен член на асоциациите на илюзионистите на Франция, Германия и САЩ.

ПРИЗНАНИЕ

Като доайен Мистер Сенко е гост и вдъхновител на много конгреси на магическото изкуство и признат майстор в България и по света. На 1 април 1975 г. е създаден Клуб на илюзионистите към Съюза на българските артисти с председател Антраник Арабаджиян – Астор, и почетен председател Мистер Сенко. През септември 1980 г., по повод 75-годишнината на Мистер Сенко, в България за първи път се провежда Международен фестивал на илюзионистите, на който наградените участници и почетните гости изнасят гала-концерт в негова чест.

Мистер Сенко е удостоен със званието „Заслужил артист“ (22 май 1963), званието „Народен артист“ (май 1967) и званието „Герой на социалистическия труд“ за неговите изключителни постижения в развитието на илюзионното изкуство и във връзка с неговата 80-годишнина (1985). Той е носител на ордените: „Кирил и Методий“ първа степен за заслуги в естрадното изкуство (март 1955), „Червено знаме на труда“ (февруари 1965), „Народна република България“ първа степен (1975) и „Георги Димитров“ (1985).

През 2012 г., по повод 107-годишнината от рождението на Евстати Карайончев – Мистер Сенко, е учредена мемориална преходна купа на името му „Мемориал Мистер Сенко“. Инициативата е на клуба на илюзионистите в България „Сенко“ и Община Враца.

Мистер Сенко умира на 26 юли 1987 г.

/ДД

/СЗ/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: в. „Ереван“, бр. 30, 24.3.1982 г.; в. „Отечествен фронт“, бр. 12072, 14.2.1985 г.; Енциклопедия България, т.6. София, 1988 г. с. 158; https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101423318/mister-senko-prav-izpalnil-nomera-s-mahaneto-na-glava; https://bnr.bg/vidin/post/100298258/uchrediha-kupa-na-imeto-na-mister-senko; https://bnr.bg/vidin/post/100814979/otbelazvame-mejdunarodnia-den-na-iluzionistite; https://magusastorbg.blogspot.com/p/blog-page_1.html