Страните от Европейския съюз, които все още не са част от еврозоната, са постигнали ограничен напредък в икономическото сближаване с валутния съюз през последните две години, основна причина за което са трудните икономически условия. Това се посочва в Конвергентния доклад, публикуван днес от Европейската централна банка (ЕЦБ), в който се прави анализ на готовността на тази група държави да се присъединят към еврозоната.
България е единствената от шестте държави, която не отговаря само на един критерий, а законодателството й е почти изцяло съвместимо с правните изисквания за приемането на еврото, според анализа.
Освен България в доклада са обхванати още Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Сред членките на ЕС Дания има клауза за право на отказ, поради което не се включва в оценката, освен по нейно искане, припомня ЕЦБ.
През последните две години разглежданите държави бяха засегнати от последиците от нашествието на Русия в Украйна, което доведе до значително отслабване на икономическата активност и стремително нарастване на инфлацията. Най-засегнати бяха държавите с история на по-голяма енергийна зависимост и по-силни търговски връзки с Русия, припомнят от регулатора. Занапред се очаква икономическата активност да се засили през 2024 г. във всички разглеждани държави, но перспективата е влошена от геополитически напрежения и рискове.
Критериите за присъединяване към еврозоната включват ценова стабилност, устойчиви държавни финанси, стабилност на валутния курс (чрез участие във Валутно курсовия механизъм 2, ЕРМ 2, бел. ред), конвергенция на дългосрочните лихвени проценти и синхронизиране на законодателството.
Инфлация
Инфлацията над референтната стойност е основното икономическо препятствие в разглежданите държави от Централна и Източна Европа, подчертава ЕЦБ.
По критерия за ценова стабилност пет от разглежданите държави - България, Чехия, Унгария Полша и Румъния, отчитат среден темп на инфлация доста над референтната стойност от 3,3 на сто, а в Швеция инфлацията е малко над референтната стойност. След Швеция най-близка до референтния показател е инфлацията в България (5,1 на сто).
Референтната стойност е изчислена въз основа на трите държави с най-добри показатели за последните 12 месеца: Дания (1,1 на сто), Белгия (1,9 на сто) и Нидерландия (2,5 на сто), като се вземат средните темпове на инфлация през последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта. От изчислението е изключена Финландия.
Държавни финанси
През 2023 г. бюджетният дефицит е подобрен в сравнение с равнището от 2021 г. в четири от държавите, обхванати в доклада, вследствие на възстановяването на икономиката след пандемията от КОВИД-19 и постепенното оттегляне на фискалните мерки за подкрепа. Това подобрение обаче отчасти бе ограничено от икономическото въздействие от войната на Русия срещу Украйна, включително по-слаба икономическа активност и мерки на фискалната политика, предприети в отговор на високите енергийни цени, отбелязва ЕЦБ. През 2023 г. Чехия, Унгария, Полша и Румъния надхвърлиха референтната стойност за дефицита от 3 на сто от БВП. България и Швеция са двете държави, които покриват този критерий.
Съотношението държавен дълг/БВП през 2023 г. под референтната стойност от 60 на сто се отчита във всички разглеждани държави освен Унгария. През 2024 г. и 2025 г. се очаква бюджетното салдо да продължи да надхвърля референтната стойност в Унгария, Полша и Румъния.
Румъния продължава да е обект на процедура при прекомерен дефицит, задействана през 2020 г. На 19 юни 2024 г. Европейската комисия установи, че Румъния не е предприела ефективни действия, за да премахне прекомерния си дефицит. Неотдавна Комисията заключи също, че Унгария и Полша не изпълняват критерия за дефицит на сектор "Държавно управление" съгласно Пакта за стабилност и растеж. Тя ще препоръча на Съвета на ЕС да открие процедури при прекомерен дефицит за тези държави.
Що се отнася до критерия за обменния курс, във валутен механизъм II (ERM II), то в него участва само българският лев. България се присъедини към ERM II по силата на едностранен ангажимент, при съществуващ паричен съвет, през юли 2020 г. Това споразумение за участие във валутен механизъм ІІ бе сключено въз основа на редица свързани с политиката ангажименти от страна на българските власти, припомня ЕЦБ. България понастоящем работи за изпълнението на тези ангажименти, включително укрепвайки рамката си за борба с изпирането на пари, допълват анализаторите.
При конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, три от шестте разглеждани държави (Полша, Румъния и Унгария) отчетоха дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 4,8 на сто. В България през референтния период дългосрочните лихвени са средно 4,0 на сто.
Силата на държавните и икономическите институции е важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето, подчертава централната банка на еврозоната. Показатели, публикувани от международни организации, показват, че качеството на институциите и на управлението в разглежданите държави с изключение на Швеция остава по-ниско, отколкото в другите държави от ЕС.
Предвид отнася до съответствието на националното законодателство с Договорите и Устава на ЕСЦБ (Европейската система на централните банки) и на ЕЦБ, пет от шестте разглеждани държави не отговарят напълно на изискванията за приемане на еврото. По отношение на България в доклада се заключава, че нейното национално законодателство е в съответствие с Договорите и Устава при отчитане на условията и тълкуванията, изложени в съответната оценка за държавата, заключава ЕЦБ.
/СЛС/
news.modal.text
