site.btaБосненският конституционен съд забрани показването на знамето, герба и химна на Сърбия в институциите на босненската Република Сръбска

Босненският конституционен съд забрани показването на знамето, герба и химна на Сърбия в институциите на босненската Република Сръбска
Босненският конституционен съд забрани показването на знамето, герба и химна на Сърбия в институциите на босненската Република Сръбска
Знамето на Република Сърбия на сградата на Върховния съд в Белград. Снимка: Владимир Шоков/БТА

Конституционният съд на Босна и Херцеговина забрани днес показването на знамето, герба и химна на Сърбия в институциите на босненската Република Сръбска, съобщи регионалната телевизия Ен 1.

По молба на представителя на бошняците в тричленното Председателство Денис Бечирович съдът реши временно да спре закона за допълнение на закона за използването на знамето, герба и химна на Република Сръбска, който влезе в сила на 1 февруари 2025 г. Държавните символи, които Република Сръбска би искала да показва в институциите си, са тези на Сърбия. Според решението Република Сръбска няма право да показва знамето, герба или химна на друга държава в държавните си институции, както бе решено със закона. Решението влиза в сила веднага и предвижда наказателна отговорност при неспазване.

Бечирович внесе молба за оценка на конституционността на спорния закон по-рано, като подчерта, че законът представлява противоконституционен акт и акт срещу Дейтънското споразумение, което урежда следвоенния ред в Босна. Според него законът се основава на мерки, уговорени в рамките на Общосръбския събор от миналата година, с което се нарушават и основите на Общото рамково споразумение за мир в Босна.

Конституционният съд отбелязва в решението си, че законите, които се отнасят до държавните символи, представляват една от най-важните сфери за регулиране във всяка държава, тъй като символите са израз на суверенитет, идентичност и конституционен ред в съответната държава или част от нея. Посочва се още, че показването на символи на други държави може да се тълкува като създаване на правна рамка, която нарушава суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина в една част от нейната територия и това може да има дългосрочни последици за конституционния ред.

След междуетническата война в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.), съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., страната бе разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете полуавтономии са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

/ПК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:05 на 12.02.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация