Според платформата "Ние, потребителите" ниският размер на санкциите и липсата на възпиращ ефект от тях върху нарушителите е "лошо скроено обяснение на Комисията за защита на потребителите (КЗП), която или не е способна, или не желае да се справи с перманентните проблеми и в сектора на бързите кредити". Това заявяват от платформата, коментирайки правомощията на КЗП при контрола на дейността на фирмите за бързи кредити и действията на контролния орган.
Основните нарушения на закона са свързани с редица неравноправни клаузи, за които по повод индивидуални жалби на граждани съдът се е произнесъл, че са нищожни, но заради бездействието на КЗП тези уговорки продължават да съществуват от години в общите условия към договорите, които потребителите подписват с небанкови финансови институции, посочват от платформата.
От "Ние, потребителите" отбелязват, че преди дни Съдът на Европейския съюз постанови, че неточното обявяване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит - без да са включени всички разходи, води до нищожност и длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски. Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако таксите за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, са част от ГПР, пишат от платформата. Те отбелязват още, че Европейският съд счита за нищожен и всеки договор, при сключването на който изобщо липсва ГПР или е посочен неясно.
От "Ние, потребителите" посочват, че съгласно Закона за потребителския кредит максималният размер на ГПР не може да надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Те добавят, че ГПР е много важен показател, по който потребителят се ориентира колко ще му струва кредитът и затова трябва да е най-точният критерий за сравнение при избора.
От платформата коментират и какво според тях не прави КЗП. Те обясняват, че наложените от контролния орган санкции за над 700 милиона лева, които съставляват едва 0,015 процента от общия обем на дадените на годишна база заеми, са за нелоялни търговски практики. Като посочват, че законодателят не е предвидил глоба за неравноправните клаузи, от платформата добавят, че има мярка, която е с директен възпиращ ефект - премахване на неравноправните клаузи. Според платформата постигането на това става на две стъпки - изпращане на писмо до дружеството с искане за отстраняване на незаконните уговорки, а при отказ - завеждане на колективен иск в съда за прогласяването на клаузите за недействителни.
Същевременно в позиция от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) във връзка с информация в медии за недобросъвестни практики от фирми в сектора, включително оповестените случаи на психически тормоз, граничещ с насилие, заявяват, че подобни практики за събиране на задълженията, са абсолютно недопустими и не се толерират от членовете на асоциацията. Компаниите, членове на АОНК, както и самата асоциация се стремят да налагат високи професионални и етични стандарти в сектора на краткосрочното небанково финансиране, посочват от асоциацията.
БТА припомня, че на 20 март в парламентарната Подкомисия за наблюдение по дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите се състоя изслушване на представители на КЗП относно извършените проверки от комисията на небанковите финансови институции за бързи кредити за периода 2021 - 2023 г. и предвидените за 2024 г.
Омбудсманът Диана Ковачева, която беше сред участниците в заседанието, обобщи основните оплаквания на потребителите на бързи кредити, с които те се обръщат към обществения защитник - наличие на неравноправни клаузи; прекомерни лихви, неустойки и такси; не се предоставя достатъчна и точна преддоговорна информация за вземане на информирано решение; предоставяне за подпис на непопълнени в цялост бланки на договор и малък размер на шрифт; липса на задълбочени проверки на кредитоспособността на потребителите; липса на информация при прехвърляне на вземания по договор за кредит; начисляване на недължими лихви и прекомерни задължения при предсрочно погасяване на кредита; непредоставяне на справки за дължими суми от остатъка по дълга; използване на неправомерни методи за събиране на дълга и включително оказване на психологически натиск.
Анализът на ръководената от нея институция показва, че размерът на дълга нараства между два и три пъти, докато договорът се подпише.
"По отношение на начислените такси и неустойки съществува постоянна съдебна практика и тя е категорична, че фирмите заобикалят закона. Относно претендираната неустойка за непредоставен срок на поръчител или банкова гаранция, съдът приема, че уговорката за заплащане на обезщетение е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Относно претендираната такса разходи, в съдебните актове се постановява, че такива договорни клаузи, според които длъжникът трябва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава е нищожна. Тоест има константна съдебна практика и въпреки това тези нарушения продължават да се повтарят без някой да е в състояние да спре фирмите за бързи кредити", посочи Ковачева.
/ВЙ/
news.modal.text
